Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Политически калейдоскоп / Бойко Борисов е бил кандидат на физкултурните науки

Бойко Борисов е бил кандидат на физкултурните науки

Bсеки трябва да се занимава с това, за което е учил, каза преди време вицепремиерът Симеон Дянков. Тогава той имаше предвид президента Георги Първанов. Но въпросът с основание може да се зададе и на другите ни политически ръководители. За образованието си те не обичат да говорят. Вижте биографиите в официалните им сайтове и ще видите колко неясно се описват там учебните заведения и дипломите на държавните мъже. Няма училище или университет за политици. Някога, по тоталитарно време имаше – казваше се Академия за обществени науки и социално управление (АОНСУ). Но нито един от нейните възпитаници не е сред днешния политически елит. За какво всъщност са учили нашите политици? За това разказа преди петилетка поредицата на журналиста Крум Благов.

Image_761877_302Дисертацията на Бойко Борисов се оказа един от най-недостъпните документи в държавата. Търсих я три месеца, а когато я намерих, пътят към нея се оказа миниран. Затова пък мястото, където е скрита, е истинска съкровищница – нещо като пещерата на Али Баба.

Научните трудове са написани, за да се четат. Нали се очаква всеки от тях да има някакъв принос, който ще е необходим на следващите учени. В Германия например една дисертация задължително трябва да бъде публикувана. У нас обаче е така съвсем отскоро. Допреди няколко години дисертациите не само не са се отпечатвали – в регистрационната карта, която попълва всеки автор при предаването й в хранилището, има графа дали разрешава трудът му да се ползва. Ако не е съгласен, дисертацията получава червена сигнатура в Централната научно-техническа библиотека. С червено е обозначена например дисертацията на бившия депутат Добромир Гущеров, защитена през 2007 г. в Москва. Защо – само авторът знае.

Бойко Борисов не е забранил да се ползва неговият труд, стига някой да успее да го открие. Премиерът е завършил противопожарния факултет на Академията на МВР и излиза оттам с титлата инженер. После защитава дисертация и получава научната степен кандидат на науките, която сега е заменена с доктор. Според сайта на Висшата атестационна комисия (ВАК) той е получил това звание с диплома № 20 109 от 8 май 1990 г.

На кои науки обаче е станал кандидат бъдещият премиер не е ясно, нито пък каква е темата на дисертацията му и къде е защитена.

Image_761872_302

Тази сграда в Чуковезер пази част от научното богатство на България.

В базата данни „Сирена“, която се поддържа от Националния център за информация и документация, са посочени заглавието – „Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар“, и кратка анотация на дисертацията. Самият труд обаче се оказа неоткриваем. В Централната научно-техническа библиотека той се пазел на микрофиш, но ценната лента не можа да се открие.

Дисертациите задължително се депозират в две библиотеки – в Националната и в БАН. По липса на хранилища обаче те се изпращат в провинцията. Единият склад за научни трудове е в село Мещица, Пернишко, а другият – край Драгоман. Оказа се, че съм единственият любознателен българин, желаещ да прочете дисертация от хранилищата, и ако толкова държа на това, трябва да осигуря транспорт.

Избрах хранилището на БАН. В една студена утрин потеглихме към Драгоман. Водачът ми не беше ходил до това депо и в града се полутахме, но накрая се оказахме на междуселски път, който някога е бил асфалтов. След 3-4 километра стигнахме „хранилището“. То се оказа изоставеното училище на с. Чуковезер.

Image_761870_302

Така изглежда дисертацията на премиера.

Според уикипедията селото има 19 жители и ако това е вярно, значи сме срещнали почти всичките. Училището се състои от две класни стаи, където се пазят дисертациите, и една по-малка, която вероятно е била учителската. Там сега се помещава кметството. Тази сграда е единствената в селото с непокътната ограда. Никой не коси затревения двор и затова местните хора пускат животните си вътре – хем да пасат, хем да не се разбягат по къра. В резултат дворът е миниран с биологични бомби и трябваше да внимаваме къде стъпваме, за да се доберем до хранилището. До вратата ни посрещнаха портретите на Маркс и Енгелс, които някога явно са висели на стените. Вътре имаше следи от мишки.

Поради тежкото си финансово състояние БАН не може да осигури щатна котка.

Но бях възнаграден за всички трудности, когато се оказа, че на това място се пазят всички дисертации, защитени в България до 1990 г. В една стая, на няколко метра един от друг, кротко лежаха трудовете на премиера и на президента Първанов. В съседната стая пък се спотайваше дисертацията на Иван Костов. Вярно, трябваше да се поровим, но няколко часа по-късно трите скъпоценни труда се озоваха в ръцете ми.

Оказа се, че Бойко Борисов е кандидат на физкултурните науки.

2d5156940609faf3c396ad54f6e2d338Както е известно от правителствения сайт, през периода 1985-1990 г. днешният ни премиер е бил преподавател във висшия институт на МВР и дори е шеф на катедра в пожарникарския факултет. Научен ръководител на дисертацията му е бил Атанас Апостолов, тогава декан на факултета, днес покойник.

През 1995 г. законът беше изменен и кандидатите на науките се превърнаха в доктори. Но не на науките – това е по-високата степен. Освен това бяха редуцирани и научните области. Физкултурни науки вече няма. Те преминаха към психологическите, педагогическите или медицинските.

