Спомени от Народната република
Начало / Под пагон / Триъгълникът на смъртта

Триъгълникът на смъртта

portal1Имаше години, когато гимназистите трепереха месеци преди да получат т.нар. повиквателно, за да разберат къде са разпределени да отбият задължителната си военна служба. Кръвта на 18-годишните се смразяваше при мисълта, че могат да попаднат в така наречения Триъгълник на смъртта – полковете в Елхово, Грудово (днешен Средец) и Звездец, където са „кашиците“.  Тогава да те разпределят войник там е било чисто наказание. Там службата е била най-сурова.  В този район на страната са били струпани най-големите поделения по охраната на турската граница, а службата най-тежка и най-дълга.

Отдалечено от големите градове особено от столицата. Близко е до границата с Турция  член на НАТО, а България тогава членува в противниковия военен блок – Варшавския договор. Светът е на прага на война. А „Триъгълникът на смъртта“  е най-близо до нея. Затова там се е поддържала висока степен на бойна готовност, постоянно учения и тревоги, стрелби, наряди, работа, строга дисциплина и малко отпуски за войниците.

Album_granichari09-6По  правило в трите поделения са изпращани предимно млади, жадни за успешна военна кариера офицери. Друга  голяма част от  военнослужещите на срочна и свръхсрочна служба, които са се провинили в други казарми в страната, наказателно са изпращани в някое от трите поделения.

Терминът добива широка популярност в Българската народна армия през 1970-те и 1980-те години, когато много от командирите заплашват наборните войници с командироване в „Триъгълника на смъртта“. Така терминът се превръща в нарицателно име за тежка военна служба за военнослужещите  – наборните войници, сержантите и  офицерите които никога не са служили в някоя от трите казарми.

Грудово е бил един от най-големите гарнизони на ІІІ армия с щаб в Сливен. През годините на социализма  се превръща в своеобразен военен град, а пък e било и престижно да се омъжиш за български офицер. Много от по-възрастните днес са служили в поделенията на тогавашната Българска народна армия БНА и с носталгия си спомнят за отминалите години. А и има защо.

portal2Когато и последната кубинка напуска градчето, започва и голямото рушене. Преди десетина години четирите поделения (артилерийска, танкова, механизирана част към Бургаската механизирана бригада и една механизирана част към Ямболската дивизия) са закрити напълно. Циганите само това и чакат. Въоръжени с чукове, кирки и лостове започват да разрушават бившите казарми и военни блокове. Керемидите и тухлите се сортират и товарят  на каруци и се изнасят от района. После се продават. Дървените каси, греди, дограми и дюшемета се разбиват и трошат  за дървен материал. Най-голям е интересът към металите. Каруци,  натоварени с желязо, допълнително влачат арматура от колоните и сноват непрестанно между казармите  и пунктовете за изкупуване на вторични суровини.

Най-възмутителното обаче било, когато циганите започнали да изнасят одеялата от поделението,  а в същото време в местната болница нямало с какво да се завиеш. Кубинките, шинелите и другите дрехи нарочно били късани и пробивани, за да могат да се бракуват, защото тази процедура е къде-къде по-лесна. А и нали сме страшно „богата“ държава, че може да си позволим да унищожаваме. Мургавите дори започнали да си покриват бараките с завивки с надпис МО, споделят местните. А те помнят. В болшинството си са пенсионирани или съкратени военни.

107393016_large_4111845_1c7d338fba3118d8fac90a368ba_prevНай-възрастните и до днес си спомнят как в местността Градока през 1950 г. започва строежът на поделение. То трябва да ни пази денонощно от врага. Бившето Грудово е на 30-ина километра от границата с Турция. Малко повече пък е разстоянието до браздата с Гърция. Все страни, които до 1989 г. се считаха за врагове на България. Именно за това и в този регион са дислоцирани най-много военни поделения. Полкът е трябвало да издържи 4 часа на вражеска атака. Освен в Грудово много войска е имало и в Елхово, Звездец, Болярово.

След като казармата е готова и се стичат военни от цялата страна, започва строежът на жилища за семействата. Вдигат се десетина масивни блока на няколко метра от портала. Всяка година е по време на клетва е имало по 3-4 хил войници строени на площада, който не е можел да ги побере.. Хората пък, които са идвали на клетвите е нямало къде да отсядат и са ги настанявали по къщите на хората.  Гарнизонът е наброявал 3700 души, а местните са се сработвали добре с военните. Днес от всичко това е останал само споменът на хората, които трудно се примиряват с днешната действителност, а тя е умопомрачителна.

