Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Политически калейдоскоп / Българо-арабските отношения по времето на Тодор Живков

Българо-арабските отношения по времето на Тодор Живков

Автор:Пенчо Ковачев

…или как мавританският президент Моктар Ул Дада нахрани Живков с тлъсто шиле

tn_20151110_153552

Муамар Кадафи и Тодор Живков в Правец, 1978 г.

От началото на 70-те години на миналия век България силно активизира отношенията си с Арабския свят. Това съвпада и със старта на Петър Младенов, който на 17 декември 1971 г. е назначен за министър на външните работи. Младенов е само на 35 години.

Тогава, както и сега, в района има огромно военно-политическо напрежение. Но за разлика от сега не се водят опустошителни войни и няма бежанци, които атакуват Европа. И тогава, както и сега, в района има много нефт, но светът е разделен на две – има НАТО и Варшавски договор, които се борят за територии на влияние, обаче чрез оръжията на студената, а не на горещата война.

България е известна в света като най-важен сателит на Съветския съюз. И в това си качество често е използвана като форлойфер на СССР в арабския свят. Защото президентът на Египет Ануар Садат изпитва открита враждебност към Москва, лидерът на Либия

Муамар Кадафи мрази

американците, но не

обича и руснаците,

в разговорите си с Тодор Живков тогавашният млад държавен глава на Ирак Саддам Хюсеин никога не споменава СССР и т.н.

0_6405f_7d475c86_XLРъководството на България умело използва ситуацията, за да развива икономическо сътрудничество с Арабския свят. Държавите от района тогава са надеждни платци, имат и много суровини, от които България се нуждае.

С годините страната ни изнася машиностроителна, селскостопанска и химическа продукция, строи там болници, летища, промишлени и други предприятия. В същото време от Египет освен петрол внася и дълговлакнест памук, от Ирак – също петрол и памук, от Мароко – фосфати, от Сирия – петрол и кожи, от Судан – памук, от Либия – петрол, от Мавритания – рибено брашно и др.

Български делегации начело с Тодор Живков или с Петър Младенов често посещават държавите от района – най-вече Египет, Сирия, Ирак и Либия. “Развивахме отношения и с останалите арабски страни – пише Петър Младенов в мемоарите си. – С едни като Тунис, Судан, Мавритания те се издигат до най-високо ниво. С други като Мароко и Йордания бяха на министерско равнище, а с трети като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства се търсеха възможности за установяване на нормални дипломатически контакти…”

Image_5266742_126

Президентът на Мавритания Моктар Ул Дада

По време на пътуванията из арабските държави делегациите или отделни нейни членове често изпадат в комични и неловки ситуации. Но за тях тогава не се пишеше нищо в официалните информации и “комюникета”.

Петър Младенов два пъти се среща с президента на Тунис Хабиб Бургиба. При първата визита Бургиба постоянно разказва на българите за героичната съпротива на тунизийския народ срещу колониализма, организирана и ръководена от него. Позната история, нали?

При втората визита Бургиба вече е съвсем остарял и изнемощял и е на почивка в един оазис далеч от столицата. Налага се Младенов да лети дотам със самолет. Вижда един смален от старостта човек, от устата на когото непрекъснато текат лиги и той постоянно плюе в големи салфетки.

Двама сътрудници пошепват нещо на президента и му помагат да стане. Той едва подава ръка на Младенов и фъфлейки, казва: “Щастлив сте да видите великия Бургиба”. Двамата сядат един срещу друг, но разговор с човек с очевидна деменция така и не се получава. След малко Младенов си тръгва с ясното съзнание, че “великият Бургиба” едва ли е разбрал с кого точно се среща.

Във фоайето на резиденцията външният министър на Тунис, който придружава Младенов, го запознава с няколко души от тунизийското правителство, които чакат среща с президента, за да “обсъдят някои важни държавни въпроси”.

