Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ликовете на епохата / Спомени за Вълко Червенков

Спомени за Вълко Червенков

0e9f88a-aa7c-2f1e-ae18-437b70a0c4c1На 23 януари 1950 г. умира премиерът на България Васил Коларов. За погребението му от Москва пристига маршал Климент Ворошилов, зам.-председател на Министерския съвет на СССР и член на Политбюро на КПСС. Маршалът донася решението на Сталин приемник на Коларов да бъде Вълко Червенков. В ония времена властелинът на Кремъл определя всички най-важни кадрови решения в държавите от Източния блок. Но Червенков представя избора си в по-човешки вид: „Той (Ворошилов – б.а.) говорил с членовете на Политбюро (на ЦК на БКП – б.а.), те единодушно предложили мен за министър-председател. Неговите съвети към мене: да работя с другарите колективно. Как работел Сталин? За десет мъдреци мъдрец. Винаги се съветвал. Решенията се взимали колективно…“

Вече като пенсионер Червенков признава, че най-добре му се удавала пропагандистката работа, в която винаги се учел от Георги Димитров. И изведнъж – начело на държавата. Но като истински комунист той не можел да бяга от отговорност. 1950 г. е много знакова за Червенков На 3 февруари 1950 г. оглавява Министерския съвет. Малко по-късно се титулува Генерален секретар на ЦК на БКП На 6 септември навършва 50 години. Честването на юбилея му е по-тържествено от празнуването на 9 септември. Политбюро на БКП приема специално решение. Поети и писатели пишат стихове и разкази за него. Печатат са множество материали – доклади и беседи, под заглавие: „Вълко Червенков – ръководител на партията и държавата, верен ученик и достоен продължител на делото на Г. Димитров“. Получава хиляди поздравителни телеграми, рапорти, тържествени адреси за изпълнени и преизпълнени в чест на годишнината му производствени планове от заводи, предприятия, ТКЗС-та и др. Работнически колективи посвещават на него свои трудови рекорди.

От селата го даряват с плодове и зеленчуци, с агнета и прасенца, с породисти крави и расови жребци. Сладкари и хлебари майсторят свои продукти с неговия лик. Надпревара кой ще блесне с по-оригинален подарък за вожда обхваща цялата страна. Естествено, Червенков най-много се радва на поздравителната телеграма от Сталин.

%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%ba%d0%be%d0%b21Bълко Червенков не проявява особен интерес към спорта. Не ходи на мачове и на състезания. Но на 23 октомври 1955 г. отива на наскоро построения стадион „Васил Левски“, за да гледа мача България – Великобритания. Българите побеждават с 2:0. В еуфорията човек от официалната ложа решава да се подмаже: „Другарю Червенков, ваша е заслугата, вие ги вдъхновихте!“

Ето в това е може би най-голямата беда на тоталитарните ръководители на комунистическите режими. Докато са на власт, им приписват заслугите за всичко добро и положително, съградено в държавата. Когато паднат от власт, ги нарочват като главни виновници за всичко лошо, случило се в същата държава. Вълко Червенков не прави изключение от този тоталитарен закон. Напротив – той е един от най-красноречивите му примери.
Червенков влиза във властта в края на 1944 г. и е изгонен от нея през 1961-а, като 6-7 години е на най-високия й връх. Той участва във всички решения и действия на комунистическото ръководство. Подписът му стои под всички документи, донесли на държавата и народа куп страдания и мъки. Като се започне от създаването на първите концентрационни лагери (наричани по съветски образец трудововъзпитателни общежития), премине се през зловещите чистки на „враговете с партиен билет“, насилственото помакедончване на българите от Югозападния край на страната и се стигне до прословутия култ към неговата личност.

Докато Червенков е министър-председател на България и генерален секретар на БКП, нищо важно в държавата не може да се случи без неговата санкция. И никой не смее да не изпълни неговите заповеди. А те невинаги са били законосъобразни и морални. Справедливостта обаче изисква да знаем и построеното по времето на Червенковото управление.

a8310d6-f38b-25b0-9fcd-2fe224997fc1През 1952 г. започва топлофицирането на София. През 1953 г. стартира изграждането на Металургичния комбинат в Перник. Разрушеният от бомбардировките на американски и английски самолети център е възстановен, построени са сградите на Министерския съвет, на днешния Държавен съвет и залепения към него хотел „Балкан“ (днес „Шератон“) и на Партийния дом. Да, в класическия сталински ампир, но не е могло и да бъде в друг стил. До средата на 50-те години са завършени Софийската опера, Народната библиотека, Полиграфическият комбинат „Димитър Благоев“, Националният стадион „Васил Левски“ и др. Понеже партийната повеля е България да стане индустриална държава, през тези години са построени Корабостроителният комбинат във Варна, завод „6 септември“ в София, химическите комбинати в Девня и Димитровград, Обувният завод „Петър Ченгелов“ в Пловдив, Заводът за антибиотици в Разград, Оловно-цинковият завод в Кърджали, текстилните фабрики в Габрово и Плевен. Построени са и много язовири – „Сталин“ (сега „Искър“), „Студена“, „Васил Коларов“, „Александър Стамболийски“ и др. Разбира се, всичко това сигурно щеше да бъде построено и ако начело на държавата беше друг ръководител. Но нали в историята няма „ако“.

