Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Народна памет / В началото бе словото…на Димитър Благоев

В началото бе словото…на Димитър Благоев

В издадените през 1926 г. „Кратки бележки из моя живот”, Димитър Благоев споделя:

 „…Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село, разположено в последните хълмисти склонове от южните разклонения на големия планински масив Вич планина…

250px-DblagoevДядото е роден на 14 юни 1856 г. в споменатото село, където получава началното си образование. През 1871 г. заминава за Цариград и остава до 1874 г. Благоев продължава образованието си в Одрин (1874 – 1875), Габрово (1875 – 1876) и Стара Загора (1876 – 1877). Като ученик подкрепя каузата на Априлското въстание, а по време на Освободителната война помага на опълчението и руските войски като техен осведомител. От 1876 г. и след 3 март 1878 г. работи в тютюнев склад в Свищов, където основава Българска Легална Авангардна Група „Освобождение. Тъй като няма изискуемата възраст от 35 години за народен представител по тогавашния закон, успява да влезе като народен представител едва след 1891 г. По-късно заминава да учи в гимназията в Одеса (1879 – 1880), а от 1881 г. – в университета в Санкт Петербург. Там той започва да изучава марксистка литература и основава първата (по руски източници – една от първите)социалдемократическа организация в Русия. Групата установява контакт с привържениците на руския социалдемократ Георгий Плеханов в Женева. През 1885 г. Благоев е арестуван за революционната си дейност и е изгонен от Русия.

Sait_Slatina_koreni_Blagoev1Скоро след завръщането си в България Благоев пише първите си статии във вестник „Македонски глас“ и започва да издава социалистическото списание „Съвременний показател“. В следващите няколко години учителства в различни градове из страната, като е уволняван многократно заради възгледите си. През 1890г. се установява във Велико Търново. Смята се, че по това време Благоев окончателно оформя у себе си марксистки възгледи и достига до идеята за създаване на партия на работническата класа.

През лятото на 1891 г. Благоев поема ининцативата и има решаващ принос за организирането на Бузлуджанския конгрес на Българската социалдемократическа партия.

Събранието се провежда тайно, защото режимът на Стефан Стамболов силно ограничава свободата на сдружаване в България. Връх Бузлуджа и времето, в което се провежда конгреса, са избрани, защото на същото място и по същото време традиционно се провеждат масови чествания на годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър. Така малката група социалисти остава незабелязана от властите и успява безпрепятствено за проведе събранието си.

1601Събранието приема програма и устав на Българска социалдемократическа партия. В програмата, съставена по типа на програмите на Френската и Белгийската работнически партии са изложени основните учения на марксизма. Констатира се, че България е тръгнала по пътя на капитализма и че българските социалисти трябва да се обединят в политическа партия, която да подготви работниците за бъдещия „социалистически преврат“, да ги организира и просвещава.

Благоев е постоянно преследван от властите на правителството на Стамболов – след множеството политически уволнения, през 1893 г. е арестуван и интерниран в Бяла Слатина. Скоро след това той се установява в Пловдив, където става учител в мъжката гимназия.

Активен деец е на Пловдивското македоно-одринско дружество – от 1897 г. е председател, а по-късно е подпредседател на настоятелството. В 1898 година Гоце Делчев прави опит да го убеди да застане начело на изпадналия в криза Върховен македонски комитет. Благоев е делегат на Шестия македонски конгрес от Пловдивското дружество и в речта си пред конгреса критикува характера на организацията и се обявява за създаването на Балканска федеративна република.

005-a7Идеята за обединение на Балканите в една държава с републиканско устройство се споменава в съчиненията на Карл Маркс. Българските марксисти вярват, че националното обединение на българите е възможно само по мирен път, чрез създаването на единна федеративна република на територията на целия Балкански полуостров, като по този начин да бъдат естествено потушени териториалните конфликти между балканските държави. В разработения от тях проект за столица на федерацията се сочи София.Освен тесните социалисти, привърженици на федеративната идея в България са и широките социалисти на Янко Сакъзов. Други последователи на идеята са радикал-демократите на Найчо Цанов и Тодор Влайков. Много страстен защитник на идеята е българският политик Александър Стамболийски, който успява да я наложи като една от главните идеи за външнополитическата доктрина на БЗНС.

По време на Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1914 – 1918) Благоев застава заедно с партията на антивоенни и антиимпериалистически позиции.

Под ръководството на Благоев, през 1919 г. БРСДП (т.с.) напуска разпадащия се Втори Интернационал и става съоснователка на Третия (Комунистическия) Интернационал, преименувайки се в БКП (т.с.). Партията приема Програмна декларация в духа на ленинизма, с което се демонстрира преминаване на ленинистки, болшевишки позиции. Самият Благоев обаче до края на живота си не приема напълно ленинизма. Според източници от историографията при управлението на Тодор Живков, Благоев подкрепя Септемврийското въстание, но не участва в подготовката му, понеже е на смъртно легло. Според съвременни изследователи той се противопоставя на въстанието, тъй като го смята за нецелесъобразно и зле подготвено.

Димитър Благоев умира на 7 май 1924 г. в София. Погребението му се превръща в една от първите грандиозни манифестации на социалистите срещу сговористкия режим. По ирония на съдбата един от тези, които  носят ковчега му е по-късно станалият страшилище за комунистите полицай Никола Гешев.

Коментари

Коментари

sandacite

Коментари

  1. Димитър Благоев е един национален предател и безродник, който винаги е застъпвал тезата за македонска нация. В този човек никога не е имало капка родолюбие.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.