Всичко е изоставено на произвола на съдбата. Поделенията са закрити, хангарите с техниката са опразнени, военното имущество е бракувано и унищожено, за да не може да се използва. За сградите споменахме вече.

 Grudovo_kazarmi4Армията не се интересува от имотите си. Общината не прави нищо, защото не е собственик, полицията не прави нищо, защото няма подаден сигнал или оплакване и …така. А циганите, като виждат, че няма противодействие, за няколко месеца опоскват всичко.

Положението в Звездец не се различава съществено от тукашното.  Напротив, дори е по-зле. Селцето от военно се е превърнало изцяло в циганско, а за него писахме неотдавна (вж. „Реквием за полка край границата). Руините и на двете места олицетворяват напълно състоянието на славната някога наша армия. Там вражески войник не е стъпвал, но разрухата наподобява наказателна операция на нечий окупационен корпус.

Единствено в Елхово нещата са малко по-добре. Там днес е съсредоточен центъра на Гранична полиция. Разрухата, която не липсва и там, като че ли не е толкова очебийна.

И все пак в годините на социализма в Елхово е имало над 20 000 жители, голяма част от които семейства на военни от цялата страна, изпратени да служат в полка, смятан за тежката артилерия на българската армия. След като България стана член на НАТО, поделението е закрито. Остават само старите Гранични войски, вече преобразувани в Регионална дирекция “Гранична полиция”. Жителите на градчето пък намаляват наполовина, а десетки военни блокове оттогава стоят празни.

***

Случи ли ви се да минете по разбитите пътища между Сакар и Странджа, да се завъртите в триъгълника между Ямбол, Елхово и Средец, да поспрете в обезлюдените села и градчета, да постоите десетина минути пред порутена казарма и изтърбушен военен блок, от чиито разбити прозорци зее държавна немара, ще усетите разхвърлията навсякъде у нас, обяснима не с делата и безделието на един народ, а със съществуването на много народи, все български и все дотам различни, та да се докарат до състояние като след номадско нашествие.

cqs1382128892aВ споменатия триъгълник не просто личи, а направо крещи едно по-конкретно обяснение и оправдание на представата за българските народи – за да се разроят, една от най-очевадните причини е разпадът на може би най-важната народообразуваща институция през последните стотина години, на армията. Не само заради военната дисциплина, строга уставност и униформеност тя е по-мощна и по-дълбока от езика и културата, от образованието и правото, от полицията и жандармерията в изграждането на един народ. Тя е такава заради кръвта и потта, времето и безвремието, течащи в армията, носещи и отнасящи хиляди, които нямат нищо общо с нея в обичайния си живот. Работата е в това, че в държавната и народната реалност съсипването на армията, придружено с лекомислени твърдения за конверсия, професионализация и чуждоземски ангажименти покрай евроатлантическия ни избор, допринесе до разоряване на българския народ в множество български народи. Несъмнено това е историческа съдба на сегашната държава, имаща нещастието да крее след най-тежката мирна загуба на една видимо безкръвна, студена война, с която приключи животът както на Народната република, така и на Българската народна армия.

1560521_10202801915956250_241180498_n-785x479Предишните български държави, Княжеството, Царството и Народната република, даваха за армията мило и драго, но най-вече отнемаха и заемаха важна част от живота, здравето, времето на почти всички български мъже, на наборите след Освобождението. Никак не е случайно, че в езика ни усетът за съпричастност в нещо общо, близко и разбираемо се изразява с „набор“, дори и от жените; но също така не е случайно, че  „ей, наборе“ или „набори сме“ се чува все по-рядко .

И е разбираемо предимно сред ония, които, дори и неслужили точно там, имат и понятие, и образ, чуят ли за „триъгълника на смъртта“ на Трета армия, за „черните полкове“ и „дивите кашици“.

Album_granichari09-1Но също толкова разбираемо сред всички тия следосвобожденски поколения бе и това, че именно в армията различните български народи, планинци и полянци, добруджанци и македонци, шопи и тракийци, мокри власи и родопски помаци, цигани и турци, се събираха и спояваха под устави, команди, атаки и отбрани, в строежи и бригади до плътната маса на един народ и важни държавни цели. Със сигурност някои от тия цели бяха непостижими, със сигурност опитите за постигането им свършваха с национални катастрофи, със стотици хиляди жертви, инвалиди и пленници.

