Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Духът на времето / Социалистическа България – този страшен туристически рай

Социалистическа България – този страшен туристически рай

655-402-chast-ot-berlinskata-stena-snimana-otkym-myrtvata-zona-v-centyraПрез дългите години, в които ГДР бе държава, затворена за пътувания към далечни и южни страни, източногерманците имаха един-единствен достъпен копнеж за лятно отпускарско туристическо щастие. Това бе «братска» България с нейните високопланински курорти, синьо море и златни плажове.

По днес трудно обясними причини България се ползваше по онова време сред жителите на ГДР и с още една, не по-малко притегателна за мнозина, слава. Широко бе разпространен слухът, че българските граници към Турция, Гърция и Югославия се пазят небрежно, и че през тях може да се премине към свободата едва ли не като на разходка.

Живеейки в Източна Германия, не веднъж лично ми се е случвало да обяснявам на местни приятели, колко дълбоко се лъжат. Да им описвам многокилометровите гранични зони, няколкото реда телени мрежи, пуснатите между тях обучени кучета, вълчите ями, дресираното и подозрително към всеки непознат местно население, озлобените граничари. Дано с разказите си да съм успял да предотвратя някое лекомислено решение със злощастен край.

За много от главно младите туристи от тогавашната ГДР обаче, екскурзията до България и неподготвеният опит за бягство от социалистическия рай е завършвал с трагични, а както сега се научава, и с фатални последици.

2007-11-15_08_01_dezorataОт няколко години германският политолог и публицист проф. Стефан Апелиус проучва архивите на Външното министерство и на Службата за наследството на Щази в Берлин, търси и разговаря с близки на изчезнали или обявени за загинали при неизяснени обстоятелства в България през 60-те и 70-те години източногерманци. Той посещава и страната, където въпреки незаинтересоваността и дори съпротивата на властите, успява да издири свидетели и да получи ценни показания, които разкриват една от най-непознатите и особено трагични страници на Студената война. Става дума за планомерното и организирано избиване от български граничари на източногермански граждани при опит за бягство през границата. Нещо повече, както споделя проф. Апелиус, все по-убедителни са сведенията за случаи на екзекутиране на вече заловени от граничарите «нарушители».

Резулатите от своите разследвания германският учен ще публикува в готвена за печат книга, но дори и сега, особено след последната му публикация в Spiegel Online той е затрупан от нови писма и обаждания на близки, които попълват картотеката му с все нови и нови имена. Всекидневно нараства и интересът на обществеността и медиите в Германия, за които до сега тази тема бе почти непозната.

12074484_932246210191009_8135701194144016613_nСтефан Апелиус приема, че е имало поне 2000 случая на опити за бягство на източногерманци от България за периода 1960 – 1989 г. Чрез своите проучвания той е доказал за сега 17 случая на извършени убийства от български граничари. За да продължи изследванията си на него му е нужен достъп до архивите на българското МВР, който до сега му е отказван. Нещо повече, както казва ученият, министърът на вътрешните работи Румен Петков, както и предшественикът му прави всичко възможно за да осуети установяването на истината.

А тя, съдейки по това, което казва Стефан Апелиус, е достатъчно шокираща. В новата си публикация в Spiegel той припомня забравено разследване на в-к «Анти» още от 1993 г. Оказва се, че посолството на ГДР в София е заплащало на граничарите премия от по 2000 лв. за всеки убит беглец. Стрелецът е получавал и по няколко дни извънредна домашна отпуска като награда. Необяснимо е, казва проф. Апелиус, че софийското представителство на Федералната република въобще не е реагирало още тогава на публикацията на «Анти».

За сега няма доказателства на съществуващите слухове, че от посолството на ГДР е било отправено искане към българските гранични власти, заловените източногерманци да бъдат екзекутирани на място. Потвърдени са обаче поне два случая на формена екзекуция на заловени от граничарите бегълци – в единият случай младеж и девойка, стоящи един до друг са нашарени с автоматни редове от близко разстояние. Другият случай който разказва проф. Апелиус, е за вероятно последния убит при бягство от социалистическа страна – през лятото на 1989 г. Немски тийнейджър е принуден да коленичи и е убит с изстрел в тила близо до Петрич. Въпреки, че убиецът, бивш граничар е известен и поименно, до сега той не е понесъл своето наказание. Документите за случая се намират в Службата за архивите на Щази. По думите на учения, колегите там му оказват фантастично съдействие и той е убеден, че с тяхна помощ предстои изясняването на много от въпросителните около съдбата на жертвите.