Дисертацията се състои от 181 страници, илюстрирани с 43 фигури и 25 таблици. Дисертантът изследвал 656 пожарникари за психическа и физическа годност. Това Борисов правел чрез тестове, беседи, наблюдения, анкети и др. За физическа подготовка например е използван тестът на Купър, скок на дължина от място и др. В камера с размери 3 на 3 на 3 метра се имитирала обстановка като при пожар. Важна част от този лабораторен комплекс бил компютърът „Правец 16“ – последна дума на родната техника по онова време.

Image_761873_302

Лабораторията на Борисов и сега се използва в пожарникарския факултет.

Борисов явно е бил един от първите, използвали електроника у нас, тъй като още през 1987 г. предлага минисистема за обработка на информация с компютър „Правец-82“, известен още като ИМКО-2.

Съкращението означава индивидуален микрокомпютър, но понеже „Правец“ бил копие на „Епъл“, разработено от човек на име Иван Марангозов, шегаджиите го дешифрирали като „Иван Марангозов копира оригинала“.

Някои от устройствата на Бойко Борисов са били признати за новости – за времето от 1986 до 1989 г., в съавторство със свои колеги той е внедрил 8 рационализации като например „генератор за дим“ и „тренажор за струяри“.

Научният принос на кандидата е обобщен в седем точки, между които са „модели за ефективна психофизическа подготовка на курсантите“ и „нормативи за определяне на професионалната годност“ на пожарникарите.

Дисертацията е защитена на 29 ноември 1989 г. От автореферата, отпечатан в 20 екземпляра, се вижда, че Бойко Борисов дотогава е имал осем публикации – статии, повечето от които в съавторство с научния си ръководител.

Image_761871_302

Според проф. Димитър Кайков дисертацията на Борисов е сериозна научна разработка.

На края на труда, както е прието, е списъкът на използваната литература. Той е внушителен – 133 заглавия, и започва, както се изискваше в онези времена, с трудове на Маркс и Енгелс. За чест на Борисов поне Живков не е цитиран. Но на края на този списък се срещат книги и статии не само на руски, но и на английски и немски – езици, които премиерът никога не е споменавал, че знае. Между тях са и трудове на световноизвестния английски психолог от немски произход Ханс Айзенк, чието име е написано на ръка (трудно се намираха пишещи машини на латиница) с правописна грешка.

„Това беше сериозна научна разработка – спомня си консултантът на Бойко Борисов Димитър Кайков, професор по психология в НСА. – Методиката на изследване бе много ефективна, защото беше създадена лаборатория, където се правеха експерименти в екстремална обстановка. Защитата също мина на високо ниво. Такива дисертации са рядкост.“

С Борисов го запознал проф. Младен Григоров, по онова време заместник-началник на Военномедицинския институт.

Той помолил проф. Кайков да консултира един аспирант, чиято дисертация била свързана с екстремните ситуации, по които професорът е специалист. Борисов по думите на Кайков се проявил като много дисциплиниран, работоспособен човек. Лабораторията, създадена от Борисов, се използва и досега във факултета.

За щастие в околностите на Драгоман не знаят, че пещерата на Али Баба стои неохранявана. Иначе трудовете на нашия научен елит отдавна да са разграбени от любознателното население и предадени за вторични суровини.

Гордея се, че с личния си автомобил спасих дисертациите на трима от най-важните мъже в държавата и отново ги направих достъпни за широките народни маси.

Предложил брояч за светофарите

Бойко Борисов е съавтор и на две изобретения, които обаче са отхвърлени от патентното ведомство.

Image_761875_302

„Не можахме да внедрим изобретението си“ – спомня си доц. Радослав Къртов

Едното от тях се нарича индикатор за време за светофарите. То е разработено съвместно с Радослав Къртов и Радко Димитров и е подадено на 23 декември 1993 г. Днес в София има много такива устройства, които показват колко секунди остават до края на зеления или червения сигнал. По онова време обаче тази новост не могла да си пробие път.

Идеята хрумнала на Радослав Къртов, връстник и състудент на Бойко Борисов. Сега той е доцент и заместник-декан на пожарникарския факултет, а същевременно президент на федерация „Бойни спортове“ при МВР.

Тримата с Борисов и Димитров изработили прототип и през 1989 г. го показали на републиканската изложба на младежкото научно-техническо творчество в Пловдив. Даже получили почетен диплом.

В транспортната комисия на Столичната община харесали таймера и обещали да го внедрят, но ако седем души от тях бъдат включени в авторския колектив, при това на челно място.

Image_761874_302

Броячът работел с електрически крушки, които отдавна са изчезнали.

„Освен това искаха да финансираме първата уредба“ – спомня си Къртов.

Светлинното табло било от електрически крушки, понеже светодиодите по онова време в България били голяма рядкост и стрували по 200 лева единият. Първата уредба щяла да струва 2600 лева. Тримата не се съгласили.

От патентното ведомство след тригодишно умуване им отказали да признаят изобретението, защото сходен принцип бил регистриран през 1980 г. в Съветския съюз.

Все пак устройството им било прието за рационализация от МВР, но така и останали само с прототипа. Когато преди няколко години Къртов видял първите таймери по светофарите в София, се ядосал. „Внедряването на новости в България е борба с тъпотата“ – казва той.

КРУМ БЛАГОВ

https://www.24chasa.bg

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.