Спомени от Народната република
Начало / Делници и празници / Заведения и магазини / Пращящ от стока магазин през соца

Пращящ от стока магазин през соца

11115708_10202707832816319_1089081158456667199_n

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

5 коментара

  1. Този изглед се постигаше като се нареждаха на купчини по много артикули от един и същи вид. В случая има двадесетина продукта – сирене 1 вид, салам 1-2 вида, по 1 вид червено и бяло вино, по 1 вид водка, ром, коняк, 1 вид българско „шампанско“, останалите неща на витрината са няколко вида консерви.

  2. Магазините все пращяха от стока,потребностите се задоволяваха все по- пълно, комунизмът аха-аха да настъпи, а все си се редяхме по опашки за какво ли не. Тая снимка ми прилича на някой денонощен показен магазин с много високи цени и респективно повече стоки вътре, защото обикновеният потребител и не помисля да припари там. Ако не греша, в София имаше подобен магазин на ъгъла на Витошка и Алабин. Само че една такава витрина беше абсолютно изключение в ония „светли“ времена на общ недоимък и постоянни дефицити.

  3. Магазинът на снимката със сигурност е „показен“, в столицата, с удължено работно време, защото витрините, ако имаха такива, на обикновените магазини не изглеждаха така. Соцтърговията много-много не се стараеше да привлича окото на купувача, – ясно е, че човек ще трябва да си купи храна, от какъв зор ще има и подредена витрина откъм улицата? Бакалниците, магазините за хранителни стоки и кварталните „супери“ – малко на брой – една от причините за всекидневните дълги опашки, приличаха по скоро на продоволствени складове, в които, по не особено чистите рафтове, можеха да се видят дълги редици от еднообразна стока: кутии фиде, пакети брашно, два-три вида бисквити, пет-шест вида консерви, сол, прашни компоти от джанки, от круши, също така прашни бутилки оцет с накриво залепени етикети, посмачкани кутии с един-два вида прах за пране, веро за миене на чинии… По „ядивните“ стоки – два вида салам, два вида сирене, два вида кашкавал, ако има, щото може да има по един вид или нито един, шунка, кренвирши, последните ги има ако „ги докарат“ и свършват бързо, седяха във витрините до продавачите, щото трябваше да бъдат отрязани и премерени от тях, да им бъде написана бележка с грамажа, да се иде с нея до касата, да се платят, с издадената от касата бележка, че е платил, човек да се върне пак до щанда, да изчака, за да си вземе вече платената стока – втора причина за образуване на опашки… Мизерия си беше. А и магазините затваряха в 19.00, тоест ако си на работа до 17.00, имаш два часа за транспорт и пазаруване с висене по опашки, преди затварянето им.

    • Вашето изложение сполучливо и поетично предава духа на социалистическия тип квартален второразряден магазин /а те масово си бяха такива/ Моите уважения!

      • Дългогодишен опит в пазаруването или по скоро в опитите за такова в истинските социалистически магазини, не тия тук от рекламните снимки на соцпредприятията – правени за чужбина, или тези от панаира в Пловдив. Но забавно е да четеш писанията на младите дихатели, родени към 1985 г. и как те се опитват да те убеждават в предимствата на истинския и правилен соцживот (особено са забавни картите за почивка от по 40-50 лв. за две седмици при заплата от 160 лв. месечно). Или пък тези на по-дъртите им прародители, цял живот карали на специалното снабдяване и на „връзки“, да ти обясняват как всичко е имало навсякъде и по всяко време. А и опашките по магазините са документирани в няколко игрални български филма от 70-те и 80-те години, така че място за спорове относно щастието на народа оттогава няма.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.