Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Политически калейдоскоп / Къде бяха политиците ни на 10-ти ноември

Къде бяха политиците ни на 10-ти ноември

Дворцов преврат или начало на българската нежна революция. Независимо кой какво мисли за 10 ноември 1989 г., датата е сложила печат в съзнанието и на малките деца.

За оттеглянето на другаря Тодор Живков от върха на партията и на държавата пръв съобщава по БНР журналистът Величко Конакчиев. Часът е точно 18.

Бойко Борисов – на тренировка по карате

1920317_1468414330053299_192916989_n

Сегашният премиер Бойко Борисов научил новината три часа след Конакчиев. “Бях на тренировка с националния отбор по карате, който бе и републикански първенец. Като се прибрах, вечерта към 9 ч по новините чух за оставката на Живков. Нищо геройско няма в моето поведение тогава”, скромно прибавя към спомените си лидерът на управляващата партия. Но оценката за изминалите 25 г. го разпалва: “Виждам, че много сме направили, но и много сме пропуснали. Вече сме членове на ЕС и НАТО, но за съжаление е изпуснато златно време да се извършат истинските реформи в живота ни. Затова днес сме първи по корупция и последни по доходи. Съсипахме икономиката си, разрушихме селското стопанство, напоителните системи, разбихме службите за сигурност и превърнахме държавата си в разграден двор без кучета за пазачи”.

Цецка Цачева четяла за изпит

Заснемане на цял екран 1.11.2015 г. 000803.bmp

“Вечерта на 10-и се събрахме с колеги и приятели заради падането на Берлинската стена. Връщайки се от първата си екскурзия в ГДР през 1988 г., бях шокирана от Берлинската стена, от това как разделя Шпрее, домове и човешки съдби. Струваше си срутването на символа да бъде отбелязано. Когато научихме обаче новината от пленума на БКП, сред нас настана еуфория. От ефира прозвучаха похвални слова към другаря Живков, но изказаната благодарност не беше в хармония с неговата визия. Няма как да ти благодарят, а да изглеждаш, меко казано, нещастен”, връща се Цачева към впечатленията си от съдбоносния ден.

По онова време шефката на 41-вото НС работи като юрисконсулт, но навръх 10-и е в отпуск, защото кандидатства за задочна аспирантура и чете за изпити. “По инерция от петилетките на младостта ми си мислех, че преходът ще свърши за 4-5 г. Уви, не стана.” Промяната й дава шанс да осъществи мечтата си – да стане адвокат. “Преди 1989 г. това не беше възможно за мене”, признава Цачева.

Фандъкова преподавала руски в 73-то

Заснемане на цял екран 1.11.2015 г. 010908.bmp

 

“Бяхме в училище, когато научихме. Отначало не повярвахме. После видяхме събитието по новините. В 73-то училище в София бяхме силна група от млади учители. Бяха накарали директора да изпрати деца с учители в кино “Петър Берон”. Имало мероприятие на “Екогласност” и трябваше да запълним залата, за да го провалим. Отказахме”, разказва Фандъкова. В еуфоричните месеци след промяната участва в нощните бдения на отец Христофор Събев.

Сидеров хукнал към Южния парк

volen_siderov

Случайна среща на “Дондуков” направила Волен Сидеров информиран човек още през деня на 10-и. На столичния булевард се видял с журналистка от “Труд”, която тутакси го информирала: “Знаеш ли, че Живков падна”. Оттам бъдещият лидер на “Атака” се отправил към Националния музей за българска литература, където работел. И предал новината по-нататък – първо на партийната секретарка Раданска. “Честито, имате нов генерален секретар”, рекъл безпартийният Сидеров. После се запътил към Южния парк – любимо място на тогавашните неформали. Промяната го сварва като секретар на младежката организация на “Подкрепа” и член на Дружеството за правата на човека. Политическата равносметка: “Като рефрен повтаряхме някога, че България била обрулена държава. А за 25г. какво ли още не обрулихме”. Личната: преди 25 г. живеел на свободен наем. Е, сега има жилище и собствена кола.

Георги Кадиев зубрел виетнамски

Заснемане на цял екран 1.11.2015 г. 002202.bmp

През 1989 г. Георги Кадиев е второкурсник в Московския институт за международни отношения. Новината научава късно вечерта. Но я помни като вчера: “Намирах се в стаята си на петия етаж на общежитието ни на ул. “Новые Черемушки”. На следващия ден имах контролна по виетнамски език, което беше моята специализация. Новината бе зашеметяваща. Всички български студенти бяхме откъснати от родината, нямаше интернет, да се обадиш по телефона от централната поща ти искаха заявка от предния ден”. Голямата мечта на Кадиев е като на всички млади: “Да пътувам свободно, затова толкова намразих реденето на опашки за визи. Месец след падането на Берлинската стена отидох там, за да мина от другата страна. Стремежът за свобода ми остана. Затова и сега съм понякога непремерен в изказванията си”, признава неспечелилият кандидат за кмет. Промяната зачертава предсказуемия му живот. “Днес щях да съм дипломат в посолството в Ханой и да марширувам по плаца на Външно”, допуска Кадиев. “Осъществих много мечти, много не успях – например да имам деца (три), колкото хандбален отбор. Но се опитвам…”

http://www.trud.bg/

Коментари

Коментари

sandacite

8 коментара

  1. Мариан Попов

    Бях в общежитието на училището и гледахме тв в телевизионната зала. Всички наскачаха и започнаха въодушевено да коментират сега какво щяло да стане. Никой тогава не подозираше, че мафията ще оглави държавата и през следващите 26 години народа ще живее на дъното, а мафията ще продаде държавата, за да се облагодетелства. Тази мафия държи властта и до днес.

