Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ликовете на епохата / Забравените кметове, които промениха София

Забравените кметове, които промениха София

ГЕОРГИ СТОИЛОВ

(21 септември 1967 – 11 ноември 1971)

scan0049Най-големият противник на панелното строителство става кмет на София през 1967 г, и остава на поста четири години. Георги Стоилов сяда в креслото на председател на СГНС от позицията председател на Съюза на архитектите, за да се катапултира за министър на строителството след успешното си пребиваване в общината.

Роден е на тогавашния Ден на София – 3 април. При това точно 50 години след обявяването на града за столица. Завършва гимназия в София. Висшето му архитектурно образование е от Москва. Специализира градоустройство в Париж и едва ли в неговата епоха има по-голям експерт, който да може да оглави общинската администрация.

Той става кмет скандално млад за нормите на социализма – само на 38-годишна възраст. Първото, което успява да извоюва, е петкратно увеличаване на бюджета на София – от 400 милиона на 2 милиарда лева. Това, разбира се, става възможно поради факта, че годините от средата на 60-те до средата на 80-те са върхови за икономиката на социализма, благодарение на огромния износ за СССР и другите гарантирани пазари в Източна Европа и изключително изгодния внос на енергоресури и други суровини от СССР.

73358_469808036417028_295449407_nПо време на управлението на Стоилов, за да бъдат настанени хилядите гости на Световния младежки фестивал през 1968 г., се изгражда жк „Дружба“по пътя от града към модернизираното летище „Враждебна“, което е разработено като международен хъб към Близкия Изток и Африка. От друга страна аерогарата поддържа изумително активни вътрешни авиолинии до Барна, Бургас, Видин, Силистра, Горна Оряховица и общото летище на Шумен-Търговище-Разград.

София се сдобива и с две от най-ценните си културни средища. Красива стара къща на ул.„Кракра“се обновява, разширява се с нови крила и прекрасна градина и се превръща в Дом на архитекта. А в част от двора на Софийския университет е изградена сградата, която всички познават по адреса й „Шипка 6″ и продължава да бъде средище на Съюза на художниците.

Една от най-големите гордости на архитект Стоилов като кмет е изработването на проекта за софийското метро с неговите 3 лъчи. Те в общи линии отговарят на реализираните днес с едно голямо изключение. Вместо под тогавашния бул. „Ленин“ – днес „Цариградско шосе“ един от градоначалниците – Софиянски, преориентира проекта от времето на Стоилов под бул.„Драган Цанков“.

Отново по време на управлението на архитекта са планирани най-големите жилищни комплекси „Люлин“ и „Младост“, които ще бъдат реализирани от неговия наследник в кметското кресло. Проектът е на арх. Кирил Бочков.

img982По този повод между Столичния градски народен съвет и ресорното министерство на строителството се води истинска битка! Архитект Стоилов е враг на панелите и настоява за въвеждането на други по-модерни технологии. Той иска да приложи европейския опит. На Стария континент по онова време вече се правят сгради чрез монолитно изливане на място. Това е по-лесна за изпълнение и не по-скъпа технология, по която доста по-късно са изпълнени комплекси като „Белите брези“ например. ЦК на БКП обаче по онова време взема страната на министерството. Но и прави рокада. Кметът на София е преместен за ръководител именно в строителното ведомство.

Освен като градоначалник, Стоилов оставя следи в София и като архитект. Негов проект е революционната за времето си нова сграда на Българското национално радио. Обърната пирамида се гради, докато е кмет и се открива, когато е министър на строителството. Стоилов е автор на правителствения хотел „Рила“, също и на хотел „Орбита“ в Лозенец“, който днес е бизнессграда. Дори след 10 ноември 1989 г. архиктетът прави знакови сгради като централата на Ръководството на въздушното движение до летището. В страната също има много знакови постройки с неговия почерк най-големия хотел на Златни пясъци „Интернационал“ до дома-паметник на връх Бузлуджа. Почетен гражданин е на София и е носител на най-високия държавен орден на България „Стара планина „.

Отново на Стоилов се дължи въвеждането на безкондукторното таксуване в столичния градски транспорт, който доста увеличава своята мрежа по негово време. Усвояването на Витоша като естествена зона за туризъм и почивка на гражданите и гостите на София също се развива при управлението на архитекта, като се изграждат спортният комплекс „Алеко“ и хотел „Щастливеца“, заедно с друга туристическа инфраструктура в планината.

