Спомени от Народната република
Начало / Вчера и днес / Смъртта на един авиационен полк

Смъртта на един авиационен полк

На 4 април, т.г., с тържествена церемония пред Президентството бе отбелязана 11-годишнината от присъединяването на България към НАТО.

Страната се присъедини към Северноатлантическия съюз на 2 април 2004 година след 10 годишни усилия, възприемайки го като стратегически изход от предизвикателствата заради обстановката на Балканите и с разбирането, че никоя страна не може да се справи сама с ескалиращите събития и заплахи за сигурността. Договорът за членство в НАТО гарантира колективна защита при нападение срещу страна-членка.

В същото време колективната защита накара страната ни да намали числеността на собствената си армия, закрити са летища и поделения. Сред тях е авиобаза Добрич.

В Добрич беше най-голямото военно летище на балканите

Преди 1989 година българската армия, и особено Военно-въздушните сили са в апогея на своята мощ и притежава най-малко 300 модерни бойни самолети в инвентара си.

По това време няма армия на Балканите и в половин Европа, която да може да воюва с българската. Въоръжението е най-модерното на Балканите, а бойният дух е неимоверно висок. Разбира се, причините са, че България е граница на Варшавския договор, затова на страната ни безвъзмездно се дарява от съветска страна огромно количество въоръжение.

След краха на комунизма обаче се оказа, че пари в държавата липсват – всичко е окрадено, разграбено, предприятия рухват всекидневно. На всички е ясно, че армия с такъв огромен ресурс и разхищение не може да съществува по начина, по който е съществувала досега.

859374_618258054855984_340727989_o

Добричката авиобаза не е сама в разрухата си

След 11 години членство в НАТО и 25 години разпад на държавата и „реформи”, предприемани от всяко ново правителство, в момента войската ни наброява 26 000 души. България има по-малко войска, отколкото сме имали след Ньойския договор от 33 000 души.

От 230 бойни самолета през 1989 година, в момента България разчита на… 0!!!

Част от мощта на Българската армия бе и 26-и разузнавателен авиационен полк /РАП/ – Толбухин (Добрич). Случайно или не, авиационният полк също има годишнина в началото на април. 26-и РАП е създаден на 1 април 1951 година.

images (1)

Авиобаза Добрич бе гордост и неизменна част от живота на добруджанския град. В момента летището представлява руина, която предизвика сълзи и умиление у стотиците, чиито живот е преминал на авиобазата, чиято кауза се нарича „Българска армия”.

Съгласно “План 2004” през 2001 година авиобазата прекрати своето активно съществуване.

Затова се връщаме назад през годините – да си спомним за Авиобаза Добрич, преплела толкова съдби, свидетел на стотици прояви на героизъм, на мъжество и чест, които все повече ни липсват днес.

Източник: http://informirash.me/

Историята на най-големия авиополк на Балканите

Su22M4_226 авиобаза е наследник на 5 авиационен бомбардировъчен полк. Полкът от 12.09.1944 г. до 26.12.1944 година е базиран на летище ВРАЖДЕБНА и взема активно участие в първата фаза на Отечествената война. Въоръжен със самолети “Ураган” – 15 бр., “Жерав” – 10 броя, “Дрост” – 1 брой и “Гълъб” – 1 бр. изпълняват 365 бойни полета и хвърля 190 бомби. След 26.12.1944 година полкът е пребазиран на летище ГРАФ ИГНАТИЕВО. Със строго секретно писмо от особена важност на Началника на ГЩ № 1-А-3014/30.03.1951 г. на базата на бившия 5-ти авиационен бомбардировъчен полк, считано от 01.04.1951 година е сформиран 26 отделен разузнавателен авиационен полк с командир поручик (генерал от запаса) Йордан Йорданов Стефанов.

От м.май до края на м.септември поделението е базирано на летище КРУМОВО, а от 02.10.1951 година до 23.09.1955 година разузнавателния полк е дислоциран на летище ГОРНА ОРЯХОВИЦА.

С Указ № 298 на Народното събрание на 26.08.1953 година на полка е връчено бойно знаме.

14-0На 23.09.1955 година в изпълнение на МЗ № 00194 полкът е пребазиран на летище Толбухин с целия си състав, но без авиационна техника. Самолетите Ту-2 и Ил-28 са предоставени от разформированата на 13.04.1955 година трета бомбардировъчна дивизия, базирана на летище БАЛЧИК.

От 1959 година до 1960 година летците КИРИЛ СТОЯНОВ и ЯНАКИ ЯНАКИЕВ прелитат с първите самолети МиГ-15, с които по-късно е въоръжена една ескадрила.

През 1961 година постъпва на въоръжение и самолет Ил-28Р. През 1963 година майор Димитър Глушков прелита на летище ТОЛБУХИН с първия самолет МиГ-17.

Група летци, под ръководството на майор ГЛУШКОВ преминават през 1968 година курс за приучване на самолет МиГ-21. Първият полет с този самолет е осъществен от майор ГЛУШКОВ.

normal_Untitled-4-9През 1981 година втора авиоескадрила се превъоръжава от самолет МиГ-15 със самолет МиГ-17.

През 1982 година поделението с целия личен състав и авиационна техника участва в учението “ЩИТ-82”.

