Спомени от Народната република

Цветя за Живков

У нас мнозина днес се опитват да създадат впечатление, че до 1944 г. в България всичко е било тихо, кротко, мирно, цивилизовано, като че ли няма стихотворение на Иван Вазов «Елате ни вижте», като че ли няма убийства от ъгъла и масов погром 1925 г., като че ли няма показатели, по които България никак не е била перфектната страна в Европа — И изведнъж идват злите комунисти, взривяват «Св. Неделя», като че ли до тогава няма убити, няма жестокости.

А това, което става на 9 юни, предопределя пък друга жестокост, когато Тодор Павлов казва:

«Щом те ни убиват, и ние ще ги убиваме», което може да не е оправдание, но е обяснение за това, което става в България.

Има дори книга на един хърватски журналист, която през 1992 г. беше преиздадена, и се казваше «Кървава България».

10409778_700465370021429_2655169172140680801_nОсобено в София има низ от жестокости, в които има не само партийно-политически и идеологически противопоставяния, но има и нашата същностна порочна слабост да се избиваме взаимно. Така че и атентатът в «Св. Неделя», и 9 септември не са се появили от едно безсъбитийно нищо, а са отговор на вече започнали жестокости още от времената на Владайското въстание.

Съвременните демократи «изтриват» всичките следващи десетилетия до 1989 г., всичките постижения на социалистическа България, дори цветя перд паметника на Тодор Живков не можело да се поставят, а Меглена Кунева обяснява как чрез училището трябва да се преодолее носталгията по социализма.

Имам един прост въпрос.

Ако всичко е било толкова ужасно, ако сме се прескачали през трупове, преди да тръгнем за работа, ако слушането на «Бийтълс» било криминално престъпление, тогава защо съществува тази носталгия?

Никой не изпитва носталгия към злото.

Самият факт, че ги тревожи тази носталгия, свидетелства, че все пак позитивите генерират това отношение към миналото.

iskat-pametnik-na-todor-jivkov-v-sofiq-21569А резултатът е, че както русофилството се ражда от русофобията, така и прекаленото експониране само на лошите страни от социалистическото минало буди един скепсис дали наистина е така.

Защото сега да кажеш колко е струвало олиото до 1989 г. е антидемократичен акт, който подлежи на осъждане — морално и юридическо.

Когато говорим за училището, изучаването на историята трябва най-вече да набляга на доброто, на саможертвата, на величието, а не да се отправят съвременни упреци към хора, които не могат да се защитят и не могат да кажат истината за това как е било, по простата причина, че вече са покойници.

Усещането за миналото е преди всичко емоция. Не може един човек, който така или иначе олицетворява България десетилетия наред, просто да бъде зачеркнат. Това не е коректура на книга, която, като я зачеркнеш, престава да съществува.

s1_TJ1Но нашето образование все повече става елитарно, то вече е на принципа «който се ражда беден, умира глупав». Това, че наши деца печелят толкова олимпиади по математика, а в същото време децата в обикновените училища получават хиляди двойки по същата дисциплина, показва много ясно, че има един 5-процентов състав от ученици и студенти, които са отлично подготвени, но масовото училище запада. Нашата грижа е за останалите 95%, които тънат в невежество и по тази причина са уязвими за всякакви манипулации, които им казват колко лошо е било тук допреди 25 години, ерго — колко прекрасно е днес.

Масовото училище е индикация за състоянието на една страна, както и положението на възрастните хора. В европейските туристически центрове Рим, Париж, Лондон, най-елегантни са възрастните хора. По това се индикира една страна, а не по миските и по модите. И поради това трябва да изпитваме тревога, че младите хора стават все по-уязвими към масови психози. Все пак младостта е само физиологическо предимство. Тя съвсем не означава умствено предимство. Като казват млад човек, това не означава, че този човек не може да бъде заблуден, а понякога и жесток. Ако погледнем българската и световната история, виждаме, че повечето идиотизми са вършени именно от млади хора.

618x346През комунистическото време, както го наричат, се учеше за партизаните и за комисарите и за руснаците, но се учеше и за Гьоте, за Шекспир, за Толстой, Лермонтов, учеше се цялото наследство на световната класика.

Сега вече не се учат.

Универсалното образование, което сега така се отрича, е преди всичко упражнение за ума.

Аз непрекъснато сънувам, че имам класно по математика, но това не означава, че не е трябвало да уча математиката само защото не я разбирам.

Армията и образованието са консервативните институции в една страна.

Те не са като жакетите и високите токчета.

Те трябва да се опират на миналото, разширявайки компютърното бъдеще.

И без една от съставките не става, както човек не може да ходи на един крак.

Проф. Андрей ПантевNews front

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

Коментари

  1. Паметникът на правешкия дебил трябва да се премахне, това е гавра с България!

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.