ИВАН ПАНЕВ

(12 ноември 1971 — 5 декември 1977)

iwan panewНесправедливо забравен в наше време е кметът на София Иван Панев, чието 6-годишно управление на София ще бъде завинаги запомнено с реализирането на жилищните комплекси „Люлин“ и „Младост“ и със старта на работата по изграждането на столичния метрополитен. „Панелните спални“ в източния и в западния край на града са първите проекти тип „град в града“ у нас, каквито после са разработени и в страната. Те заемат огромна площ и са планирани да поберат население, колкото на голям областен център. Проектирани са така, че на определен брой жители да се падат съответен брой училища, детски градини, поликлиники, магазини, инфраструктура и транспорт. Именно това е и основната цел, поставена на 38-годишния пловдивски икономист, които поема управлението на столичния град.

Панев вече има опит в общинската администрация. Две години той е бил кмет на Пловдив и именно тогава се възстановява старият град, който се превръща в своеобразна артистична зона. От София, където има успешни мандати, той се връща да управлява родния си град и областта около него вече като първи секретар на БКП. А през 1987 г. ще дойде отново в столицата, за да бъде първи секретар на градската организация на управляващата компартия. През последните 11 месеца преди падането на Тодор Живков от власт е член на последния му ръководен екип – Политбюро на ЦК на БКП.

tn_20150828_163742Други знакови обекти, останали от кметските години в София на Иван Панев са новата сграда на Централната жп гара на столицата и превръщането на булевард „Ленин“ в скоростна градска магистрала. Благодарение на това и на изградената най-сложна оттогава и досега в София естакада при Феята, се отпушва в голяма степен тогавашният трафик в центъра, като се изнася в източна и в южна посока към бързо растящите и развиващи се нови зони на града.

Панев обръща специално внимание на облагородяването на селата в околностите на столицата, които вече влизат в нейната територия, която е подразделена на 12 района. Любим негов обект е Панчаревското езеро, където се хвърлят много усилия за създаването на среда за рекреация на населението.

Работата за продължаващите да прииждат в София хора от провинцията е осигурена чрез изграждането на нови и нови заводи като оптико-механичния, телефонния, този за безалкохолни напитки и много други. Усилено се строят образователни и здравни заведения. Иван Панев постига 100% покриване на най-малките граждани в предучилищна възраст с места в детските градини на София, независимо от несекващия ръст на населението.

Хотелската инфраструктура прибавя нови луксозни обекти като грандхотел „София“, днес „Радисън“, най-голямото място за настаняване в София оттогава и до днес „Новотел Европа“ – днес „Рамада“, парк-хотел „Москва“, започва строежът на Японския хотел „Витоша“, днес „Маринела“.

155975_453234688074363_2072135685_nДруг символ на София, който през лятото на 2015 г.изчезва от улиците, за да остане само спомен, е автобусът „Икарус“ от класическия модел „280″, който тръгва именно през мандата на кмета Панев. В началото има и сини, и червени „Икарус“-и, като първите са с 2, а вторите – с 4 врати за пътници. Вносът на будапещенските съчленени автобуси е само едно от доказателствата за устойчивите политики, провеждани от кмета Панев – на засилено сътрудничество и „обмяна на опит“с другите източноевропейски столици. Отново в онази епоха сред най-атрактивните места в милионния вече град са унгарският ресторант, сладкарница „Прага“ магазините на чешкия и немския център в центъра на града, като азиатската кухня дори е представена със заведението „Ханой“- плод на сътрудничеството с виетнамската столица.

Друга политика на кмета е по примера на Иван Иванов от 30-те и 40-те години, всекидневно лично да обикаля улиците и обектите в града, които следи ежедневно.

Панев, който напуска поста и се връща в Пловдив след противоречия с тогавашния първи секретар на Градския комитет на БКП Чудомир Александров, оставя на наследника си проекта и цялата подготовка за НДК и проектите за бул. „България“ и цялото преобразяване на тази зона от София.

ПЕТЪР МЕЖДУРЕЧКИ

(17 март 1978 —19 юни 1986)

scan0051Петър Междуречки заменя посланическия пост в столицата на тогавашната Западна Германия – Бон, с кметството на София.

И отваря града към планината Витоша. Именно през осемте години на неговото управление са радикално променени градските зони, отвеждащи към естествения „бял дроб“ на града. Специално внимание се отделя на разширяването на булевардите, на южните жилищни зони и на оживяването на западнали махали като тази около днешния Национален дворец на културата. Всъщност, именно НДК е най-популярният символ на управлението на Междуречки, защото точно тогава е построен най-големият културен и конгресен център в страната. Градежът започва точно месец след встъпването в длъжност на новия кмет. Вместо за 12, грандиозната сграда, ширнала се на 123 000 м разгърната площ и съдържаща повече стомана от Айфеловата кула, е построена 3 пъти по-бързо – за 4 години. На мястото на бившата товарна гара, казарми и останки от мемориал на падналите във войните, познато и като Монте Карло сред младите софиянци от онова време, не само е вдигнато зданието, но е оформен и парк пред него.

