Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ликовете на епохата / Синовете на Райна Княгиня – от деца на жива легенда, през царски офицери, до врагове на народа

Синовете на Райна Княгиня – от деца на жива легенда, през царски офицери, до врагове на народа

Колкото и да чета за миналото, все повече се ужасявам от мощта на политическите водовъртежи и от тяхната безпощадност. Понякога се чудя какво би могло да бъде гарант или имунитет за оцеляване untitled505при една истинска социално – политическа буря. Както ще видим от следващата история нито семейния произход, нито политическата неутралност, нито войнската доблест може да предпазят някой от жестокостта на тези, които до скоро не са виждали и лъч надежда в живота си. Съдбата на синовете на Райна Княгиня е трагична, но нека освен емоциите, които ще предизвика в нас да се замислим колко може да ни струва всеки един главоломен преход и заслужава ли си цената.

Райна Футекова е родена на 18 януари през 1856 г. в Панагюрище. След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа, като след смъртта на бившия премиер, дори е затворен в „Черната джамия”. Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г.

Има 5-има синове – Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина.

untitled5012Най – големия и син Иван се ражда през 1885 г., завършва Военното училище, а след време и Генералщабната академия с отличен успех. Той участва в трите войни за национално обединение. Възпитаник е на 25-и випуск на Военното на Н.В. училище, бил е и комендант на София през 1927 г. Две години преди това без малко да загине при атентата в черквата „Св. Неделя“. При страшния взрив върху главата му пада тухла, пробива черепа му, спасен е с помощта на пластина, която носи до края на живота си. През 1934 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1936 г. е пенсиониран с чин генерал-лейтенант поради спор с ген. Христо Луков. Като млад офицер проявява особена храброст при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. Нанххграден е с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Рискува живота си в Балканската война в единствен по рода си дуел с турски офицер вместо масово сражение, за да не гинат войниците. След 9 септември 1944 къщата на Райна Княгиня, която тя строи като вдовица, е отчуждена. Генерал Дипчев прекарва няколко години по концлагери и затвори. През 1954-а е изправен пред съда в Троян за измислени престъпления отпреди 30 години. Съдят го заради участие в преследването на разбойническата чета на Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от комунистите за ,,герои”. Осъден е на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в концлагера untitled900край Ловеч.

Вторият син, на извезалата знамето на Панагюрище, по време на Априлското въстание, поне си спестява мъката да бъде обвинен в престъпления, които не е извършил. Георги Дипчев е роден през 1889 г. Завършва морско училище, като машинист на торпедоносеца “Дръзки” участва в потопяването на турския кръстосвач “Хамидие”, после се заселва в Бургас и умира там от рак.

Третият син, Владимир, е роден през 1891 г. И той става военен. Завършва с 31-ви випуск Военното училище. Участва във войните. Проявява се в атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Участва в Междусъюзническата и Първата световна войни. Завръща се като герой с 3 ордена за храброст. Изчезва безследно на път за работа на 10 октомври 1944 г. Счита се, че е разстрелян и то без съд и присъда.images500

Четвъртото момче загива при нещастен случай едва на 14 годишна възраст, през 1907 г.

Петият син на легендарната българка – полк. Асен Дипчев(роден през 1894 г), е ученик в гимназията, когато започва Първата световна война, но напуска училището и заминава на фронта като доброволец. Проявява себеотрицание при атаката на Тутраканската крепост и разгрома на румънския гарнизон на 5 септември 1916 г. Награден е с орден за храброст. След войната довършва гимназиалното си образование и става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак отива на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918-а. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на Александър Стамболийски. След 9 септември дълги години лежи по лагерите. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват. Умира през 1964-а в Бургас.

Макар и в телеграфичен стил ви представихме съдбата на синовете на възпятата в народните песни, жива легенда на Априлското въстание, Райна Попгеоргиева Футекова – Дипчева. Не е необходими повече, за да се види, че медалите за храброст не са достатъчна броня срещу тези, които са решили да разчистят терена на политическата си власт.

Източници: wikipedia.org, blitz.bg, e-vestnik.bg

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.