Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ликовете на епохата / Ветроходецът, който обиколи света и влезе в „Гинес“

Ветроходецът, който обиколи света и влезе в „Гинес“

Яхтсмен №1 на България за всички времена капитан Георги Георгиев е първият наш ветроходец, извършил околосветско плаване с яхтата “Кор Кароли”. Стартира от кея на Хавана на 20 декември 1976 г. и хвърля котва пак там на 20 декември следващата година. Той е единственият мореплавател в света, успял да пресече през този сезон района на т. нар. Големи тропически депресии в Тихия океан, близо до островите Фиджи. Между тях и Самоа гигантски вълни го мятат на скала, но морският вълк овладява ситуацията. Преди Кейптаун страховит ураган едва не праща на дъното смелчагата и яхтата. Мореходецът влиза и в изданието на „Гинес“ за 1981-1982 г. Уви – посмъртно…

От син на царски офицер до мореплавател № 1 на Републиката

30824.m300Капитан Георги Георгиев е роден в Кърджали на 4 юни 1930 г. Баща му е офицер от армията (родом от Ботевград) и семейството често сменя местожителството си. В края на 30-те години бащата получава назначение във Варна Тогава за пръв път Георги вижда морето, в което се влюбва завинаги, за да го покори години по-късно. От малък прекарва повече време на пристанището, отколкото в училище. Отива в София през 50-те години, където живее сестра му. По онова време основава сам първия софийски яхтклуб „Академик“ – на Горни Пасарел. Жени се, ражда му се син, но скоро се развежда и се завръща във Варна. Без особени усилия завършва вечерна гимназия и Техникума по корабостроене и корабоплаване. Така вече сините простори пред него са открити и той и може да осъществи мечтата си – да плава по море.
После попада като моряк в търговския флот. Става капитан на кораб, но и състезател и треньор по ветроходство. Тогава със съмишленици основава яхт клуб „Порт Варна“.
След основаването на яхтклуба (който след смъртта на Капитана приема неговото име), Георги Георгиев се включва активно в дейността му. Първото голямо плаване, осъществено от този клуб през 1974 г. с яхта „Вега“ под командването на Георги Георгиев (членове на екипажа – Иван Георгиев-Зъбата, Иван Йорданов и журналистa Братислав Талев, син на писателя Димитър Талев, а по онова време – журналист в сп. „Наука и техника за младежта“), е обиколка на Черно море. Замисълът на плаването е да се направи обиколка на Черно море с идеята да се търси сътрудничество за организиране на голяма регата в акваторията на Понта.
179942_528800530517778_1074903088_nПрез 1975 г. Георги Георгиев прави квалификационно плаване за Трансатлантическото състезание за самотници, известно тогава като OSTAR (Observer Singlehanded Transatlantic Race), от Варна до Батуми.
На 5 юни 1976 г. яхтата „Кор Кароли“ е една от 125-те допуснати до старта на ОСТАР-76. 9-метровата яхта „Кор Кароли” със само 60 кв.м. площ на ветрилата е построена в Полша и носи името на звезда. Тя е закупена от „Порт Варна” през 1975 г с подкрепата на генералния директор на СО „Воден транспорт” к.д.п. Николай Йовчев и генералния директор на Параходство БМФ к.д.п. Атанас Йонков. Скромното навигационно имущество се състои от два магнитни компаса, радиопеленгатор, електромагнитен лаг, ехолот, секстанти, хронометри, секундомери, барометър, барограф. За определяне на местоположението капитан Георги Георгиев използвал електронен калкулатор „Хюлет-Пакард”, предназначен за навигационни цели.
kapitan-georgi-georgievНа самата регата с кап. Георги Георгиев се случват няколко инцидента. Преди старта чиновниците от външно министерство пропускат да му извадят английска виза и както той, така и яхтата, са арестувани, а на капитана е забранено да слиза на брега. Визата е уредена след 6 дни. После Георгиев отказва да спи в хотел през нощта преди отпътуването, не посещава и коктейла, а на инструктажа за безопасност стои броени минути, счита ги за загубено време и се прибира на яхтата си. На всичко отгоре, заради последни приготовления, едва успява да се вмести във времето за старта – 13 ч. на 5 юни 1976 г.