Но тъкмо в мирно време те поддържаха усета за предстояща опасност, с чието справяне трябва да бъдат ангажирани всички извън обичайната си работа точно с необичайността на военния живот, крайното средство един народ да отстоява историческото си присъствие. Изтръгнато от живота на народа, доведено до работа на затворен кръг професионалисти, това средство се превръща в самоцел и е толкова излишно, колкото е излишно да се говори за един народ и за една държава, допуснали някогашната армия да оправдава съществуването си с полицейски мисии. Засега само в чужбина.

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

40 коментара

  1. КРАСИМИР ЙОРДАНОВ

    от 1974год.до 1984 год. служих като офицер в таковото поделение в гр. ГРУДОВО.Независимо от всички измислици и свободни съчинения относно службата в този гарнизон мога съвсем отговорно да кажа,че тези 10 години ,които изкарах в този гарнизон са едни от най хубавите от моя живот.Минах през всички етапи на своето развитие като офицер:ротен к-р 6 години,командир на батальон 2 години,пом.нщ 1годинаи зам.к-р по ТИЛА-2 год.През тези 10 години,Аз и мото семейство се чувствувахме изключително сигурни и спокойни както за себе си така и за децата ни.Имаше трудности ,вярно е,но имаше и солидарност,уважение и взаимна помощ между всички военни независимо от ранга.Нямаше разлика между старшината и офицера извън поделението нразбира се.
    Преди 2 год. ходих до гр.СРЕДЕЦ-Трябва да ми повярвате ПЛАКАХ на 65години съм такова безобрази е не съм виждал.РАЗРУХА от моето поделение беше останала една елхичка все още не отсечена.

    • Ще я отсекат…елхичката,не че ще празнуват, ами за да я продадат. Тъжно.

    • Там служих в средата на 70-те, но в другата рота, не тази на лейт. Йорданов. Командир на поделението беше полк. Тано Монев Танев, по тила – майор Хамбарлиев, по техниката – кап. Цветков, още там бяха майор Керацинов, майор Николов (той се самонаричаше „Старият майор“, веднъж ме прати в ареста на кашишкия полк за една вечер, според мен – заслужено), кап. Нанков, ст. лейт. Иванов, ст. лейт. Динчев, лейт. Венко Илиев, Старшина Нико Милушев с влекача – бивше САУ, старшина Генчо Арабаджиев и т.н. Известно е, че „и т. н.“ се казва, когато човек е изброил всичко, за което си спомня в момента. 🙂 А, още – ние бяхме „Серпентина“, артилерийският полк – „Темза“, глухите – май „Акация“.
      „А то, что было, то что было, зима завалит снегом…“

    • Не съм служил по южните гарнизони, а в под. 22790 – Г. Оряховица, полк пряко подчинен на КСВ. Кадровите военнослужещи знаят какво означаваше да си пряко подчинен на КСВ преди 1989 г.
      Баща ми о.р. полк. Гоци Гергов служи от 1971-1974 г. в гр. Грудово, разпределен веднага след завършването на ВНВУ – мотострелкови профил. Спомням си, че живеехме в първото блокче в дясно от портала на първия етаж и друго, което си спомням, че в буквалния смисъл той спеше с дрехите и цинтите, защото не знаеше кога през ноща ще ги вдигнат по тревога.

  2. Панайотов

    Простете бележката, но го наричахме „Бермудския триъгълник“. Роден съм и съм израснал в Ямбол в семейство на военен. Не съм служил там, но мисълта за служба във въпросния триъгълник действително беше притеснителна. За разрушенията и циганите е самата истина. И не само поделенията, а и така наречените военни блокове са тотално опустошени.

  3. strahotna statiqa As samslujil v grudovo i go znam kakvo e disciplina!

  4. Стефан Ем. Николов

    Служих в Грудово от 29 септември 1970 до 29 септември 1971 г. Оказах се там внезапно – в документите на наборната комисия пишеше „Карлово, радиошкола“, но то било шифър за Грудово. Така от топлото легло в относително благополучно софийско семейство брутално се оказах в спално помещение с над 100 души, повечето от разградските села, и в крайно примитивни битови и хигиенни условия. Вероятно е имало и репресивен характер, закото съвпадна с опита да бъде предотвратено следването ми в избрания от мен ВУЗ, където де факто бях приет, но това не бе оформено юридически. Въпреки всичко имам хубави спомени. По-късно през живота си, с каквито и трудности да се сблъсквах – а те не бяха малко – ми стигаше да помисля „в Грудово беше по-тежко!“ и ми ставаше по-леко. Само не ми се мисли какво би станало, ако НАТО и Турция бяха тръгнали да ни нападат – в началото на 70-те години на ХХ в. елитният ни мотострелкови полк бе въоръжен с танкове Т34 и 122 мм гаубици обр. 1938 г. Впрочем, никой ние споменава за ракетчиците от другата страна на хълма Велика, които наричахме „глухонемите“. Още ли тегне омертата?