1231686_592152334182597_1268746715_nКметът работи с цялостна градоустройствена концепция. Така построяването на НДК и на Японския хотел са повод за истинска революция, която прави зоната между тях – преди това доста занемарена и овехтяла, най-престижната в града. Цялостният ремонт обхваща булевардите „Витоша“ чак до оформения при същото управление Южен парк (тогава булевардът е разделен на „Витоша“ и „Никола Славков“, а в горната му част квартал „Иван Вазов“ се превръща в един от най-добре устроените в София и десетилетия наред остава и сред най-скъпите), превърнат в централна търговска улица, „Патриарх Евтимий“, „Скобелев“, „Фритьоф Нансен“, „Черни връх“.

Генералната идея е за „Зелен клин“ – създаването на непрекъсната паркова зона от парка на НДК, Южния парк през Ботаническата градина (създадена от Междуречки, но неразвита от наследниците му) до планината Витоша. Планът е изпълнен и превръща София в една от най-зелените столици не само в Европа, но и в света. Създаден е булевард „България“, който става новата градска високоскоростна отсечка и позволява облекчаването на нарастващия трафик в централната част, Разширен е Околовръстният път, най вече зоната, където се пресича с „България“. Там е изградена и голяма естакада.

1186072_589844397746724_1169290391_nПлод на цялостни концепции за по-модерни жилищни комплекси са «Зона Б5″„Зона Б18″ и „Зона Б19″, които коренно променят изгледа на стар и много беден работнически квартал. Панелното строителство започва да отстъпва на технологиите „пълзящ куфраж” „повдигащи се плочи“, НОЕ – „едроплощен кофраж“. Насърчава се строителството на кооперации от граждани и гилдии, което прави квартали като зоната около Японския хотел в„Лозенец“и сегашните „Изток“ и „Изгрев“ модел за съвременно градско развитие. Междуречки продължава развиването и на „панелните спални „Люлин“ и „Младост“ и Студентския град, стартиран от Панев, които новият кмет продължава да достроява, Раждат се и новите комплекси „Стрелбище“ и „Белите брези“, разположени край пътя към също новоизградената резиденция „Бояна“. Около нея пък се строят много престижни частни вили, в това число на членовете на правителството.

Сред големите проекти от времето на Междуречки са също новата сграда на Военна болница и оформянето на целия медицински квартал между булевард „България“ и ул. „Георги Софийски“. Освен „Витоша Ню Отани“и реновирането на най-стария луксозен хотел в София „Балкан“, превърнат в„Шератон“, по времето на Междуречки е построен и четиризвездният„Родина“.

223889_378032655594567_1728998050_nТърговската мрежа се разширява като повсеместно е развита формата на „супермаркет“-а, който започва да заменя малките квартални бакалии. В новите квартали – от „Лозенец“ до „Младост“ и Студентския град, който се оформя именно в тази епоха, са разкрити и така наречените РУМ – районни универсални магазини. Идеята е за създаване на миницентрове и изнасяне на голямото движение на хора и превозни средства от идеалния център.

Започва строителството на предвиденото като олимпийско градче при евентуален успех на кандидатурата на София за столица на зимните игри „Малинова долина“. В Студентския град е построен и Зимният дворец на спорта заради Световните зимни студентски игри. Други нови и подновени спортни зали са „Христо Ботев“ и „Триадица“. За Европейското първенство по плуване в София е модернизиран басейн „Червено знаме“, изграден е съвременният басейн „Спартак“, реновирани са къпалнята „Република“  и водната база в „Дианабад“, които на практика са изградени наново по най-високите тогавашни световни стандарти.

1004450_557716717626159_1511231411_nПреместена е зоологическата градина, като на мястото й на ъгъла  на ул. „Гурко“ и бул. „Толбухин“, трябвало да се построи нова сграда на Националния исторически музей. Този проект обаче не се реализира. Музеят е поместен в Съдебната палата, а за животните е направен чисто нов огромен зоопарк в квартал „Хладилника“. По идея на кмета е подредена и голяма Ботаническа градина край Околовръстното шосе.

„Квадрат 500″ също не е нов проект. Той е част от цялостна концепция за пространството около храм-паметника „Александър Невски“ и сградата на Столичната община, дело на архитект Никола Николов във връзка с честването на 1300-годишнината на българската държава през 1981 г.

