Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Щит и меч / Защо се простихме с научно-техническото си разузнаване

Защо се простихме с научно-техническото си разузнаване

Управление научно-техническо разузнаване (УНТР) към ПГУ – ДС

Структура
УНТР се състои от пет отдела:

01 отдел – Америка, Канада
02 отдел – Европейски страни, Япония и Индия
03 отдел – Териториален – работи на територията на НРБ
04 отдел – Информационен – връзка с ЦИНТИ
05 отдел – Ембаргови операции.


Преди дни сърцето на Европа се разцепи като “черешово топче” от атентати, летището и метростанции на Брюксел бяха взети на прицел от терористи, в Турция това май се превърна в ежедневие, а Ангела Меркел, Франсоа Оланд, Дейвид Камерън и компания се чудят как да предпазят Европа от нови взривове и да опазят милионите имигранти, които напъват да стават “европейци”.

Нашата страна и родните спецслужби също помагат според възможностите си (поне така твърдят министър-председателят Бойко Борисов и вътрешният министър Румяна Бъчварова). Преди промените, по времето на Народна република България, нашата ДС сигурно е предизвиквала огромни притеснения, след като така настойчиво Джеймс Бейкър (б.а. – държавен секретар на САЩ по времето на Джордж Буш – баща) и тогавашният американски посланик в България искат да се закрие научно-техническото ни разузнаване. Такива са спомените на о. р. ген. м-р Тодор Бояджиев, бивш заместник-началник на ПГУ – ДС, които той неведнъж е разказвал. През месец март тази година се навършиха 25 години от закриването на УНТР към ПГУ – ДС. Интересното е, че толкова години така и не се намери официален документ, който да покаже механизма, юридическата обосновка на закриването на УНТР ПГУ – ДС.

Българското Научно-техническо разузнаване – НТР, е създадено през 1964 г. и негов пръв началник е полк. Иван Иванов, който казва крилатата фраза:

“Ние сме много щастливи, че България е изостанала страна – всичко, което намираме на Запад, върши работа”. Унизителна ирония, но иначе вярна. Според други пък за рождена дата на този отрасъл от българското разузнаване се приема датата 1 декември 1959 г. Негов пръв служител е Любомир Михайлов. Ето какво разказва полк. Михайлов в столичен вестник: “Обикновен зимен ден преди 50 години. Денят е вторник, 1 декември 1959 г., но като че ли нищо особено не се случва. Не го отразява и откритата преди две седмици Българска национална телевизия. И няма как да го направи, защото то е едно “незначително” раждане, при това тайно! На този ден в структурата на българското разузнаване се появява ново звено. То е най-малкото възможно и не фигурира дори в секретната блок диаграма на Първо главно управление – ПГУ-ДС – отделение “научно-техническо разузнаване”. 

Щатът му е няколко бройки 

Назначените 3-4 оперативни работници са от други звена на ПГУ. Общото между тях е, че имат дипломи от технически ВУЗ.

Появата на звеното не е плод на екзотично хрумване. Напротив. То е изпреварващ поглед в бъдещето с отчитане на два фактора, които ще започнат да се проявяват по-осезаемо едва след няколко години.


70-те години на XX век. Разузнавачът Л. Михайлов, заедно с Иван Пръмов (в средата) – тогава секретар на ЦК на БКП.

Първият от тях е ясно дефиниран и отразява убедеността, че в хода на водещата се Студена война една от съществените битки ще бъде в икономическата и научно-техническата сфера”.
На 10 август 1966 г. секретариатът на ЦК на БКП разрешава на НТР 30 офицерски и две сержантски длъжности. През 1967-1968 г. целият състав на НТР преминава едногодишна подготовка в школа на КГБ в Москва. Още през 1949 г. Западът създава КОКОМ – Координационен комитет за многостранен контрол на износа – единна западна стратегия в търговията с технологии. Целта е да се ограничи достъпът на страните от Източния блок до съвременни научни постижения. След 70-те години КОКОМ и най-вече САЩ затягат още повече контрола, особено върху модерните технологии. Политбюро възлага на НТР преодоляването, или по-скоро заобикалянето, на ограниченията, наложени от КОКОМ. Япония се оказва най-подходящата страна за “прескачане” на ембаргото.

