Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Когато се наливаха основите / Без аналог в света – по модерност и разграбване

Без аналог в света – по модерност и разграбване

Водолазната база в Отманли е била  бил уникално оборудвана с най-модерна за времето си техника

home-mJk0OS-co5UWL_4_bБазата в Отманли, която някога е била национален център за обучение на водолази, е разполагала с уникално оборудване и отлично създадена организация на работа, разказа водолазът Красен Парушев, който е работил там до последния ден преди закриването на обекта. Той каза, че центърът е бил един от най-модерните на времето и на практика е бил без аналог по света. Младият мъж и до днес си спомня с носталгия за годините, прекарани на това място. Тук са идвали генерали и посланици и базата е била гордост за българските водолази.
home-mJk0OS-co5UWL_2_bКрасен Парушев станал водолаз на 17 години, след като се записал в школата в Бургас. Преди 1989 година е било възможно там да се обучава безплатно всеки младеж, който има желание да разгадае тайните на гмуркането. За разлика от сега, тогава курсът бил с много по-голяма продължителност и траел девет месеца. Започвал с теоретична подготовка, която се провеждала в специализирани кабинети в града. Следвали практически занимания в басейна в Младежкия дом. После курсистите отивали в базата в Отманли, край рибарското селище Ченгене скеле. И започвало морското им обучение. Сутрин оборудван кораб ги отвеждал до Черноморец, където до обяд се правели гмуркания на голяма дълбочина. След обяд се провеждали лекции. Всяка година по специална програма при този режим умения придобивали по около двеста души. Повечето от тях били донаборници.

home-mJk0OS-co5UWL_jПо онова време Водолазният център е подразделение на Организацията за съдействие на отбраната (ОСО), развиваща военно-приложни спортове в България. Тя съществувала под различни имена през времето. Тогава центърът е позициониран в бракувана плаваща база, докарана от река Дунав през 80-те години. За да акостира тя на брега, бил прокопан канал. След като вкарали плавателния съд в него, връзката с морето е затворена, а водата изпомпана. После съоръжението е бетонирано към брега. Уникален е не само оригиналният вид на базата, а и мястото, където тя е била разположена. Малкият плаж наблизо позволявал на гмуркачите спокойно да подготвят оборудването си и ако се налага, да го тестват във водата.

home-mJk0OS-co5UWL_1_bНаблизо е и кеят. Водолазният център разполагал с два специализирани кораба. Имал огромен компресор за пълнене на бутилки с въздух и барокамера. „Барокамерата е спасила живота на десетки водолази. Включително и моя”, спомня си сега Красен Парушев. Той разказа за аварията, сполетяла него и колегите му през 1996 година. Красен бил на 27 метра под водата, когато на лодката, която го подсигурявала и откъдето му подавали въздух, станал взрив. Плавателният съд се пробил и потънал пред очите му. Наложило му се рязко да изплува и така получил кесонна болест в много тежка форма. Спасили го единствено процедурите в барокамерата.
home-mJk0OS-co5UWL_5_bТой и до днес недоумява, защо работеща техника въпреки, е била бракувана и нарязана за старо желязо.
След като базата е закрита през 1999 година и оборудването изнесено, Красен Парушев решил да я наеме. Направил от мястото хотел. Вечер се превръщала в дискотека. След него обектът е бил наеман от различни хора. По-късно е продаден, но новият му собственик така и не започнал там каквато и да е дейност.

Днес мястото е изоставено и тъне в разруха. Някога комфортно обзаведените каюти са пълни с какви ли не боклуци. За известно време тук се заселили клошари. Стари дюшеци и изпокъсани завивки от този период се търкалят по земята и сега. И нищо не напомня за цветущата някога школа.
Намиращият се в непосредствена близост до базата кей е почти нацяло потънал. Проучвания показали, че това се дължи на факта, че под него има около 18 метра тиня. Някога е бил подготвян проект за укрепване на съоръжението. Той обаче си останал само на книга. А морските вълни може би скоро ще покрият и последното, което е останало от него.

http://www.faragency.bg/

 

Вижте още: Изоставения кораб в изоставената България

Коментари

Коментари

sandacite

4 коментара

  1. Димитър Костов

    горд съм ,

  2. Димитър Костов

    горд съм ,че и аз бях част от това време..

