Спомени от Народната република
Начало / Вчера и днес / И последно за кино „Сердика“

И последно за кино „Сердика“

Легендарният храм на седмото изкуство вече живее само в сърцата ни

Кино „Сердика” е открито в началото на 70-те години – златното време за седмото изкуство. По това време салоните в София са буквално „на всеки километър”, а „Сердика” е замислено като „crème de la crème” – с най-модерните прожекционни апарати и озвучителна система. Гигантската зала е специално проектирана с обла форма за перфектна акустика. А капацитетът й е близо 900 места – два пъти повече от най-голямата кинозала в България сега.

До 80-те години вратата за американските филми е затръшната у нас (с малки изключения), но аурата на Невена Коканова, Стефан Данаилов, Тодор Колев и цялото първокласно актьорско войнство е предостатъчна за препълнени салони. „Козият рог”, „Хан Аспарух” и „Оркестър без име” са тоталните боксофис рекордьори на соцепохата.

„Сердика” е единственото кино в страната, което е отговаряло на мегатехническите изисквания на Джордж Лукас. Първата прожекция на „Междузвездни войни” е през 1982 г., пет години след дебюта на джедайската епопея в САЩ. Но не сме били последни – стари кинокритици си спомнят, че в Москва са гледали „Епизод IV” едва през 1985 г. Дори и през 90-те години американските филми идваха с половин-една година закъснение.

През януари 1998 г. купих първия си билет от касата на „Сердика” – за „Слийпърс” на реж. Бари Левинсън с Робърт де Ниро и Брад Пит. Бях на втория ред, а в салона празни места не видях. Месеци по-късно стоях 10-15 минути с гръб към екрана и се удивлявах как е възможно 99% от публиката да реве. На екрана Кейт Уинслет държеше за ръката замръзналия Леонардо ди Каприо. Досещате се – „Титаник”.

След няколко години потъна и „Сердика”. То бе част от група софийски кина, приватизирани от гръцки бизнесмени. Те го затвориха уж за ремонт през лятото на 2004 г. и повече в него не се завъртя кинолента.

Есента на 2004 г. На метри от затвореното кино избухна скандал – билборд на нов чалга месия съжителстваше (някак странно) на един площад с паметника на Васил Левски. Случката сякаш показа промяната в културните предпочитания. Модерните храмове се казваха „Планета”, БИАД, „Най клуб”.

„Сердика” и още няколко салона бяха купени през 2005 г. от „Икуест”, инвестиционен фонд от Лондон с български мениджъри. Медиите гръмнаха: „Кина стават молове”. Никой не се впечатли – на хоризонта се задаваше шопинг манията. За „Сердика” плановете бяха да се превърне в търговски комплекс с офис площи над него. Само че настъпи икономическата криза и фондът „Икуест” изчезна като… старите софийски кина.

Кинозалата на „Сердика” минути преди да рухне под натиска на мощната строителна техника. Вече сме лятото на 2016 г., а сцената е запечатана от актьора, певец и композитор Стефан Вълдобрев.

16 септември 2016 г. Кино „Сердика“ окончателно отиде на кино. За около два месеца парцелът е почти изцяло разчистен. На мястото остана само частица от хотел „Сердика“ и от бар „Текила“, който заемаше първия етаж.

Собственик на терена е компанията „Тера тур сервиз”, свързана с шефа на „Лукойл” в България Валентин Златев. Инвеститорът избра на мястото да бъде построен петзвезден хотел, който ще бъде част от международната верига „Хаят”. Обектът ще бъде с 28 000 кв. м разгъната застроена площ, 190 стаи, 2 ресторанта, спа център с басейн, бална зала и конферентен център. Общ размер на инвестицията – 40 млн. евро.

Притежателят на имота е в правото си да извърши застрояване съгласно инвестиционните планове и параметрите за застрояване в района. Още повече, че тук не става въпрос за паметник на културата. Софиянци едва ли ще ронят сълзи за „Сердика” – киносалоните в града не са малко. Но всеки имал шанса да се докосне до магията на това кино със сигурност ще разказва на децата си забавни истории за кинолюбов, раздяла и още нещо.

Автор: Христо Николов

clubz.bg

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

2 коментара

  1. Мъчно ми е за киното. И аз съм гледал не един и два филма там. Времето му за съжаление в този му вид беше безвъзвратно изтекло и беше време за промяна. Понякога ходим семейно в кино “ Влайкова“, „Одеон“ или „Дом на киното“- за опресняване на усещанията от едно време. Но за социализма не тъгувам ни най-малко. Дано никога не се връща!

    • За социализма не знам ама ти що не се върнеш там от където си излязъл и да не се връщаш никога, а? И без това много такива не останахте, та по-бързо да изчезнете!

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.