Не след дълго Хабиб

Бургиба е освободен

от поста президент

siria

…Сирия

Слава Богу, ние все пак не доживяхме деменция в нашия тогавашен държавен глава, а човекът, от когото тръгна свалянето му от поста, беше точно Петър Младенов.

Двамата – Живков и Младенов, още са добър тандем, когато посещават Мавритания. С надеждата освен риба и рибно брашно да договорят и внос на желязна руда.

На летището ги посреща лично президентът Моктар Ул Дада, облечен в изискан европейски костюм. Жега, та се не трае, но по целия път има шпалир от мъже, яхнали камили.

irak

…Ирак

Настаняват Живков в специална къща, членовете на делегацията – в хотел. Всички искат да вземат по един студен душ, но от двата крана тече ръждива топла вода. По стените на стаите се разхождат малки гущери и други гадини.

Вечерта Ул Дада дава официална вечеря на Живков. Тя е в специално опъната шатра. Всички сядат на земята, сервирани са им опечени тлъсти шилета и всеки гост трябва сам да си къса парчета. Нашите хора обаче нещо се ошумоляват.

Мавританският президент този път е облечен в национална носия. Загърнат е в нещо като син чаршаф и е бос, по джапанки. Той седи до Живков и блажено се чеше между пръстите на босите си крака. После се пресяга, започва да чупи от шилешкото месо и го слага в чинията пред Живков. Младенов гледа спокойно, но вътрешно се киска злорадо.

След малко обаче Ул Дада, след като е препълнил чинията на Живков с почти половин шиле, взема чинията на Младенов и повтаря ритуала с разкъсването на следващото шиле и пълненето й. Този път Живков гледа изкосо и се смее ехидно.

По-особено е посещението на делегация начело с Живков в Кувейт. В нея е и външният министър Младенов. “Като знаехме огромните валутни запаси на страната, натрупани в различни банки – разказва Петър Младенов, – ние искахме да привлечем поне една малка част от тях в България. Обемите на двустранната търговия бяха скромни, а тъй като Кувейт имаше ограничен вътрешен пазар, перспективите не бяха особено големи.”

alvir

…Алжир

В такива ситуации

Живков обичал

да провежда

мозъчни атаки и

да иска от сътрудниците си и членовете на делегациите нестандартни идеи. Немалко хора знаят, че в желанието си непременно да успее Живков понякога се откъсвал от реалността, и му предлагат доста бомбастични и фантастични идеи.

И в Кувейт, по време на един частен обяд, когато всички са в добро настроение, Петър Младенов предлага идея за съвместна фирма за отглеждане на крокодили. Съвсем сериозно обяснява, че фирмата трябва да е на българска територия – най-добре в известен туристически комплекс, за да е едновременно и атракция за летовниците. От кожата на крокодилите ще се правят чанти и обувки за износ в чужбина. Младенов предлага и името на фирмата “Бългериън-Кувейт крокодайлс корпорейшън – лимитед”.

Живков отначало не разбира шегата и гледа учуден Младенов. Но скоро се усеща и залива компанията с гръмогласното си ха-хаха…

Jivkov_KadafiЗа съжаление не винаги е така весело. При едно от посещенията на Кадафи в България по предложение на Живков му организират лов в стопанство “Воден”. След като разбира какви животни има в резервата,

Муамар Кадафи

иска да убие як

Те са внесени от чужбина, аклиматизирани в България и си живееят кротки в неголямо пространство.

Кадафи е въоръжен с бойна карабина, другите от делегацията и охранителите му – с автомат “Калашников”. Уж се разбират да стреля само Кадафи, но по едно време всички започват да гърмят безразборно. Шефът на УБО ген. Илия Кашев успява да въдвори ред и всичко се разминава с две-три ранени животни, които после са доубити.

В Румъния обаче, където Кадафи заминава след България, е убит човек. При подобна хаотична стрелба един от придружителите на Кадафи, вместо да стреля в идващата насреща му мечка, гръмва свой колега…

www.24chasa.bg

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.