Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Когато се наливаха основите / Съдраната кожа на кожарската ни промишленост

Съдраната кожа на кожарската ни промишленост

Задавали ли сте си някога въпроса какво се случи със славната ни някога кожарска промишленост по време на прехода?!

Socbg се опита да намери отговора му…

Някога България притежаваше най-силната кожарска промишленост на Балканите. И това не беше от социализма насам, а още отпреди Освобождението. Създадените през годините кожарски предприятия бяха подчертано специализирани. Кожи от едър рогат добитък се обработваха основно в Габрово, Русе и Търговище, а кожи от дребен добитък – главно в Ловеч и Етрополе.

547329_372890842775415_1797427192_n

„Велур“- Ловеч

 Основният център за производството на кожени облекла, ръкавици и кожени шапки бе Ловеч /”Велур”/. Предприятието за обработка на сурови кожи, кожени облекла и други кожени изделия към 1989 г. разполагаше с уставен фонд 8 000 хил. лв. държавно имущество. Днес от него е останал само надписът и запустелите халета.

В Русе се намираше най-голямата кожарска фабрика в България с възможности за производство ма 2,5 милиона квадратни метра кожи на година. След приватизацията й от бизнесмена Димитър Тодоров, собственик на друго фалирало кожарско предприятие „Мая“ АД-Плевен, той изнесе производството в Южна Африка и стотици работници останаха без работа.

Подобна бе и съдбата на габровските кожарски фабрики. До 1990-та година там са се преработвали 40 000 тона говежди кожи и се произвеждаха 35% от обувките в България. Днес това производство е тотално фалирало. Отдавна на икономическата карта на страната ги няма и кожухарският завод „БКИ“ в София, заводът в Пловдив…

Както се изразяват хора от бранша‚ „Съдраха им кожите“!

 Как се стигна дотук?

в кожарския завод 9 септември

В кожарския завод „9-ти септември“ – Русе

 След 90-те години държавата просто се отърси от кожарската промишленост, като я приватизира и спря да се интересува от отрасъла, въпреки сигналите и протестите на браншовия съюз. Провалът започна с премахването на износните такси върху суровите кожи, които задържаха цените и износа на тази суровина. Въпреки намаления добив започна неконтролиран износ. В същия момент започна и масиран внос на обработени кожи най-вече от Турция и дори от Китай. Някои доставки със съмнителна легалност пристигаха с цени равни и дори по-ниски от цените на суровите кожи у нас. От известно време дори добива масови размери обявяването на вносни стоки от Турция за български, с етикети на несъществуващи български фирми. Българският пазар се оказа залят от евтина, нискокачествена и в повечето случаи субсидирана вносна продукция.

tn_20151001_151521Така се стигна до там, че производството на обувки (с изключение на спортните) е сведено до около 2.5 млн. чифта при съществуващ капацитет за около 6 млн. чифта. Кожените облекла са около 20 хил. броя срещу 408 хил. през 1989 г. Подобно е положението и с производството на твърди и меки кожи – то също е намалено неколкократно.

Никой министър на икономиката не си мръдна пръста. Отговорът обикновено гласеше: „Влизаме в Европа, отваряме се към света, минаваме на свободна търговия и конкуренция“.

Приватизацията не освобождава държавата от отговорността да създава условия за развитието на отраслите. Дано го чуе, който и където трябва.

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

Коментари

  1. Имах удоволствието да работя в кожарска фабрика ”Мая”.Заплащането беше отлично и винаги на време.Собствениците му бяха отзивчиви и добронамерени.Винаги гледаха да помогнат и поощрят служителите си.Мога да кажа,че до сега толкова коректни и точни работодатели не съм имал.Това къде е решил да развива дейноста си е лично негов избор.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.