tn_20150901_171226Правилата на регатата са прости – плаването през Северния Атлантик трябва да завърши за 50 дни от Портсмут, Великобритания, до Нюпорт, Ню Йорк, и всички пристигнали в това време се класират – останалите са просто олимпийци и попадат в графата “участвали”. Забранено е използването на двигател, получаване по радиото на съвети как да се излезе от дадена критична ситуация, източници на електрическа енергия за битови нужди и за уредите могат да са само ветрови генератори или слънчеви батерии. Размерът на яхтите няма значение. Посещението на пристанище за ремонт не е забранено, но времето на престоя се трупа към общото. Стартират 125 яхти от 17 страни. Най-голяма група е „Джъстър“ – 82 яхти с дължина до 11.58 м. В нея е и капитан Георги Георгиев.
Първите три дни на „Остар“ минават като по поръчка за мореплавателите – тих и гладък като стъкло океан. На четвъртия обаче започват серия урагани. 43 яхти се повреждат, потъват, даже някои изгарят. Двама са безследно изчезнали, а мнозина са спасени в морето. Автоматичният рул на кап. Георгиев се поврежда още на втория ден. До края на плаването си той чупи две ребра и контузва лявата си ръка. С малката си яхта за първите 21 дни изминава 2200 мили. После неподходящи ветрове, мъгли и насрещни бури го принуждават да измине 1100 км за 17 дни. В клас „Джъстър“ той се класира 37-и от общо 73-ма завършили в най-тежките условия, при които това състезание се е провеждало.

Околосветското пътешествие, което влезе в „Гинес“

_fa2a4e2e8fc6f6d3514a0a6fbb4607f4_1237369708След това състезание, яхтата е доокомплектована в Ню Йорк, а знаменитото си околосветско пътешествие (57-мо поред в световната история и първо за България), капитан Георги Георгиев започва в Куба на 20.12.1976 г. За компания взима със себе си едно малко котенце.
През Панамския канал „Кор Кароли“ навлиза във водите на Тихия океан и достига Маркизките острови. Оттам поема курс към островите Фиджи и влиза в пристанището на Сува. На 27 януари 1977 г. изминава 200 мили в Тихия океан, което прави 8 мили в час – за времето си това е най-големият и най-бързият денонощен преход. След това достига бреговете на Австралия. Целият този път – 9000 мили до Порт Дарвин, три пъти повече разстояние от регатата „Остар“, капитанът взема без всякаква почивка.
Освен една – наложителна – около островите Фиджи среща циклоните „Норман“ и „Пат“ и се налага да ремонтира яхтата си в пристанището Сува. На 21 юни 1977 г. е в Австралия. Капитанът няма много време за почивка и през неспокойните води на Индийския океан насочва яхтата към Кейптаун. По този път мери сили с вълните убийци и през Атлантическия океан достига обратно в Хавана. Там пък от изток го дебнат подводни рифове и незабележими през нощта атоли. Когато капитанът стига кубинската столица, започват да пресмятат времетраенето на пътуването му – 220, 218 или 210 дни. В действителност, според неговите дневници, то е 201 дни, 21 часа и 36 минути със средна скорост 5.04 мили в час.
kapitan_georgiev_and_georgi_ivanov_in_varnaПрез 1981-1982 г. плаването му е вписано в Книгата на рекордите „Гинес“ като „най-добро постижение в света за обиколка на еднокорпусна яхта по време, независимо от големината й и от маршрута на плаването“. Всъщност капитанът е можел да съкрати още някой и друг ден, но на 15 декември, когато е пред пристанището на Хавана, засяда в риф и губи три дни преди финала. Разстоянието е 23 018 морски мили. Постижението му за времето си представлява уникален рекорд. При това нито веднъж не прибягва до чужда помощ, дори и в моментите, когато се нуждае от нея. Нито веднъж не подава сигнал за бедствие.
Любопитна подробност е и сумата на пътуването. Капитан Георгиев си води сметка за всеки долар разходи. Както е модно да се казва сега, то е спонсорирано от обединение „Воден транспорт“. Капитанът отсъства от България, заедно с времето в регатата „Остар“, 605 дни. За това време той похарчва 42 598 долара. От тези пари 24 756 долара е дал за обзавеждане, още 5739 за агентите в пристанищата – наеми и такси, за провизии – 1817 долара и за лични нужди 2647. Пословичен със скромността си, при посрещането си у нас капитанът каза: „Плаването с „Кор Кароли“ не е мое лично дело. То е дело на всички български моряци, на всички истински ветроходци.“ По това време Николай Джамбазов, вторият ни самотен мореплавател около света, все още строи яхтата си „Тангра“ в София.

