Спомени от Народната република
Начало / Делници и празници / Празнични мероприятия / Из прегледите на художествената самодейност

Из прегледите на художествената самодейност

Ако на снимките, които досега сме ви предлагали от трудови обекти и бригади е имало някакво режисиране от вестникарските фотографи – то на тези, които ще видите сега, това е нямало как да стане. Става дума за илюстрациите от прегледите на художествената самодейност.

Когато ни връхлетя т. нар. демокрация, разни новоизлюпени перекендета заявиха, че художествената самодейност била комунистическа измишльотина и трябвало да се забрани. Понеже тия нови културтрегери видяха, че това е загубена кауза, я прекръстиха на любителско творчество!? И полека-лека тихомълком отново неусетно се върнахме към старата изпитана художествена самодейност.

И не може да бъде иначе, тя си е рожба на уникалното българско явление – народните читалища, което го няма никъде по света. Още в онова тъмно робство нашите предци са играли „Многострадалната Геновева”, с чувството, че и те са част от световната култура. При социализма това явление разцъфтя с пълната си сила – местни, регионални, окръжни, национални прегледи. Ученическа, работническа, читалищна, армейска и каква ли не самодейност шестваше по родните естради, сцени, подиуми.


Крилатата фраза „Без песен не може войникът!” даде на родната култура станалият после световноизвестен оперен певец Николай Гяуров, който като старшина-школник побърква журито със страхотния си бас. По-късно това направи в ДНА Пловдив незабравимият Емил Димитров и още, и още… Великият Георги Парцалев също разгърна блестящия си талант на прегледите на трудовашката художествена самодейност… Тия три примера са напълно достатъчни, за да покажем защо трябва да я има художествената самодейност.

И сега в обезлюдените ни селца и градчета единствено в читалищата грее този светлик – уникалният изблик на българската култура и изкуство – Нейно Величество художествената самодейност. Опитайте се да ни я отнемете – няма да можете, господа демократи, еврочиновници, отвъдокеански „покровители” и пр. усвоители на грантове и изпълнители на кухи проекти.
Защо ли? Защото „Не се гаси туй що не гасне!”, както много точно го е казал народният поет Иван Вазов. А на неговите слова трябва да се вярна. Сега и завинаги!















Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.