    • На Великин баир , по време на една тревога се срещнахме с огромни влекачи натоварени с ракети . Имаше ги и по мое време – поделение 22210 (85/87 ) 1- ва такова рота.

    • Отдавна всичко е разсекретено. Към всяка армия имаше ракетна бригада. Имаше и ядрени заряди за тях, но ги пазеха руснаци. В 3 бази в България. Всичко има в мрежата, потърсете. Бяхме сила – армия, авиация. Никой не смееше да ни диктува как да живеем ! 122 мм гаубици са си добри и днес. Имахме и други оръдейни системи, но в мирно време не беше нужно да ги лангъркаме по баирите. Който може да стреля със 122 мм гаубица може да стреля със всичко. Дори и днес, след 30 г. Обучението беше на ниво !

    • В кой батальон и е коя рота си служил.Аз бях КВ на свързочен взвод в 3МСБ,с к-р З-р Колев!

  5. Любен Николов

    Не сте служили в Харманли да видите какво е служба. Звездец и Грудово са песен покрай Харманли

  6. Първият въпрос, който ми идва на ум е „И какво от това… !? „.
    Така като гледам армията е била сбирщина от хаймани, които по цял ден са правели безмислени неща. Днес са останали само хайманите 🙂

  7. Вече са ви коригирали, но това там беше „Бермудския триъгълник“ а не „Триъгълника на смъртта“.И въобще, леко си преговаряйте нещата , които пишете.

  8. Стефан Димов

    Аз също имах честа да служа в Грудово. В кашишкия полк , наистина невероятни години бяха.

    • Евгени Пурчев

      Коя година си служил в кашишкият полк аз там бях 1978 – 1980 бях в комендантски взвод правих наряда ходих с една папка и всички старшини и офицери се криеха от мен ком.под.беше полк.Стоянов нач.щаб майор Колев

  9. Това са глупости. Поредната измишльотина.

  10. slyjih v centara na bermyda i tam niama6e mamini sin4eta kato dne6nite koito ne e slyjil tam toi ne znae za kakvo stava dyma

  11. Бях войник там 1972-1974. Загубих най-хубавите си 2 години. Беше отвратително. Войниците съвсем млади български момчета бяхме подложени на бязумна гонка и тормоз. Защо ??? Пълно безумие. Много се радвам че потделенията сега са разрушени.

  12. Много добре и точно написано, но две от снимките нямат отношение към Триъгълника:
    1. Войникът, който чете клетвата (снимка 4) е от мотострелковите войски на Съветската армия – в нашата нямахме такива вензели, наръкавни знаци и АК74 5,56;
    2 Последната снимка е на офицер и войник от Гранични войски, които не бяха към МНО и III Армия

  13. Каражилев М.

    Поделение 24260, град Елвхово, от 09.1988 до 08.1990. Последният набор, служил 2 години. Тази година се навършват 25 години от УВО 1990. Време е за среща. Хаштаг #УВО90.

  14. Като прочета подобна работа ми става много странно…..баси толкова ли сме били страшни…..по него време мислех само за отпуска и за пички, е верно в определен момент съм бил в състояние да „ям хора“ ама все пак отпуската беше по важна……а това с триъгълника ми изглежда като дрън дрън ярина

  15. Здравейте,казвам се К.Семерджиев,служих в Болярово 18930 1-ва рота.Бях мерач на куполна установка,играехме ТУБС на други поделения,като лъжехме че сме от тия поделения.Защо ,играехме занаятията на другите,защото Болярово,бяха най-добрите кашици,не само в 3-та Армия,но и в цяла България,макар че другите поделения от Елхово,Ямбол и темподобни,ни мразеха,че сме били най-откачените в трета армия,но нали това е целта,ако не си поне малко крейзи,няма да си толкова добър.Имам значки от военни аташета,за най-добър мерач,на полигона на Ново село.Когато служих,началник щаб ни беше старши-леитенант Нейко Ненов,а сега е генерал-летенант,главнокомандващ сухопътни войски,представете си за какво става на въпрос.