По време на неговото управление пет пъти са намалявани цените на основните стоки в страната. В края на 1955 г. България е приета за член на ООН. Червенков е човекът, който реабилитара Иван Вазов. Да, точно той, безмилостно разправилият се с не един писател, художник, филм и театрална постановка, лично организира честването на 100-годишнината от рождението на народния поет. В много тържествена обстановка в Народния театър Вазов е коронясан за патриарх на българската литература, а брат му ген. Борис Вазов седи просълзен в бившата царска ложа. Петко Караделков, тогава работещ в културно-просветния отдел на ОФ и участник в организацията на тържеството, разказва, че попитал Червенков защо Вазовият брат не е бил поставен в деловия президиум. „Защото той трябваше да стои по-високо от нас“, отговаря министър-председателят.

image_2470427_128Николай Хайтов пък пише, че разлиствайки архивите на СБП като негов секретар, вижда голямата заслуга на Червенков да се промени отношението на комунистическата власт към заклеймени писатели след 1944 г. Така е възстановен „поколебаният авторитет на Елин Пелин, обвинен като царски приятел“, спира се кампанията срещу Йордан Йовков заради „Чифликът край границата“ и т.н. Вълко Червенков по примера на любимия си учител Сталин, често обича да се намесва лично в ситуации, които иначе би могъл да свърши някой съветник или министерски чиновник. Хората знаят това и често му пишат лични писма. Веднъж телефонистка от СГНС (Столичен градски народен съвет) се оплаква от „грубо и непристойно поведение“ на свой началник. Когато проверка потвръждава оплакването, Червенков сяда и написва дописка за „Работническо дело“, която озаглавява „Деребей в СГНС“. Но я подписва с псевдонима Остен. Деребеят е уволнен веднага. Акад. Благовест Сендов сигурно още е благодарен на Червенков, който през 1952 г. решава проблема му със софийското жителство. Сендов напуска родния Асеновград, за да се спаси от местните кадровици, които не му позволяват да учи в университета поради „лош произход“. Жител на София обаче той може да стане само ако работи като щатен метач в служба „Чистота“. Но за да го назначат, трябва да представи служебна бележка за „честност и благонадеждност“ от Асеновград. Попаднал в клещите на този своеобразен параграф 22, Сендов пише писмо лично до Червенков. Не след дълго получава заветната бележка и става студент в СУ. А след години България се сдобива със световноизвестен математик.

През 1952 г. Василка Георгиева, момиче от шуменското село Кюлевча, написва писмо лично до Червенков. Споделя, че е отлична ученичка и много иска да има цигулка, но родителите й нямат пари, за да я купят. След около два месеца Георгиева получава писмо, отговор от кабинета на Червенков, че молбата й е разгледана и в най-скоро време ще бъде разрешена. И наистина в един хубав ден Василка е извикана в Окръжния народен съвет в Шумен и там я даряват с чисто нова цигулка. (Моля да не се правят никакви аналогии на този случай със случая, при който като премиер на България Иван Костов подари магаре на баба Марушка от хасковското село Александрово.)

image_2915279_126През 2000 г., когато се навършиха 100 години от рождението му, излезе книгата „Вълко Червенков през погледа на неговите съвременници“. В нея са събрани спомени на сравнително непопулярни хора, работили с Червенков, но и на доста известни имена като акад. Николай Хайтов, акад. Благовест Сендов, проф. д-р Чавдар Драгойчев актрисата Славка Славова, Крум Василев, проф. д-р Васил Иванов, д-р Добри Желев и др. Ето как изглежда портретът на Червенков, съставен от определенията и епитетите на авторите в този сборник. Ръководител от сталински тип. Мъжествен човек. Човечен, идеалист, спартанец и особняк. Човек с голяма съвест, висок морал и добро сърце. Родолюбец. Заслужил български патриот. Начетен. Високоинтелигентен. С пословична и неукротима енергия. С лична и партийна праволинейност. С пълно безразличие към парите и себеустройването. Едър, посвоему красив българин. Облича се строго и семпло. С тежък характер, затворен в себе си, немногословен. С привидно труден характер. Суров характер. Рязък и самонадеян. Ерудиран и мислещ марксист-ленинец. Начетен марксист. С остър характер и далеч не хрисим нрав. С чиста и дълбоко справедлива душа. Взискателен към себе си и другите. Не е въздържател, но не обича да пие. Софрите са му чужди. Кабинетен човек. Не търпи извинения, но не е злопаметен. Пословично пестелив. Отзивчив и доверчив. Със суров и навъсен външен вид, но иначе сърдечен и дори сантиментален… А тъщата на Червенков баба Парашкева, майка на жена му Елена и на Георги Димитров, още преди години била казала: „Този Вълко е лош, лош, но добър човек..“

Автор: Пенчо Ковачев

Източник: 24chasa.bg

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.