  3. ВСЯКА ГОДИНА, ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО НА МОРЕ ИЛИ НА САНДАНСКИ ИЛИ ДРУГАДЕ С КАРТА ОТ ПРОФОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА 60 лв. ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ ВКЛЮЧИТЕЛНО КВАРТИРАТА И ХРАНАТА В ПОЧИВНАТА СТАНЦИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО, В КОЕТО РАБОТИШ ИЛИ НА КВАРТИРА ОТ „КВАРТИРНО БЮРО“. ВСЯКА НЕДЕЛЯ СВАТБИ, КРЪЩЕНЕТА, ИЗПРАЩАНЕ НА ВОЙНИК, СЪБОР НА НАСЕЛЕНОТО МЯСТО, ИЗЛЕТ НА ЦЯЛОТО ПРЕДПРИЯТИЕ, 1-ВИ МАЙ, 24-ТИ МАЙ, 9-ТИ СЕПТЕМВРИ …МОРЕ ОТ ПРАЗНИЦИ С НАРОДНА МУЗИКА И ХОРА, ЯДЕНЕ И ПИЕНЕ НА КОРЕМ БИРА ВИНО, КЮФТЕТА И КЕБАПЧЕТА. 45 ЗЛАТНИ НЕЗАБРАВИМИ ГОДИНИ ЗА ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД! ТА КОЙ НЕ СИ ПОСТРОИ КЪЩА И НЕ СИ ИЗУЧИ ДЕЦАТА? ИМАШЕ РАБОТА И ЗА ВСИЧКИ ЦИГАНИ. ХОРАТА СПЯХА И С НЕЗАКЛЮЧЕНИ ВРАТИ БЕЗ НИКАКЪВ СТРАХ. ЗА НИКАКЪВ СКАНДАЛ, ИНЦИДЕНТ ИЛИ УБИЙСТВО НЕ СЕ Е ЧУВАЛО С ГОДИНИ. НЯМАШЕ НЕ ОБРАБОТЕНИ ЗЕМИ, А СВОБОДНИТЕ СЕ ВЗЕМАХА ОТ ГРАЖДАНИТЕ И МНОГО СИ НАПРАВИХА ВИЛИ. А КАКЪВ БЕШЕ ЖИВОТА В ТКЗС? НЕСРАВНИМ С НИКЪДЕ ПО СВЕТА: МЕХАНИЗИРАНА ОБРАБОТКА НА ЗЕМЯТА, МОДЕРНИ ФЕРМИ СЪС СПЕЦИАЛИСТИ ИНЖЕНЕРИ, АГРОНОМИ И ВЕТЕРИНАРНИ ДОКТОРИ, ЛАБОРАТОРИИ, 5 ДНЕВНА РАБОТНА СЕДМИЦА, 8 ЧАСОВ РАБОТЕН ДЕН, ПРЕХОДНО ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ НА ЗВЕНО ИЛИ БРИГАДА ПОБЕДИТЕЛ В СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО СЪРЕВНОВАНИЕ. И ПЕСНИ, ПЕСНИ ПО ВСИЧКИТЕ КРАИЩА НА ПОЛЕТО, ЗАЩОТО ХОРАТА БЯХА ЩАСТЛИВИ! ТОВА БЕШЕ ИСТИНСКИЯТ, РЕАЛЕН, НАПЪЛНО ВЪЗМОЖЕН СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ СТРОЙ В НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ!

    • МНОГО ТОЧНО И ИЗЧЕРПАТЕЛНО НО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ КОЙТО НЕ ГО Е ПРЕЖИВЯЛ НЯМА ДА ГО РАЗБЕРЕ. НАВЪДИХА СЕ ЕДНИ ПОКОЛЕНИЯ…

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.