  16. Служих в Грудово от 07.10.1971 до 13.02.1972г. в артилерийският полк под.60540 с командир полковник Шилев.На 64 години съм,но до сега по дебел човек от него не съм виждал.Всички офицери покрай полковника също бяха много добре охранени.Хора които бяха научени да получават високи заплати и да дебелеят.Какви басни разправяте и създавате митове и легенди за Грудово като част от триъгълника на смъртта,че службата била изключително тежка.Това не е вярно.Служба като служба,като навсякъде.Та, на 13.02.1972г. майор Ризов,прочете имената на 40 човека млади и стари войници и каза „копелдаци от утре сте трудоваци“Следващият ден един трудовашки майор ни закара в Девня в долината на голямата химия вече трудоваци.И така до 07.10.1973г. Оказа се,че според споменатите по горе дебелосерковци тези 40 човека сме деца и внуци на врагове на народа и нямаме място в армията.Тези които са служили в под.60540 ще се сетят за полковник Шилев и майор Ризов.

  17. 34 560 Kabile 1997-1998

  18. 32990-26410 1984-1986 27.12 Разузнавач

  19. не знам но съм служил там артилерия и не е била толкова тежка даже по лека от други поделения
    след това съм бил на школа в долен чифлик там не беше по лесно

  20. Служих в Грудово 1970-1972,в артилерииски полк под.60540.Помня майор Ризов,голяма гад беше.
    Които са служили там,помнят Моста на въздишките.

  21. Служих в Звездец от Септ. 1973- Март 1975 г.
    Бях зъболекаря на поделението.
    Ако го прочетат приятели от поделението нека се обадят.
    Венко от граничните войски ми беше много добър приятел.
    Обадете се на имейл info@doktorbest.ch
    Поздрви с хубави спомени.
    Петър Овчаров зъбчето

  22. Като служил преди 1989 година в Грудово, съм изключително доволен от написаното в статията – такъв сбор от лъжи и чистосърдечен идиотизъм много рядко може да се прочете където и да е, което прави този сайт уникален. 🙂

  23. Абе, всички много милеете за казармата и не спирате да повтаряте какви хубави години били. Защо тогава не изпратите децата и внуците си на доброволна служба 2 години в някое поделение, ей така без заплата. Всеки може да кандидатства за кадрови военнослужещ, а заплата си да дарява на бедните примерно. Така ще бъде двойно полезен! Хем ще служи на родината, хем ще помага и на хората.

  24. Служих в Грудово, под. 22210 през 85-87 г. Първата година командир на полка беше майор Цирков, през втората – Георгиев.
    Курти беше началник щаб. служих в дивизиона – първа гаубична батарея. Командир – ст. л-т Илиев.
    През първите 6 м. беше кошмарно, имаше какви ли не простотии, побоища и чанч. Офицерите си отиваха към 17.ч. и оставахме във властта на старите. Който е бил там сигурно си спомня за т.н. бомби – издълбан хляб, пълен с храна, които вечер носехме на старите, щото ги мързеше да ходят на вечеря. През нощта са ме пращали да им купувам ракия точно от циганската махала. Сещам се и за проблемите с отоплението зимата – ходехме да сечем дърва в горичката под „Баба Велика“. Помня, че постоянно бяхме гладни и мръсни. В мазетата под учебния корпус имаше складове с консерви. през прозорците с помощта на дълга летва с пирон накрая крадяхме каквото можехме да докопаме и го изяждахме на място. Къпали сме се в миячното във ваните преди да почнем да мием чиниите. Помня зимните лагери на палатка в Ново село и още много други неща. Някои не издържаха. Едно момче от Перник се самоуби малко след като го пратиха в батальона в Болярово. Един пък успя да избяга през границата в Турция.
    И все пак, въпреки всички простотии, мисля че бяхме готови да се сражаваме за България. Сега май няма за какво.
    Сега като гледам разрухата на поделението ми става тъжно. Показах снимки на сина ми. Беше най-впечатлен от кенефите. Не можеше да повярва, че съоръжението с ниски стенички всъщност е тоалетна и всичко се вижда.

  25. Вальо,
    Под. 22210 кашишкото ли е ? По мое време беше 70320
    По твое време имаше ли го артилерийското под.60540 съседно на кашишкото.

  26. Анонимен кашик

    Не само в Грудово и Елхово беше така.Служих в 22120 Марица ,черния полк.И там имаше извращения и откачени „мозъци“.Пращаха издъни ли се офицерчета и си го изкарваха на нас .Беше и времето на преименуването на турците 84-85 година и ни държаха до Нова година след двете години.По- добре че махнаха този полк- повечето цигани,власи и макета.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.