Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Спомен за един голям човешки подвиг

Спомен за един голям човешки подвиг

Автор: Капитан Константин ДИНКОВ (Льони), Свищов

20140529.imqhhreiyp

Тодор Живков сред трудещите се Снимка: Иван Григоров

Наближаваше празникът на труда 1 май 1965 г. Срещата беше в един хубав слънчев пролетен ден в края на април. Поводът бе награждаването ми с Народен орден на труда – златен, повод много важен и щастлив за мен. На ревера на сакото ми го постави лично най-влиятелният човек в онова време, ръководителят на нашата държава Тодор Живков.

Не бях дори помислял, че ще застана някога толкова близо до него. На тази среща бяха наградени и други, но сред присъстващите аз бях най-млад – само на 31 години! Още помня бащината му прегръдка и думите, които ми каза: „Ти си храбро момче и заслужаваш много повече, бъди жив и здрав, за да помагаш на хората!”.

Такъв ден и толкова красив спомен не се забравят, въпреки че от щастливия за мен миг измина половин век. Поводът за награждаването ми с това високо правителствено отличие бе, че спасих от удавяне едно 16-годишно момче от с. Остров, Оряховско.

Бях в екипажа на несамоходен съд за превозване на сухи товари

на Параходство БРП Русе. Дотоварвахме 50 тона слънчоглед за папагали за пристанище Виена – Австрия. Беше студен и мрачен декемврийски ден в края на 1964 г., термометърът показваше минус 17 градуса. Течението на реката влачеше огромни, дебели ледени блокове и много малко оставаше реката да замръзне напълно. Шлепът се товареше от около 40 работници, предимно младежи от селото. Товарът се пренасяше с ютени чували по едно немного широко скеле – сковано от дебели дъски. По моряшки то се нарича сходня. Движението ставаше верижно – един след друг. Отдясно вървяха с пълните чували, а отляво – с празни. Денят беше мрачен и много студен, тежки черни облаци падаха ниско над земята. Започнаха да валят ситни бели снежинки, които полепваха по дъските и движението по тях беше опасно, въпреки че постоянно се насипваше сол.

Трябваше да отида в пристанищното управление да уточним товара и да подпиша документите. Бях пред входа, когато откъм реката се чуха викове за помощ. Не знаех какво се е случило, но си помислих, че някой е паднал във водата. Бягайки към кея, хвърлих дебелата си връхна дреха и стигайки брега, видях, че

между брега и шлепа се показва човешка глава

Скочих в реката, без да се замисля, и не помня как стигнах до момчето. Дебелите ледени блокове не ми позволяваха да го хвана, а силите ми бавно ме напускаха. Ледената вода ме сковаваше и дрехите ми се обледениха. Въпреки всичко вече бях до него и го държах здраво с лявата си ръка, а с дясната се опитвах да се хвана за някой от плаващите ледове.

Извиках да ми хвърлят спасителен пояс или въже, но никой не ме чуваше. Огромните ледени късове ме носеха по течението и шлепът се отдалечаваше от мен. Не помня колко време се борих, за да спася себе си и живота на момчето. Бях отпаднал, а от ръцете ми течеше кръв. Водата беше леденостудена, но не чувствах нищо. Мислех само как да се добера до брега, който беше на 10-15 метра от нас.

Виждах смъртта пред мен

Винаги, когато си спомням преживения ужас, благодаря единствено на Бог, който ни спаси. Впоследствие разбрах, че спасеното от мен момче е ромче.

Дотоварихме определения товар, оформих документите и очаквахме кораб, който да ни провлачи до пристанище Лом. През това време видях на пристана много хора, свиреше музика, а най-отпред вървеше спасеното от мен момче с цяло агне на врата си. Имах чувството, че се бе събрало цялото село. Близките на момчето ме прегръщаха и целуваха и желаеха да го нарекат на моето име, бил съм му дал втори живот.

След направения рейс до Виена и завръщането ми в България бях повикан в управлението на Параходството от директора и председателя на профорганизацията. Уведомиха ме, че трябва да замина за София за удостояването ми с орден. Получих и други материални и парични придобивки, но най-голямата награда за мен бе незабравимата среща с Тодор Живков.

http://www.blitz.bg/

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

Коментари

  1. Абе то добре го е спасил човека, това спасеното ромче със сигурност е обрало поне един българин. А в днешно време е баща поне на 10 паразита като него! Така че…!

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.