Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Щит и меч / Да застреляш нарушител на границата през соца

Да застреляш нарушител на границата през соца

538136_420537674690386_2000163704_nПо времето на социализма Българската държавна граница бива опасана с бодлива тел, един вид ограда. Тя започва от черноморския ни бряг и свършва в най-северозападната точка на българската територия, река Дунав. В тази ограда от бодлива тел е имало отвори само за т. нар. ГКПП-та (Гранични контролно-пропускателни пунктове).

За да се движиш в граничната зона на НРБ  е било нужно специален открит лист, получил названието документ „образец 12”, издаван от Дирекция на милицията. Жителите на градчетата и селата в граничната зона пък са получавали щемпели на паспорта.

 Всеки определен участък от границата се е охранявал от т. нар. Граничен отряд. На самата граница е била издълбана така наречената „гранична бразда”. Де факто това е линията на държавната граница. На въпросната ограда с бодлива тел са били поставени проводници. Това е кльонът – електросигнализационна система за охрана на държавната граница. При опит за нарушение на границата прилежащата гранична застава се вдига ”на оръжие” и се изпраща т.нар. „тревожна група”. Тя се е състояла от няколко въоръжени граничари, командвани от офицер. В групата задължително влиза служебно куче, порода източноевропейска или немска овчарка. До кльона, по-точно от вътрешната му страна, бива разорана ивица земя. Това е така наречената контролно-следова полоса (КСП). Предназначението и е да „запечатва” следите на евентуалните нарушители на границата. Групата е трябвало да провери участъка от кльона, откъдето е получен сигнал за нарушение на границата и евентуално да задържи нарушителите. Ако не е в състояние сама да се справи със задачата, на мястото на нарушението на границата пристигат и останалите граничари от заставата.

1469840_623356801062150_1932467446_nЗадържането и „неутрализирането” на нарушителите се е извършвало от граничарите на наборна военна служба. В много редки случаи от офицери. Спазвала се е максимата „Нарушителят се задържа или унищожава”. За задържан нарушител граничарят е получавал домашна отпуска от 7 дни. В редки случаи са произвеждали редника в звание ефрейтор. Освен ако не ставало въпрос за „важни нарушители”. Не всички т. нар. „бегълци” от ГДР (Германската демократична република) са били „важни“.

По друг начин са стояли нещата, ако граничарят застреля нарушител „при опит за незаконно преминаване на границата”. Редниците автоматично са ставали ефрейтори. Награждавали са ги с домашна отпуска до 27 дни. Говорело се е, че първите седем дни граничарят, „неутрализирал” за първи път нарушител на държавната граница, е бил изследван в Неврологичното отделение на МВР болница – затова как му се е отразило убийството на психиката. За героичната постъпка на тези граничари се е пишело във вестниците „Граничар”, „Народен страж” – печатният орган на МВР по онова време. По-рядко се е пишело в периодичния печат. В много редки случаи са се правели телевизионни интервюта с граничарите – герои.

Graniza_medal-1По онова време охраната на границата е издигната в култ. Граничар, „неутрализирал” нарушител при „защита с риск на живота си на Държавната граница”, е получавал и медал „За заслуги по охрана на границата”. Граничари, „неутрализирали” повече от 10 нарушители, е можело да бъдат повишени в звание сержант и дори да получат високото бойно отличие орден „Червено знаме”.

Тленните останки на нарушителите на границата са били откарвани в граничния отряд за идентификация. Телата на застреляните се фотографират. В заставите е имало фотоапарат за тази цел. Снимките са се предавали в граничния отряд на ВКР отдела (военно контраразузнаване). Умишлено не е била водена статистка кой граничар на коя дата е „неутрализирал” нарушител на границата.

За безнаказано нарушение на границата санкциите са били жестоки. Наказанията са започвали от командира на заставата. Според случая той се е понижавал в звание. Може ло е и да се разжалва. Разбира се, най-потърпевш е граничарят, допуснал нарушението. Ако е имал нашивки, му  са се късали демонстративно пред строя на плаца в граничния отряд. В някои случаи граничарят е можело да отнесе и присъда.

 Едни от най-големите митове и легенди за границата е за огромния брой „мирни бегълци”, убити от българските граничари. Нещата обаче стоят малко другояче. От 1947 г. (тогава са създадени българските Гранични войски) до 1990 г. на българските граници са застреляни по-малко от 1000 нарушители. Една част от тях са “неутрализирани” от тогавашните Вътрешни войски, действащи в граничната зона. По-голямата част от тях – през периода 1947 г. – 1966 г. Тук влизат и членовете на така наречените „горянски групи” (групи, водещи подривна дейност и саботажи срещу властта по онова време). Освен тях в България са изпращани подготвени диверсионни групи, спускани с парашути в граничната зона или прехвърляни по суша от Гърция и Турция. Не е малък броят и на българските граничари, убити в схватка с въоръжени нарушители.