В началото на 70-те години в Москва се провежда междуправителствено съвещание на всички социалистически страни, което отчита изоставането в областта на кибернетиката и поставя основите на сътрудничество и коопериране в тази изключително важна област. България прави голям пробив с категоричното отстояване страната ни да се специализира в компютърното производство в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). Избира и подходящите производства – магнитни дискове и запаметяващи устройства. Бързо издига заводи в Стара Загора, Пловдив, Русе, Благоевград, Варна, Велико Търново.

През 1965 г. завод “Електроника” в София произвежда първия български електронен калкулатор – “ЕЛКА 6521”. В средата на 70-те години започваме да произвеждаме електронноизчислителни машини (ЕИМ).

През 1972 г. в гигантски фармацевтичен завод край Лондон гостува българска делегация. Един от нейните членове изостава и потапя носната си кърпа в съд с пеницилин “Г 43 000” единици, непознат дотогава у нас. Ние произвеждаме пеницилин до 20 000 единици. Човекът от делегацията се връща в посолството и пеницилинът бързо заминава с дипломатическа поща за България. Той успешно е възпроизведен, внедрен и заводът в Разград започва неговото производство. Човекът с носната кърпа е оперативен работник от НТР. Така е започнало българското НТР.
Нарасналото доверие на Тодор Живков към Огнян Дойнов и неговите авангардни концепции намира израз в бързото му израстване в партийно и държавно отношение. Реализирани, негови идеи вече носят конкретни икономически резултати. Огнян Дойнов оценява важната роля, мястото и значението на НТР в осъществяването на неговите планове. През лятото на 1977 г. разузнавачът от НТР Стоян Евтимов е назначен за политически съветник на Дойнов. Той е първият офицер за връзка между научно-техническото разузнаване – НТР, и Политбюро.


Цех в ДЗУ – Стара Загора, където се внедряваха придобивките на НТР.

През 1985 г. България е на първо място сред страните от социалистическия лагер по износ на електронноизчислителна техника и реализира експортна продукция повече от всички соцстрани, включително и СССР, взети заедно. Въпреки че

има общо решение на СИВ страната ни да се специализира в компютърното производство, 

през 1985 г. министерството на съветската радиопромишленост настоятелно иска съдействие да внедрят нашата технология за производство на магнитни дискове.

НТР все повече разширява своята дейност. В работата си използва около 900 доценти и професори, 5000 хабилитирани научни работници и около 10 000 дипломирани инженери. Изграден е апарат от съветници – офицери на НТР, към министрите на електрониката и електротехниката, на химическата промишленост, на машиностроенето и други. Чрез тях се определя какви са нуждите, както и се конкретизират задачите на НТР. В МВнТ има “Специална дирекция”, която урежда бързото издаване на разрешенията за внос и облекчен митнически режим. В МВнТ по линия на НТР отговаря Петър Башикаров, кадрови офицер на ПГУ.

През 1977 г. Огнян Дойнов поема ръководството на работна група за координация и внедряване на научно-техническия прогрес. От 1981 г. групата е самостоятелно звено към ЦК на БКП. Основните й задачи са: анализи, оценки и експертни прогнози във важни направления на икономиката. Групата докладва на партийно-държавна комисия по научно-техническа политика, която се ръководи от Тодор Живков. От 1977 г. Огнян Дойнов поема стратегическото ръководство и на НТР. Той е информиран за всяка задача и участва във вземането на важните решения. Отделни въпроси за НТР се обсъждат не от цялото Политбюро, а от трима членове – Тодор Живков, Огнян Дойнов и Димитър Стоянов – министър на вътрешните работи. При особени случаи Огнян Дойнов докладвал само на Тодор Живков.

Резидентът на НТР в Япония Москов споделя: “Задачата ни беше ясна – да осигурим на ДЗУ Стара Загора технология за производство на магнитни дискове. Тази технология беше американска, която японците купуват, доразвиват и подобряват. В края на 70-те години антиамериканските настроения у японците все още са много силни. Япония е членка на КОКОМ, но невинаги се съобразява с ембаргото”.

През 1978-1979 г. резидентурата на НТР в Япония успява да придобие ценни технологии и мостри.