На 03.11.1982 година пристигат първите самолети МиГ-25. На 02.12.1982 година е първия полет на български летец с този тип самолети – полковник ВЛАЮ ГЕНОВ, а техник на самолета е лейтенант ПЕНЕВ. Сформирано е звено от четири самолета МиГ-25, с които се извършват полети до 1992 година. От 29.02.1984 година до 01.06.1984 година летци и техници изучават и успешно преминават курс за приучване на самолет Су-22М4 на летище КРАСНОДАР. Първият самостоятелен полет с пилоти – полковник ФОТЕВ и майор Щетинин се провежда на 18.09.1984 година.

Със Заповед на Министъра на отбраната на Р.БЪЛГАРИЯ на 01.09.1994 година е сформирана 26 авиационна база на основата на 26 разузнавателен полк и дислоцираните на летище ДОБРИЧ – тилов и свързочен батальон и радиолокационен пост.

От 1995 година е на въоръжение и самолет Л-39, а на 01.09.1998 година са пребазирани самолети МиГ-21бис от редуцираната 6 авиобаза БАЛЧИК.

Командири на 26 авиополк:

497

  1. Генерал-майор Йордан Йорданов Стефанов – 1951 година.
  2. Майор Йордан Върбанов Песаров – 1952-1955 година.
  3. Генерал-майор Щерьо Александров Щерев – от 1955 до 1958 година.
  4. Полковник Георги Иванов Стоев – от 1958 до 1959 година.
  5. Полковник Серафим Митев Колчев – от 1959 до 1966 година.
  6. Полковник Дельо Иванов Колев – от 1966 до 1968 година.
  7. Полковник Христо Иванов Костадинов – от 1968 до 1971 година.
  8. Полковник Тодор Маринов Плачков – от 1971 до 1974 година.
  9. Полковник Христо Димитров Костов – от 1974 до 1978 година.
  10. Полковник Влаю Христов Генов – от 1978 до 1981 година.
  11. Полковник Димитър Петров Фотев – от 1981 до 1985 година.
  12. Генерал-майор Иван Николов Парапунов – от 1985 до 1987 година.
  13. Полковник Марин Стоянов Христов – от 1987 до 1990 година.
  14. Подполковник Руси Вълчев Русев – от 1990 до 1993 година.
  15. Полковник Иван Георгиев Пейчев – от 1993 до 1994 година.

Командири на 26 авиобаза:

14-0

  1. Полковник Иван Георгиев Пейчев – от 1994 до 1995 година.
  2. Полковник Альоша Петров Стоянов – от 1995 до 2000 година.
  3. Полковник Валентин Георгиев Милев – от 2000 година.

2001 година авиобазата е закрита. Впоследствие разграбена и разпродадена.

Източник: http://www.airgroup2000.com/

Коментари

Коментари

sandacite

9 коментара

  1. Защо не се види и авио база Габровница то съще е едно от големите авиобази в България как в момента и там е пълна разруха. Ето един адрес има инфо за базата и снимки от преди и сега :
    https://www.facebook.com/pages/%D0%90%D0%B2%D0%B8%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0/140339799369336?sk=timeline

  2. А полковник живко балтаджиев? Или нямате данни за него?

  3. Оня дето помни

    “ България е граница на Варшавския договор, затова на страната ни безвъзмездно се дарява от съветска страна огромно количество въоръжениe.“
    Безвъзмездно друг път.

  4. безстрашния

    кажете кой и как изнесе керосина на самолетите ,това беше върхът на сладоледа няма осъдени души,някой си направиха вили други апартаменти и т.н.

  5. Служих 1987-1989г на летище Граф Игнатиево. Самолетите ни бяха стари МиГ 21 и още по- стари, с почти изтекъл ресурс МиГ 17. Това бяха ненужни бройки за страх на враговете. Вярно е, че се летеше много, но дисциплината сред войниците беше повече от лоша, спяхме по постовете и се занимавахме с глупости. Не ни обучаваха на нищо, бойни стрелби имахме два пъти за две години, давахме само наряди през ден, но истината е , че всеки по-опитен диверсант би ни изклал като пилци. Офицерите от техническия състав обективно коментираха колко е стара техниката ни. Към края, дойдоха МиГ 29, които летят и до днес, повече от 25 години. Толкова за непобедимата ни армия. Това, разбира се, е мое лично мнение и не бих ангажирал никого с него. Как е било по другите поделения не знам, но не вярвам да е било по-различно. Миришеше на разложение здраво.

  6. Кирил Илиев

    Немаме вече самолети, важното е че се научихме да ги управляваме. Безплатно и само с ентусиазъм. Чуждите езици усвоихме по плажовете практически за удоволствие. Докато сме още живи няма значение каква техника ще използваме!

  7. Васил Йорданов

    Всички останали да служат,след деветдесетте години,волно или неволно участваха в разграбването на България.Само сляп човек,не вижда разграбването на страната ни.Балчишките авиатори събират боб за да се издържат.Вестник „труд“,вместо да излязат по улиците и да спрат разграбването на страната.Затова и останахме без армия и авиация.Защото авиацията изисква средства за да съществува.Всички командири след 1990г.носят своята отговорност за сегашното положение на армията.Само малоумен човек, може да не разбере на къде се движихме.Незнанието не е оправдание.Това показва че не си на мястото си?.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.