Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Синята лампа / Престъпност над шията

Престъпност над шията

Автор: Стоян Гълъбов

Въпросът за престъпността по времето на Народна република България ме засегна лично по време на посещенията ми в архива на МВР, търсейки интересни криминални случаи от този период на историята ни. След като събрах материалите, успях да напиша една статия от две части, проследяваща пъклените дела на един сериен убиец (повече за това можете да видите тук и тук ).

народна-милицияСамото съществуване на такъв тип престъпници не ме изненада. Хората с психически отклонения, стигащи до мания за насилие, трудно могат да бъдат регистрирани предварително, а техните деяния, поради липсата на всякаква логика, са още по – трудни за разкриване. Докато четях материалите, попаднах на следния цитат : В хода на разследването са разпитани 17 криминално проявени лица, 25 психично болни, 8 близки на Захари Иванов и 9 заподозрени. Разкрити са 13 стопански престъпления и две хулигански прояви.”. Освен това в документите попаднах на цветущи прякори на престъпници от онова време като Бай Слави Бръснаря – известен сутеньор, „Буби”, Катя Куцата, Насо Пора, Цеца Арабката и др.

Честно казано се учудих. Израснал съм през 90 – те години и присъствието на сутеньори, проститутки, хулигани, наркомани, професионални обирджии и др. в полицейските хроники не ме учудва. Просто си мислех, че това започва след 10.11.1989 г. Някак си периода преди това, беше обвит в една романтична розова мъгла. Е, няколко полъха от прашните папки на ул.  „Шести септември” в столицата, успяха да я разсея неочаквано лесно. Оказа се, че екзотичните прякори изобщо не са оригинални творения на мутрокрацията, а са наследени от традиции с дълбоки корени в историята.

Всъщност, целият екип на сайта socbg.com започна да се интересува от криминалните хроники на онова време и затова създадохме рубриката Синята лампа. Там на Вашето внимание са над 100 статии, всяка разказваща отделна криминална история от социализма.

zx620y348_945040И така, няма нужда да обяснявам, че през социализма е имало престъпност. Имало е проституция, наркомания, психично болни убийци, хитри сутеньори, жестоки побойници, дребни хулигани и организирани бандити. Къде обаче е разковничето на това, че в субективните представи на нашите читатели, времената преди началото на прехода към демокрация, са били значително по – сигурни и спокойни?

Тук ще се върна до към заглавието на статия – „Престъпност над шията”. Какво означава това? Тази фраза ми хрумна, правейки аналогия с човек потопен до брадичката във вода. Водата може да е ледена и той да мръзне, може и да е топличка и на него да му е приятно, но и в двата случая няма да се удави, защото нивото й е с около 2 сантиметра по – ниско от това на устната му кухина. Достатъчно е обаче, някой да долее съвсем малко и горкият човечец от клиент на спа процедура, ще се превърне в жалък удавник. Точно толкова е и разликата между нивата на престъпност в народната република и днешната ни държава.

Моята теория за това как се доливат тези няколко сантиметра престъпност се основава на два факта, които бих се радвал да дискутирам с нашите читатели.

Първият от тях е поведението на медиите. Изобщо не е вярно, че тогавашните журналисти не са изнасяли информация за извършените престъпления! И да е имало някакво затъмнение, то няма как да се отрази в толкова голяма степен, която да променя украсата на действителността. Напротив, в процеса на  нашата работа ние сме падали на стотици критични материали, които с виртуозно майсторство разказват за тогавашния подземен свят, нещастни случаи и знакови съдебни процеси. Лично аз се възхищавам от тогавашните разследващи журналисти. В ума си има и няколко превъзходни филма като този разказващ за смел ревизор, навлякъл си куп неприятности, заради своята честност (Благополучен случай).

Освен това някои от нашите най – сполучливи материали са интерпретации на написаното в тогавашния печат. Разликата идва от това, че тогавашните медии, неподвластни на пазарните закони, не са търсили скандалните сензации на всяка цена. В сегашните средства за осведомяване, с цел да се предизвикат високи резултати в пийпълметрията или статистиката за посещение на сайтовете, често пъти се заиграва с черната страна на хорската душевност и се поднасят криминални материали с приоритет на топ новини. Тази демонстрация на трагизма на нашето съвремие е доста печеливша, макар и заблуждаваща. Христоматиен случай за мен е старта на новините по едно национално радио, с природно бедствие, случило се в Индонезия. Сякаш правилото е първата новина винаги да е лоша.

0000184590-article2Другият грях на съвременните хартиени и електронни издания е героизацията и митологилизирането на престъпните елементи. През социализма тези хора умишлено са поставяни на дъното на социалната стълбица, докато сега с цел привличане на публика, повечето криминални босове се радват на завидна слава. Практически получават екранно време равно на това политиците, особено предвид факта, че донякъде се припокриват едни други. Това стимулира доста хора да потърсят престижна реализация точно в сферата на престъпността.

На второ място е отношението на държавата. Известно е, че комунистическата власт е контролирала и то доста умело каналите за наркотици и оръжие, минаваши двупосочно през България. Стоката минава, но властта се старае нищо от нея да не остава на родна територия. Някои от контрабандистите се ползват с висша държавна протекция, заради големите ползи, които донасят на партийната и някои лични каси. Тази практика продължава и до ден днешен. Разликата идва в третирането на низшия престъпен ешалон. През социализма присъдите са жестоки. Изпълняват се смъртни наказания, раздават се доживотни срокове на затвор, дори за престъпления, които далеч не ги заслужават. Това е сериозна спирачка пред битовата престъпност и създава и чувство за възмездие. В съвременната правораздавателна система, под меча на Темида, попадат само крайно бедни и объркани хорица или такива настъпили някоя мотика в нечия чужда бизнес ливада. Присъдите често пъти са символични или условни, а полагането на обществено полезен труд от затворниците е по – скоро екзотика. Това, съчетано с незадоволителните битови условия на цели групи от населението, действа като мая в душата на всеки колебаещ се да поеме по пътя на престъпленията.

Рецептата да отлеем тези няколко сантиметра престъпност, давещи нашето общество се заключава в следното – повишаване на собствената ни култура, за да не приличаме на шарани, хванати на кукичката на всяка евтина сензация и нетърпимост към всякакви форми на корупция и несправедливост.

Коментари

Коментари

sandacite

Коментари

  1. Колега, по времето на социализма не е имало присъда „доживотен затвор“.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.