Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Духът на времето / Бензин от вода – последното социзобретение

Бензин от вода – последното социзобретение

Живков искал от вода бензин. Тайнствени капки правят чудото, твърди изобретателят

prof1В двигателя на една стара „Лада“ – мечтата на някогашния соцтруженик, наливат вода през карбуратора. Бензиновият резервоар е откачен. После колата пали и изминава няколко метра. Този видеозапис, направен преди двайсетина години, доказва, че водата може да се използва като гориво вместо бензин. На касетата има още няколко впечатляващи записа като например следния: изливат вода от бутилка в съд и добавят към нея няколко капки зелена течност. После щракват запалка; водата лумва в пламъци.

Видеокасетата донася куриер, който настоява тя да бъде гледана в негово присъствие – никакви презаписи не са разрешени. А куриерът е пратен от изобретателя на революционното гориво – българина Стефан Найденов. Петролните шейхове ще се ужасят ако видят касетата. Но те няма от какво да се страхуват – откритието е известно вече само на неговия изобретател.

През 80-те години Стефан Найденов е шеф на лаборатория „Биоелектроника“ и създава заедно със своите сътрудници много лекарства, които според него церят неизцерими болести. Междувременно Найденов започва работа над нов, свръхсекретен проект, който щял да преобърне наопаки световната икономика.

nobel_prizeНа Световния екологичен форум в София през ноември 1989 г. той демонстрира как водата гори. Според него с добавката на зелена течност тя може да замени бензина в двигателите с вътрешно горене. Екофорумът обаче е последната международна изява на Тодор Живков. Седмица след него той е свален от власт и започва поетапното отстраняване на всичките му протежета. Противниците на Найденов твърдят, че лекарствата му нямат рекламирания ефект или са други имена на известни илачи. Например биопиринът, създаден в неговата лаборатория и продаван във всички аптеки, е чист аналгин. Производството на биопирин е спряно, на жирозитала – също.

Но с горящата вода работата е друга – показват я по телевизията, заместник-председателят на Великото народно събрание Гиньо Ганев посещава лаборатория „Биоелектроника“. На Стефан Найденов предлагат работа в Канада и други далечни страни. Той обаче не приема. Ту казва, че иска да работи за родината си, ту – че предложенията не били финансово изгодни. Накрая лабораторията му е закрита, без да се разбере тайната на зелената течност. Той самият твърди, че я е унищожил. Нейната формула е неизвестна, тя не е регистрирана в патентното ведомство, за нея не е искано, нито издавано авторско свидетелство. Дали става дума за гениално изобретение или за гениална мистификация? Найденов е пенсионер, живее в столичния квартал „Младост“ и не жадува за слава. Даже не желае да си спомня за времето, когато го е приемал държавният глава, а заместник-председателят на парламента е идвал на крака в офиса му. Но все пак, както някога Галилей пред Инквизицията, продължава да повтаря: „И все пак водата гори!“

tn_20150914_170206

 ***

Водородът се използва в ракетите.

Водата наистина би могла да се използва за гориво, казват химиците. Нейната молекула се състои от два атома водород и един кислород. Кислородът поддържа горенето, а чистият водород е мощно гориво, което се използва в ракетните двигатели. Изгорелите газове са чиста водна пара, т. е. нямат вредни съставки, а водород в природата се съдържа в неограничено количество, преди всичко във водата. Защо тогава използваме скъпия и мръсен петрол, чиито запаси са ограничени? Причината е, че отделянето на чистия водород е много трудно и скъпо. За него е необходима повече енергия, отколкото дава после като гориво. Методът на Стефан Найденов очевидно е друг, тъй като той не разлага водата на водород и кислород. Той напомня на опитите на Джон Андрюс отпреди около век. През 1915-1917 г. Андрюс, американец от Маккийспорт, градче в американския щат Пенсилвания, демонстрира няколко пъти на различни места запалване на двигател с вътрешно горене с вода. Последната демонстрация прави във военноморския завод в Ню Йорк на трицилиндров мотор, монтиран на стенд. Описано е, че там Джон Андрюс прибавил към 1 галон (3,6 литра) вода 7-8 капки зелено масло. Оттогава специалисти и учени от цял свят гадаят каква е формулата на зеленото масло, което превръща водата в гориво.

Пенчо Ковачев

Коментари

Коментари

sandacite

Коментари

  1. Познавах го лично.На капките казваше присадка…

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.