1RusiBojanov1977
След завръщането си в родината капитан Георги Георгиев е удостоен със званието „Герой на НРБ“. На името му е кръстен нов 25 000-тонен кораб за насипни товари на БМФ, става почетен Спортист номер едно за 1977 г., както и почетен гражданин на Варна и на родния му Кърджали. Корпусът на яхтата „Кор Кароли“ се съхранява във военноморския музей във Варна, а оборудването се използва от яхтклуба „кап. Георги Георгиев”.

Мистериозната смърт

resizedimage600405-197726dekNovotelEvropa2Мореплавател № 1 на България за всички времена – капитан Георги Георгиев (Капитана), загива на 13 май 1980 г. при мистериозни обстоятелства. Като син на царски офицер и до последно варненските партийни величия го недолюбват. А и той не им цепи басма. Скандализира ги с личния си живот – четири брака, а малко преди да замине за последното си пътешествие, се готвел да се разведе с последната си съпруга – украинката от Одеса Лиля Чолак.
По време на фаталния последен рейс до Одеса между героя и екипажа на “Перун” непрекъснато прескачат искри. Авери на Георгиев твърдят, че той бил стриктен до безумие и налагал на подчинените си инфарктен режим – 16 работни часа в денонощието! В смъртния акт е записано, че в резултат на „тежко натоварване и системна преумора се е получило масивно свиване на сърдечните съдове, което е довело до неспасяем инфаркт”.
30825.w625Версията смърт от работохолизъм се държи от тогавашната шефка на Комитета за българо-съветска дружба във Варна Анастасия Пандова. Тя е една от малкото присъствали на кончината на мореплавателя.
Преди години наш всекидневник тиражира версията на Виктор Петренко, представящ се за бивш член на одеска мафиотска група. Според него капитан Георгиев е екзекутиран по особено садистичен начин. Не му се разминал патентът на одеските килъри – бой с вериги, а след този линч с неминуемо фатален край тялото му било разсечено на две и захвърлено в кофа за боклук на улица „Дерибасовска”. Убийците действали по поръка на еврейски мафиотски бос, съпруг или покровител на последната метреса на мореходеца – Капитолина Токарева, инженерка от одеското “Енерго”. Де факто обаче тя била дама от подземния свят, твърди Петренко.
Друга версия, която се шепнеше под сурдинка, гласи, че Капитана бил на запивка с руски приятели. На пищната софра се лели вина и други напитки, имало и дама – грузинка с фатален чар. Тя била любовница на един от кавказките мафиоти. Нашият мореходец почнал да се подкача с нея и… бил заклан от буйните планинци. Към мотивите за дивашката разправа се прибавят и някакви неуредени сметки, но и досега целият екшън се дави в непрогледен мрак.
Каква е обаче истинската причина Капитанът да си отиде от този свят година преди да отпразнува своя 50 годишен юбилей и до днес остава забулена в мъгла.

Източници: вестник “Сега”, bolgari.net, moreto.net, blitz.bg

Коментари

Коментари

sandacite

Коментари

  1. Как не ви е малко неудобно, как не ви е срам да пишете такива гадости и гнусотии за един велик Българин.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.