Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Духът на времето / Жилищният проблем през соца

Жилищният проблем през соца

квартал-Трите-чучура-1976-година“Сънят на разума, ражда чудовища”. Tази фраза, която много добре описва, макар и по груб начин, какво се случва при всяка недомислица, която се прикрива от други недомислици. Повърхностното решаване на един проблем и неразбирането на неговия корен, води до решения, които дори да го замаскират за определено време, просто отлагат неговото по – късно избухване. Всъщност в днешно време всички сме свидетели на неконтролируемото презаселване на столицата. Причините за това са много, но нека видим как управляващата партия в периода 1944 – 1989 г., се опитва да застане на пътя на могъщите и дълбоки социални промени, случили се по време на нейното управление.

Една от главните прояви на дискриминация към българските граждани от социалистическата епоха, предизвикано от жилищния дефицит, е въведеното жителство, което ограничава постоянното заселване на външни лица в големите градове. Първите ограничения в това отношение са въведени още преди 9 септември 1944, така че новата власт взима наготово дискриминационните правила, но в последващите години твърде усърдно разширява обхвата им.

imagesТака, от 1955 е въведено жителство в петте най-големи града: София, Пловдив, Сталин (Варна), Бургас и Русе. На следващата година се добавят Стара Загора и Плевен. Тенденцията към разширяване мащаба на ограниченията продължава и през 1974 заселването в градовете е напълно под контрола на този възбранителен режим (с изключение на 32 малки града). Жителите на селата и малките градове, на практика, са поставени в изолация, но това миграционно сдържане се отнася до голяма степен и за жителите на по-многолюдните селища. Многобройните изключения и облекчения при прилагането на правилата за жителството създават привилегирована прослойка, която не е зависима от това своеобразно „закрепостяване”. Сред облагодетелстваните са и строителите на Металургичния комбинат “Кремиковци” и неговите работници, както и работещите в строително-монтажните комбинати. Цената на тази социална облага често е скъсяване продължителността на техния живот. Парадоксално, но режимът на жителството донякъде стимулира брачността, доколкото бракът с жител на град, попаднал в ограничителния списък, дава право на съответното жителство. Жителството е отменено с указ на президента Желев през 1990 г.

tn_20151112_154835Друга не по-малка проява на дискриминация е уредена  с приемането на Закона за собствеността на гражданите през 1973. С него започва нова кампания за обезправяване на имотните български граждани. Освен преследването на лицата с незаконно придобити доходи, в закона е застъпена рестрикция за притежаването на повече от един жилищен имот от семейство (изключително интересна комбинация, съвместяваща в един нормативен акт престъпниците, представителите на сивата икономика и собствениците на няколко жилища), които са задължени да прехвърлят на децата си, или да продадат на трети лица, жилищата, които са в повече от ограничението. Под санкцията на закона попадат и притежателите на големи вилни имоти, при които летвата на разрешеното е още по-безмислено поставена. Все пак поради обществения отпор и глухия ропот на част от средната класа и управляващата прослойка през следващите години някои от недомислията в закона по отношение на вилното строителство остават без реализация.

Така, в условията на „реалния социализъм”, натрупването на средства за преживяване и житейски резерв се оказва ограничено заради наложения от властите твърде нисък таван. Така зависимостта на гражданите от държавата нараства, а диктатурата придобива още един ефикасен инструмент за контрол.

IMG_7890През следващите години много български семейства са принудени фиктивно или ефективно да разтрогнат брака си, за да запазят своите жилищни имоти, които са им в повече според властите, или пък за да придобият допълнително жилище, стремейки се да осигурят бъдещето на децата си. Този закон е показателен за провала на регионалната и жилищната политика в една страна с нарастващо индустриално производство, съсредоточено в големите градски центрове, и несъотвестваща на това производство политика за задоволяване на жилищните потребности на експлозивно нарастващото население в промишлените средища. Законът свидетелства и за извратеното разбиране на управляващите за социализма като почти повсеместен уравниловъчен социален фундамент, в чиито рамки единствено комунистическият елит има правото да решава какви ще са правата на гражданите.

В заключение може да се каже, че така се подменя автентичното разбиране за социалната справедливост, преди всичко, като гарантиране на равни права и възможности (но не и елементарна уравниловка), на законност и свобода на изявата в рамките на някакви общовъзприети правила и ограничения. Бюрокрацията бива ефективно заобиколена от андрешковския дух, а след падането на тоталитарния контрол и резултата от нейната неадекватност е очебиен.

В статията е използван част от текста на Антон Иванов(бивш главен експерт по етническите и демографските въпроси към Администрацията на Министерския съвет) публикувана в бр.6/11 на Геополитика – „Кризата на демографския модел на „социалистическа” България”.

 

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.