За целта е оформен сегашният площад, реновирани са катедралният храм и черквата „Света София“, между които е направен Паметникът на незнайния воин. Зоната на изкуството започва от ниската част на „Александър Невски“, където е подреден уникалният музей на средновековното изкуство – Криптата, който е свързан с тунел с Галерията за чуждестранно изкуство. Построената наново сграда е била разрушената от американските бомбардировки Държавна печатница. По същото време е опразнено долепеното до нея здание на ВМЕИ, като за днешния технически университет е вдигнат нов билдинг в Студентския град. Преди социализмът да бъде ударен от криза, което става при следващия кмет Нинов, се открива Галерията за чуждестранно изкуство и започва работата по втората част на онова, което по проект е Национална галерия на изящните изкуства. Днес е т.нар. „Квадрат 500“.

941710_530029273728237_456202941_nМетрото е основен ангажимент и по време на управлението на Междуречки. Той поема щафетата от предшественика си Панев. Голямата битка в онези години е дали изобщо да се строи подземна железница. Кметът е твърдо „за“, привлича и чужди експерти за подготовка и контрол. С тяхна помощ е одобрена метросхема. При изграждането на НДК е подготвена метростанцията. Прави се базата на подземна железница „Обеля“. По открит способ е изкопано трасето от Люлин до централната градска част. По същото време се довършва и част от тунела, който днес се използва от метрото – от „Канала“ до руското посолство. Само че не е бил предвиден за него, а за скоростен трамвай. Той не трябвало да стига само до там, а – отново в тунел – да премине под цялата улица „Граф Игнатиев“, която да се превърне в пешеходна зона – нещо, което е бъдещ план за развитие на София едва сега – 30 години по-късно.

Насочването на вниманието на общинската администрация в посока на изграждането на метро и наложителното прекрояване на улици и булеварди в тази връзка, води до разширяването на бул.“Александър Стамболийски“ създаването на изцяло новия бул. „Владимир Вазов“ и проектирането на сегашния бул. „Тодор Александров“.

През 8-те години на управление на Междуречки са построени 120 000 жилища за близо половин милион души. По 4 нови училища и по 4 детски градини отварят врати всяка година. Във всеки квартал е изградена собствена поликлиника, разширява се и базата на болниците.

Роден на 2 май 1934 г. в Неврокоп, днес град Гоце Делчев, Петър Междуречки е син на фармацевт и агрономка, завършили във Виена. Още от 2-годишен бъдещият кмет живее в София. Завършил е дипломация в Москва, а след посланичеството в Бон и кметството на столицата, работи като последния посланик на България в несъществуващата вече Германска демократична република до 1991 г.

СТЕФАН НИНОВ

(20 юни 1986 – 27 юни 1990)

scan0053Последният социалистически кмет на София е Стефан Нинов. Той поема поста в началото на кризата, в която изпада България поради спрените помощи от СССР и увеличаването на доставните цени на енергоресурсите след идването на власт на Михаил Горбачов. Инвестициите за столичния град са намалени и по гази причина се налага вместо да се търсят нови проекти, продължаването на работата по започнати обекти, а много – например, огромната сърдечно-съдова болница в рамките на тогавашната Медицинска академия, остават недовършени и до днес. Новият кмет продължава строежа на метрото, макар да е изключително трудно при затрудненото финансиране.

Софийската икономика също страда, тъй като това са години на режим на тока и затруднени доставки. Според Юлската концепция, която за пръв път допуска фирми и дори частна инициатива в икономиката след 1946 г., общината разкрива свои дружества в различни сектори, които се разчита да създадат конкуренция и по-голямо предлагане на пазара. Първи се появяват „кооп-такситата“, заведения от веригата „Милина“, лицензното производство и бутици на западни марки, които откриват магазини на булевард „Витоша“, и други форми, които се опитват да разчупят закостенелите бизнес модели на социализма, но не докрай успешно. Стоковият дефицит и опашките стават част от живота на хората в София.

tn_20150930_154508

Кметът Нинов не ограничава инвестициите единствено в жилищното строителство – особено новия ж.к. „Овча Купел“ 2, а също и в образованието. Продължава откриването на нови училища и детски градини и ремонтирането на старите. Той обръща специално внимание на днес познатото като „дуално образоване“ създаване на професионални учебни центрове, където гимназистите усвояват„сериозни професии“. Много усилия се хвърлят и за възраждането на читалищата.

По време на Ниновото управление, заради административната реформа от 1987г. 12-те района на София са преобразувани в 24 общини.

Откъс от книгата на Борис Ангелов „Кметовете на София“, 2015 г.

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.