Японските фирми срещу заплащане намират начини да заобикалят ембаргото 

Дори нелегално в завода в Правец е доведена група японски специалисти, които със знанието на фирмите им работят повече от 6 месеца.

Производството на ДЗУ през 1971 г. започва със 7,5 мегабайта (МВ) твърди дискове, а през 1977 г. вече се произвеждат 100 МВ. През същата година се сдобиват с модула на 200 МВ твърд диск, който тежи 800 кг. Разглобен на части, през Москва е докаран в България, през 1978 г. вече е внедрен и през 1979 г. се продава на пазара.

”Не зная колко са се продали, но знаехме, че пред ДЗУ чакат много – по 100 камиона на Совтрансавто”, споделя резидентът Москов. През 1976 г. чрез японците НТР доставя в България 317 МВ американски диск ”Уинчестър”, работещ на нов, по-съвършен принцип.


Всичко,добито от разузнавачите, се доусъвършенстваше у нас.

През далечната 1978 г. сътрудник на НТР започва работа в американски обект, който експериментира първата ЕИМ от най-ново поколение (тогава все още компютрите се наричат електронноизчислителни машини – ЕИМ). Успява да изнесе и копира документацията, която е изпратена в България. Тя се доразвива успешно от наши специалисти и страната ни произвежда първата ЕИМ (компютър) в Източна Европа, която извършва 100 милиона операции в секунда.

През 1978 г. след съгласуване между Дойнов и Луканов към ”Изотимпекс” НТР създава специална външнотърговска дирекция “ИНКО – Производствено сътрудничество”. След една година тя става самостоятелна външнотърговска организация. Скоро ИНКО ще се превърне в едно от основните прикрития на НТР, с много т.нар. “неявни фирми и бюра” в чужбина.
В 1980 г. Политбюро издига НТР в самостоятелно управление – УНТР, в рамките на ПГУ – ДС. То е сериозно подсилено в кадрово отношение, като съставът му е увеличен почти двойно. УНТР работи активно в САЩ, Япония, ФРГ, Англия, Франция, Италия, Австрия, Канада, Швеция, Швейцария, Холандия, Испания и Индия.

Разработен е перспективен план с КГБ, както и план за съвместни операции. В изпълнение на плана, през 1976 г. на ПГУ-КГБ са били изпратени 716 НТР информации и от тях са получени 189. За периода 1981-1985 г.

ефектът от работата на НТР се изчислява от финансовите служби в страната на 580 млн. долара годишно

На един секретен пленум на ЦК, свързан с икономиката, самият Тодор Живков, удивен, съобщава, че “57 на сто от приложния научен продукт в българската индустрия идва през НТР”.
След 1988 г. до 1990 г. ръководството на УНТР се поема от Андрей Луканов.

Малко преди преврата от 1989 г., благодарение на УНТР, България е създала супер компютъра “ИЗОТ 1014” с производителност 120 милиона операции в секунда. Той веднага е закупен от Съветския съюз и се включва активно за изследване в Космоса, контролиране на спътниците “Вега” 1 и “Вега” 2, които изследват Халеевата комета, моделиране на космически кораби, тяхното свързване и др.

Бившият висш партиен кадър Стоян Марков, който през 1998 г. е бил във Виена като член от правителството на Луканов, споделя: “Госпожа Анодина, съпруга на министъра на съветската радиопромишленост П.С. Плешаков, ми каза колко тежко е преживял той факта, че България първа е създала компютър с такава производителност”.

През 1990 г. със съдействието на американския посланик в София Сол Полански в България пристига специална делегация от Пентагона и ЦРУ, за да се запознаят с българската електронна промишленост, но и да проверят съществува ли българското чудо – компютърът “ИЗОТ 14”. Американците остават изненадани от българските постижения и разбират, че “ИЗОТ 14” не е пропаганден трик, както се говорело.

Ето какво разказва ген. Бояджиев в свое интервю за агенция БЛИЦ: ”През 1990 година Бил Монтгомъри е втори човек в американското посолство. Посланик е Хю Кенет Хил. Тогава Монтгомъри управлява мисията, защото Хю Кенет Хил отсъства. Монтгомъри се среща с Виктор Вълков и му казва: ”Получих от САЩ нонпейпър, изпраща го министерството на правосъдието. Връчвам ти го”. Виктор Вълков реагира: ”Бил, разузнаването не е към мен. Аз съм външен министър. Разузнаването е на подчинение на президента. Аз не съм връзката”. Така или иначе, документът стига до разузнаването. В него се говори с недопустим, недипломатичен тон. Какво искат да научат те? 