По разказ на граничар служил на българската граница по времето на социализма

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

3 коментара

  1. Тези с тъпите глави,крещящи за наказание на този доблестен и, между другото, много опитен полицай, не занаят миризмата на оръжейната смазка….не знаят какво е гадна гонка от стари войници! Не са тичали 10 километра с противогаз и пълно бойно снаряжение през лятото и зимата, за разлика от пишещия този коментар.Искам да кажа, че в граничните поделения такава гонка от стари войници върху новобранци нямаше! Там всичко, в отношенията помежду им бе точно, само по мъжки.Нямаше място за лигавене!Бях в други армейски части.Участвахме в армейски и дивизионни занятия.Местеха ни с влакове, камиони,само нощем, за да не се вижда…. Но на първата, най-близка до границата зона ни спираха въоръжени отделения, за които нямаше значение, че сме войници, водени от офицери.Бяха безкомпромисни в проверките.Един пример.Едно от поделенията, в които ни дислоцираха за поредното бойно учение бе Звездец, не далеч от мястото на случката, която коментираме и която даде за кой ли път повод да разберем в българия кой какъв е. На 1-2 километра от границата с Турция.Първо пристигахме ние без оръжие.После ни прекарваха въоръжението.Когато Турция нападна северен Кипър ( намалява броя на живите, които са свидетели на този десант )бяхме на друго мащабно учение,прикрепени към поделението в Грудово.. Над главите ни прелитаха една след друга ескадрили от по 10-15 изтребителя…Писна ми да лъжат хората, че сме имали няколко бойни самолета! Къде „изчезнаха“ изтребителите ни от Узунджово,Чешнегирово,от бойното летище край Нова Загора,Щръклево край Русе?….Във военно-въздушното училище в Долна Митрополия да не би да са тренирали със джой-стикчета нашите военни летци?….Не се отклонявам от темата!Просто имахме желязна армия, част от която бяха граничните войски.След като тогавашния президент на щатите задал въпрос по червения телефон на Бражнев – какво е това дрънкане на оръжие в този момент в Южна България, близо до границата с Турция, пристигна заповед да се прекрати занятието. След като се върнахме в поделението, ротния командир, в непринуден разговор ни попита – „Ако бяхме ви заповядали да тръгнем на юг, през границата и в този момент ни заповядат да спрем?…“ ние го прекъснахме – нямаше да можете да ни спрете!.. Този железен войн се просълзи и каза – „Така ви искам момчета!И граничарите щяха да тръгнат с нас!“ Това няма да го забравя! След това ни разпръснаха по различни точки.Оказа се, че доста приятели са били изпратени да довършат службата си на границата. Бях изненадан един ден, когато в моето поделение се появи един от тези приятели,изпратени там, просто да се видим. Дали му отпуска за заслуги..Какви заслуги? На нощен наряд застрелял… едно магаре замотало се в кльона… Застрелял го поради ограничена видимост от мрака и от храстите около браздата. При сигнала действал светкавично, след като „нарушителя“ не отговорил на заповедите му. Та наградили го с десет дни отпуск и парична награда! Обзема ме ужас като си помисля за тази гадост – да се разсъждава за наказание над доблестен и опитен войн,действал в такава сложна и опасна обстановка, по всички закони, даващи му ПРАВО(!) да изпълни дълга си!!!! Ей за това ще ни наричат Булгаристан! За това ще ни командват на разни неизвестни чиновничета от запада. За това ще бъдем безкръвна жертва на тази мръсна идея – по нашите земи да няма силна държава България! Срам и позор!

  2. този които не е бил на браздата незнае какво е там,че няма кой от кого дасе пази и с какво да се опази и кой да опази .И медиите да спрат да работят само за парите за новината………..а да отразят наистина истината пред народа;;;;;;;;;;;поклон пред всички които са погинали или осакатели заради тази мащеха която само я интересува власт пари и корупциязи .Пази боже от невежи и озлобени хора които винаги някой им е виновен за нещо ама закакво и те незнзаят .Бог да пази балгария.
    Дано като се махнат всички полицаи да мирясат всички.

  3. Александър Кишишев

    Даже си спомням че имахме инструкция ако се стреля на поражение да не се оставят живи ранени който после да могат да съдят държавата …

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.