    • Аз бях на 22 вече, но си представих пържоли за закуска, обяд и вечеря, мерцедес в гаража и порно където да погледна. Получих си само порното… Ма е по-добре от хич, а?

  2. Помня истерия, хора крещяха на площадите, като животни. И оказа се голямата истерия, емоции и крайности накрая водят до голямо *бане.

  3. Не е вярно твърдението че първо по БНР казали и то чак в 18:00! Тогава следобяд нямаше ефир по 1ва и 2ра програма на телевизията. Но, поради важността на новината имаше специално включване на новините, с кратката новина, като това стана към 15:00, и се изказа „благодарност на др. Живков за годините труд,“ след още 30 мин, пак включване, пак новината, но вече без благодарност, и след още 30мин, в новината се казваше че Живков е бил изгонен/уволнен от поста си! Помня лицата на говорителте беше тоя с едно правоъгълно лице, и оня с дебелите очила, като не помня кой първи беше и кой втори, и двмата говореха с уплаха, монотонно, и си личеше че сами не вярваха на това което четяха, и дали изобщо трябваше да го четат! А ние с братовчед ми сглобявахме платсмасов модел на СУ-100, (закупен от ДетМаг) пред телевизора! 🙂

  4. Венцислав Йорданов

    ех ех ех! Поне доста повече от няколко хиляди човека знаеха кога всъщност стана така нареченият преврат дето му викате 10.11.1989г.Бях войник в под 44270 Враня 87/89г.На 26.08.1989г имаше закрит пленум в 1ва зала на НДК,на който свалиха Тодор Живков.ЦК на БКП се чуди цели два месеца почти как да каже на народа за случката.За да се заличат следите от видео записа тогава на 10.11.1989г,трябваше да е презаписан от една видео касета на друга за да се махне служебният запис,който се маркирва по време на заснемането.Сегашната технология може да оставя дати и часове и дни,както и да не ги скрива по време на записа,но тогавашната техника не го позволяваше и трябваше да се презаписва винаги преди излъчване.Ето това умниците наглеци не бяха направили,ама народа нали вярва на това което чува,а не вижда какво тече като надпис по време на записа.Тогава студент първи курс в ПИС“Аврам Стоянов“ станал веднага на 11.11.1989г. по заповед на директорката Колеж по пощи и далекосъобщения,гледаме в новините видеоматериала от закрития пленум на БКП,който е от 26.08.1989г. и се изписва с електронни цифри,а Тодор Живков е с лъскавото си лятно костюмче…По стечение на обстоятелствата,на същата дата като войник пазехме в подземието под сцената на 1ва зала пленума (26.08.1989) и чувахме всичко какво се говори в залата при нас на уредба в бойните машини.Никой пленум след 19944 насам не е бил пазен както казаха нашите командири тогава от спец частите преди или конгрес.Чувайки всичко това,знаехме че една епоха свършва в България.Не знаехме какво ще стане точно занапред,но до нашето уволнение на 29,09.1989г ни бяха спрели телефоните на караулите,писмата с близките ни.Само ако някой успееш да излезе отпуска можеше да сподели какво става.Моите родители не вярваха като им казах като се прибрах вече на 30.09.1989г,че Тодор Живков не управлява и ни очакват големи обрати.Колегите ми също не вярваха като споделих в института като започнахме занятия,а после ме гледаха странно.След години като се срещнем с някой мои бойни другари това си казваме.Как се създават легенди и лъжи,даже генерал Бончев тогавашния шеф на УБО издаде мемоарна книга с лъжи и гостува преди 3г на Кеворкян да си тиражира неговите верси,които нямат нищо общо с истината…!

  5. Капка Петкова

    За предстоящият преврат аз знаех много преди да се случи.Тайно са се събирали организаторите им в държавната библиотека в София.Едно лице от служителите
    И.А.(който вече не е между живите),сподели с мен за предстоящият преврат.Това
    беше тайно организирано и в пълна секретност.Този умен мъж сподели,че тази
    предстояща промяна няма да направи държавата цветуща(точно обратното ,всеки
    ще граби и краде докато може.За народа никой няма да мисли).И до днес думите му
    звучат в ушите ми.

  6. Стефан Димитров

    Бях с добър приятел и същевременно колега от МВнР, Андрей Граменов, в близкия ресторант „Панорама“ (отдавна в руини) на чаша питие след работа. Срещу нас имаше малък телевизор на стената или може би на стойка висеше от тавана, когато около 18.30-19.00, а може и вмалко по-късно, съобщиха за решението на пленума на ЦК на БКП. Нямаше никакви особени изблици на радост сред присъстващите, пиеха си спокойно ракията и разговаряха като че ли нищо не се бе случило. За служителите на МВнР това бе очаквано събитие, главно поради странното от известно време поведение на министър Петър Младенов, което бе широко коментирано в коридорите и по кабинети.

  7. Стефан Димитров

    Бях с добър приятел и същевременно колега от МВнР в близкия ресторант „Панорама“ (отдавна в руини) на чаша питие след работа. Срещу нас имаше малък телевизор на стената или може би на стойка висеше от тавана, когато около 18.30-19.00, а може и вмалко по-късно, съобщиха за решението на пленума на ЦК на БКП. Нямаше никакви особени изблици на радост сред присъстващите, пиеха си спокойно ракията и разговаряха като че ли нищо не се бе случило. За служителите на МВнР това бе очаквано събитие, главно поради странното от известно време поведение на министър Петър Младенов, което бе широко коментирано в коридорите и по кабинети.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.