Искат да знаят кои са българските разузнавачи, кои са техните агенти, 

кои са работили с тях, кои от Русия са работили с българските разузнавачи, какво са придобили като информация, къде е внедрено, да отидат да го видят и така нататък. Неща, които никоя суверенна държава не би разкрила. Аз започнах да говоря за “нонпейпър”, защото това е първият документ, който открих и който се отнася за екзекуцията на българското научно-техническо разузнаване. За мен това е конкретика, а не “говори се на ”Позитано”.

Според бивши разведки закриването на научно-техническото разузнаване окончателно е приключило през месец март 1991 г. Ген. Бриго Аспарухов, който става директор на НРС през август с. г., твърди, че никога не е имал на свое подчинение научно-техническо разузнаване. След закриването му стотици специалисти остават на улицата, а тези, които имат години за пенсиониране, се отдават на заслужен отдих.

Според полк. Михайлов и колегите му, които са познавали ген. Георги Манчев Манчев, и днес са убедени, че възпитаникът на украински технически университет можеше да предложи, да защити и да проведе промените в това важно направление умно, на високо професионално ниво и в интерес на новата ни демократизираща се държава. Така може би нямаше така скандално да се приватизират БГА “Балкан” и БТК. “Мислите ли, че ако съществуваше НТР, би било възможно международни спекуланти в комбина с подкупни български политици и управленци да ограбят по най-безобразен начин българската държава? Както се казва на жаргон – “следващия път”.

Генерал Георги Манчев и полковник Любомир Михайлов са покойници. УНТР ПГУ – ДС също. Дано днешните служби поне малко се доближат до работата на това звено. Самият факт, че САЩ са настоявали за разкриване и закриване, говори, че нашите научни разведки са им били като трън в окото. Днешните ни разузнавачи и контраразузнавачи дали са такива? Дано!

Георги АРГИРОВ



Ген. Тодор Бояджиев:

Всъщност де юре управлението не е закрито

Никъде досега аз не съм открил черно на бяло документ, записка, нареждане, президентски указ, решение на Министерския съвет, на Народното събрание за закриване на НТР. И затова за мен самият факт на закриването на НТР е юридически нелегитимен. В разузнаването има управление НТР, то не може устно да бъде закрито. На мен ми е известна срещата на четири очи между министър-председателя Андрей Луканов и държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър. Такава среща е имало. Но тя е на четири очи, за нея няма запис, няма протокол, няма следа. Луканов го няма, за да може да бъде запитан и да каже какво е говорено. За мен е най-малкото неетично да започвам от тука, след като човека го няма и няма как да се получи потвърждение за това Бейкър наистина ли му е казал: закривайте НТР, защото ако не го направите, ще последва много тежък удар срещу България. Допускам, че е имало такова нещо. Допускам, че в разговора е имало такава тема. Защото по същото време заместник държавният секретар Игълбъргър казва, отново на четири очи, същото на ген. Любен Гоцев, тогава министър на външните работи.


Джеймс Бейкър (вляво) – един от главните гробокопачи на НТР

Последният шеф е генерал Георги Манчев, негов заместник полк. Любомир Михайлов. Той беше началник управление НТР. Този нонпейпър стигна до бюрото на Георги Манчев. След закриването на НТР той все още работеше в разузнаването. Имаше кабинет. Документът стига до него. Малко след това Гецата получи масиран инфаркт, отиде си за броени секунди, остави семейство, съпруга, три дъщери, приятели. И аз не изключвам това да е допринесло за смъртта му. Все пак е стресово преживяване – някой да иска да издадеш хората, които са работили за теб.

Това е супер предателство и той нито го е направил, нито е могъл да го преживее. Манчев поиска среща с президента Желю Желев. Тази среща се състоя. На нея Георги Манчев отказва да изпълни такова нареждане.

Вижте още:

НТР – висшият пилотаж в родното разузнаване

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.