17212830_303Архивите показват например, че до средата на седемдесетте години убитите много рядко са погребвани в гробища. Това потвърждава сведенията, които и аз съм получавал още преди години от желаещи анонимност свидетели, че често пъти източногерманците са погребвани направо в кльона или на граничната бразда. Проф. Апелиус е посетил и заснел някои предполагаеми места на погребения на самата граница. Разказвано му е от български изследовател, който от години неофициално проучва темата, че заровените набързо тела на убитите са изравяни от диви животни, а костите им разнасяни по баирите.

Току що в берлинския архив е намерена сключената през 1975 г. секретна спогодба между посолството на ГДР и главния прокурор в София, съгласно която телата на убитите на границата източногермански «закононарушители» следва да се погребват в «обществени гробища на НРБ». Очевидно преди тази дата с телата се е постъпвало по друг начин…

Десетилетия по-късно въпросът, на кое място са намерили последен покой техните деца продължава да мъчи престарелите и болни родители в Германия. Току що и към мен се обърна за помощ берлинчанка, чийто чичо като младо момче е убит край Смолян през 1966 г. при опит да премине в Гърция. Пред смъртното легло на майка си тя обещала да направи всичко възможно за да открие лобното и гробно място на нейния брат. Този случай е един от редките, при които след настойчиво разследване близките в ГДР са получили писмен отговор от България. Селският съвет на с. XXXX, окръг Смолянски пише до майката на убития младеж следното:

Селският съвет на с. XXXX, окръг Смолянски пише до майката на убития младеж следното:
«…По отношения обстоятелствата при които е станало нещастието с Вашия син, случая е следния; вашия син е имал за цел да премине границата на нашата страна по нелегален път. Същия се е отделил от групата с която е почивал в курорта “Васил Коларов” и е стигнал до самата гранична линия между нашата страна и гърция, като в това време е забелязан от нашия граничен наряд и подканен да се предаде, обаче, не се подчинил на предупрежденията на граничната охрана и при опита му да премине границата, граничарите са били принудени да употребят оръжие срещу него, като нарушител на границата в резултат на което е убит.
ХХХ ХХХ – Вашия син е убит в района на махала ХХХ, ХХХ-ска община в близост до ХХХ-та гранична пирамида и е погребан на същото място, където е убит…»

Анонимизирам факсимилето, тъй като вече има случай от преди две години, когато след оповестяване имената на жертви, разследвани от професора, всички документи за тях изчезват от архивите на Съдебна медицина в София. Предадох горните документи на Стефан Апелиус. Това ще е поредният случай, с който той ще се заеме при следващото пътуване в България

1520763_653534548044375_498170796_nМотивацията си германският учен, специалист по историята на националсоциализма, черпи от убеждението, че разкриването на миналото на едно тоталитарна система е най-важна предпоставка за изграждането на демократичното общество. Нетърпимо е, казва той, когато вчерашните престъпници, техните деца и внуци си приписват ролята на най-убедени демократи, когато ни внушават, че едно време «не се живееше лошо», и че отново на тях трябва да поверим да ни управляват и за в бъдеще.

Хората в България, смята Стефан Апелиус, трябва да преодолеят страха си и да заговорят открито за тези неща. Страхът който произтича от това, че днешното правителство и преди всичко хората във вътрешното министерство крият истината по лични и по политически причини. Свидетелите в България трябва да заговорят. За да се потърси съдебна отговорност и от извършителите и от техните подбудители.

Източник:budnaera.com

Коментари

Коментари

sandacite

Коментари

  1. Това беше концентрационния лагер, наречен Народна Република България, за който една шепа хора със забавено умствено развитие все още милеят.
    Убийствата на граждани на ГДР са над 20. Избити са също така чехи, поляци, руснаци… Границата с Гърция е осеяна с безименни гробове на хора, които се опитваха да избягат от болшевишкия „рай“ на съветското робство. Естествено и немалко българи са избити там.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.