Спомени от Народната република
Начало / Вчера и днес / Изоставените хижи на България

Изоставените хижи на България

АВТОР: РАДОСЛАВ ЗАРКОВ, “БЪЛГАРСКИ ПЛАНИНАР”
Макар много хижи из българските планини, особено онези от тях, които се намират в близост до известни върхове и природни забележителности, да се радват на голям интерес от страна на туристите и да са относително добре поддържани, има и немалко такива, които не споделят тази съдба.

Навярно на много от вас се е случвало да са на дълъг планински преход или просто на разходка в гората и изведнъж да се натъкнат на развалини на някогашна хижа. Хижа, която може би само допреди 20-30 години е подслонявала туристи или ученици, тръгнали на екскурзионно летуване. Можело е да се стоплят край огъня в камината, да хапнат вкусен боб и да пийнат топъл чай с коняк. Имало е и кой да ги упъти за посоката, да им даде съвет за времето или просто да ги попита откъде са тръгнали и накъде отиват. С една дума – живот. За съжаление, тези места с течение на времето стават все по-малко. Ремонти се правят все по-рядко и само за неотложното. Постепенно хижите биват отваряни само през определени периоди на годината, а по-късно и само в определени дни, докато накрая трайно не затворят врати. После знаем какво следва – всичко затъва в разруха, става обект на набези на крадци и т.н. Накрая сградата, която някога е подслонявала десетки хора и е била огласяна от планинарски песни, най-сетне се предава под натиска на времето и потъва в забрава. Не можем да не се замислим – дали на едно място няма туристи, защото липсва хижа, в която те да се подслонят и нагостят, или дадена хижа е изоставена, защото край нея не минават туристи…

Хижа Родни балкани

Хижа Родни балкани

Не по време на поход в планината, а съвсем случайно в интернет преди време открих, че в много голяма близост до моето родно село Брезе, Свогенско, само допреди 20-25 години е имало действаща хижа на име „Родни балкани“. Тя е разполагала с 21 места и е била единствената действаща хижа в цяла Понор планина. Е, днес вече няма нито една. Хижата е разположена във Войнишката махала на село Манастирище – район, посещаван понастоящем предимно от ловци, оставящи следи от своята дейност навсякъде, където могат. Туристи почти няма.

Хижата, или по-точно останките от нея, се намира на място с изключителна панорамна гледка. Централното ѝ разположение се обяснява с факта, че първоначално сградата е била използвана като училище. Все пак, би трябвало достъпът за учениците от околността да е лесен, дори и при сравнително по-сурови атмосферни условия. Вълците в района са били и причина понякога децата да остават да пренощуват в училището през студените зими. Кога училището е престанало да се помещава в сградата и тя се е превърнала в хижа, не е ясно. Вероятно с естествената миграция на хората от селото към града, някъде в средата на миналия век сградата е била напусната от последния ученик и последния учител, а управлението ѝ е поето от Българския туристически съюз, който я превръща в хижа. Електрифицирана и даже с телефон.

Състоянието на хижата в момента буди най-малкото съжаление. Мястото предоставя чудна панорамна гледка и представлява удобен изходен пункт за не една и две привлекателни дестинации за туриста. Вместо със следи от туристически обувки, земята по тези места е осеяна с празни гилзи от патрони и бразди от камиони, превозващи дънерите на отсечените дървета.

Хижа Пробойница

Хижа Пробойница

По подобен начин неясно остава и бъдещето на още десетки хижи из българските планини. Изненадващо, някои от тях се намират на ключови места и фактът, че са затворени и че пустеят създава трудности за много планинари. Такъв е случаят с хижа „Пробойница“, която е първа спирка за много от ком-емнейците, предпочитащи спането на хижа при пътуването си пеша на море. През миналата година хижата беше затворена за ремонт и на туристите по маршрута им оставаше само едно – да я подминат.

Преди не беше така. Спомням си как преди повече от 15 години дядо ми ме заведе на хижа „Пробойница” за първи път. Поляната около хижата буквално гъмжеше от деца, които бяха там на летен лагер, доведени от своите учители. Макар тя все още да е далеч от състоянието на “Родни балкани”, факт е, че няколкото бунгала около хижата отдавна не функционират. Те са малки и са пригодени само за спане с двуетажни легла, но пък като се замислиш, никой не ходи в планината, само за да си седи в стаята и да спи. Или поне така би било редно да бъде. Хижа „Пробойница” не заслужава съдбата на вече изоставените и разграбени хижи. Всеки, който е минал оттам, не е останал безразличен към красотата на природата по поречието на едноименната река. Все още гъстите гори дават такава прохлада на туриста, че гарантирано няма да почувствате и най-силните юлски жеги. Това място просто няма как да остане пусто.

Хижа Планински извори

Хижа Планински извори

Много по-сериозно е положението на друга хижа по маршрута Ком-Емине. „Планински извори“ е построена едва преди около 20-30 години, а вече е рушаща се и разграбена постройка. Хижата е строена именно заради маршрута Ком-Емине. На голямо разстояние няма друга хижа, в която може да се пренощува по пътеката, без да се губи излишно време и денивелация. Особено популярна сред планинарите е чешмата с петте чучура, която се намира само на 5 минути от хижата. Местните жители на село Антон с умиление си спомнят как през 1979 г. са влизали в старата сграда на хижата по пантофи и винаги са ги посрещали с топла супа и гореща вода за чай на печката. Тамошният учител по музика и изобразително изкуство Петър Петров-Даскала неведнъж е бил водач на походи до хижа „Планински извори“. Участвал е с лични средства и винаги, когато е имало нужда, е организирал групи от ученици, които се включват с труд в доброволческите инициативи.

За радост и днес се намират доброволци, които да се борят за възстановяването на хижата, като се предприели редица стъпки в тази посока. Регистрирано е сдружение с нестопанска цел “Възстановяване и ремонт на хижа “Планински извори”, което набира средства за строително-монтажни работи, води кампания във facebook, организирало е извършването на геодезическо заснемане и др. Разчита се и на повече съдействие в лицето на новата администрация на община Антон. Вече са направени контакти с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с Министерството на околната среда и водите, откъдето е декларирана подкрепа.

Макар и редки, добри примери не липсват. Хижари, верни на професията, на идеята и най-вече на онова, което най-точно може да се нарече „начин на живот”, правят всеки ден малки, но важни стъпки, за да поддържат едно местенце в планината, в което умореният турист да познае приятното чувство на почивката и да се нахрани. А опитвали ли сте да си намерите хижа, в която да посрещнете Нова година? Не е лесна работа, особено ако не направите резервация още лятото. Защо да е така само по празници? Определено трябват още хижи в планината, така че нека ги пазим и поддържаме, а изоставените да възстановим, доколкото е по силите ни.

Източник: 360mag.bg

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.