Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Спомените ми от (НЕ)развития социализъм

Спомените ми от (НЕ)развития социализъм


Автор: Васков

Вече 25 години у нас неминуемо се разгарят спорове „за“ и „против“ онези времена. Като всеки, който се е „докоснал“ до тях, аз също си имам мнение. Но вместо да го натрапвам на другите, ще разкажа това което аз лично помня от времената на Народната република. Внасям уточнение, че това, което Ви разказвам е от 1983 година насетне.
Та:
Магазините в онзи период бяха огромни и се обслужваха от много продавачки. Но … бяха празни. Т.е. имаше разни работи от първа необходимост и множество боклуци, които стояха на рафтовете с години, без някой да ги погледне.
В социалистическите магазини човек можеше без особени проблеми да се снабди с хляб, кисело и прясно мляко, сирене. Имаше и кренвирши и салами. Но … кашкавалът беше рядкост. Направо си беше събитие да го видиш вкъщи (в магазина няма как да го видиш, защото чуе ли се, че има, веднага се извиваше опашка и … свършваше). На пазара и в „плод-зеленчук“ човек можеше да си купи плодове и зеленчуци, но … при твърди ограничен избор. Банани и портокали … нямаше. Появяваха се за нова година, 1-ви май, девети септември и 7-ми ноември (но не всяка година). През останалото време разказвахме за това колко портокали сме яли преди една година или слушахме разказите на тези, които са били в Либия и цъкахме с език, невярвайки, че някъде под слънцето може да има банани и портокали извън горепосочените дати. А мандарините … толкова бяха желани, че по едно време в детското предаване на кака Лили се беше появила една песен „Мандарините у нас идват само с дядо Мраз“, която песен държа рекорда по гледаемост с месеци.  
       

Месо

По принцип не беше проблем да се купи месо почти през цялата година. Само че под месо разбирайте салам „Кучешка радост“ и някакви кренвирши. Любимата на всички ни луканка беше много евтина, но … я имаше 2 или 3 пъти в годината (около посочените по-горе дати) и за да се снабдиш с нея, задължително трябваше: 1. някой да ти каже в кой край на града ще се продава (че то си беше направо непредсказуемо кой магазин ще се окаже „печеливш“); 2. да отделиш поне 3-4 часа за тогавашните социални мрежи – опашките. Луканката беше евтина, но … аз лично много добре си спомням как в един павилион срещу Виенската сладкарница в Габрово имаше целогодишно луканка срещу … 20 лева килото. Инак, ако я искаш на държавната цена – минаваш през социалните мрежи.

Безалкохолно

Е, това беше голяма ценност. Безалкохолно просто нямаше в магазините. Никога няма да забравя как една година изкарах няколко часа в габровските „Хали“, чакайки на опашка (явно отнякъде сме били разбрали, че ще има безалкохолно) и … накрая горд като Цар Освободител се запътих към вуйчо ми с две пълни торби с малки лимонадени шишета с отровнозелена „бреза“. За цяла седмица бях героят на родата. Иначе, си беше абсолютно постижение да пиеш безалкохолно, което в огромния процент случаи беше боза (тя поне се намираше) или, ако имаш късмет, лимонада (малко преди 10.11.1989 вече се появи почти навсякъде). Чак в края на комунизма се появи по-масово „Алтай“. 

Бирата

я обичаха всички, ама я нямаше по магазините. И тя като безалкохолните и кашкавала се появяваше случайно ту в тоя, ту в оня магазин и всеки беше пуснал връзки, за да му кажат кога в кой край на града ще може да се снабди. Освен това в бирата плуваха някакви парцалчета (боклуци), затова умниците като мен я навдигаха срещу слънцето и стискаха палци продавачката да се съгласи да им подмени бутилката ако случайно (45% от стоката) се окаже, че някоя бира е с парцалчета. От този период остана и един тарикатски навик – да си поръчваш бирата в зелени шишета, който и днес някои чаровни алкохолици свято тачат. Причината за този мистицизъм е в това, че през зелената бутилка по-ясно се вижда дали има, или няма парцалчета.

Ех … колко обичам шоколад. А тогава още повече го обичах, защото го имаше два-три пъти в годината. През останалото време се продаваше един горчив и противен марципан. Ако щеш… за другото чакаш Нова година, 1-ви май или 09-ти септември.
За безалкохолното писах, но Кока-колата си заемаше специално място в съзнанието на хората, затова ще я уважа отделно. Като цяло, се носеха едни слухове – колко е отровна, как разяжда всичко до ден днешен някои автомонтьори, за да се покажат специалисти поливат клеясали болтове с кола. Идеята е, че толкова токсично вещество може да разяде всякакви материи и вещества. Странното беше, че пазейки народа от тази гадна отрова, членовете на партията и другите люде с връзки, се надпреварваха не само да я пият, ами и да се фукат пред останалите колко литра са успели да изпият на купона у еди кой си.
Тук правя вметка за произхода на термина купон и защо не е празненство или парти (както казват англичаните). Ами защото през комунизма доста често се е налагало да се купуват разни ценни неща с купони. Та, събират се хората да се веселят и всеки носи нещо, купено с неговите купони: един луканка, друг кашкавал и т.н. Купоните веселяха хората…

 

Хумана… младите не знаят значението на тази дума, но аз съм се редил на опашки и съм чакал с часове, защото майка ми е чула, че в тази или в онази аптека ще носят хумана. Хуманата беше сухо мляко, което се даваше на малките деца – нещо като сегашните „нан“, „аптамил“, „фризолак“ и т.н. И, както се досещате (или помните), хумана нямаше никъде.
Тоалетна хартия… Че за какво ти е тоалетна хартия, вестник „Правда“ върши работа (както казваха тогава). И добре, че беше вестникът. Нямаше човек с какво да си обърше …. Тъй, де. Не знам дали някога ще забравя празните стойки за тоалетна хартия, под които имаше едни джобчета с … нарязани вестници. Инак, самата хартия не беше непознато понятие. Просто (както всичко останало) я нямаше и се налагаше да се чака на опашки за нея.
Дрехи имаше.

Ама бяха едни дрехи … Не че бяха от изкуствени материали (каквито са сега), естествени си бяха. Ама бяха груби и грозни модели и (както всичко останало) ги имаше отвреме-навреме. Не си спомням дали и за тях се е чакало на опашки, но си спомням колко доволна беше майка ми затова, че е снабдила семейството с бельо, та този неин ентусиазъм явно е бил провокиран от поредния престой на някоя опашка (трябва да я питам). Помня обаче какво костваше да се снабди човек с хубав анцуг. В Габрово завод „Буря“ произвеждаше грандиозни количества изключително качествени анцузи, които … бяха за износ. Само най-големите гъзари и връзкари можеха да се накипрят с такъв. Точно преди промените майка ми беше направила дипломната работа на някакъв кадърник с връзки, та като част от заплащането се беше появил един „буренски“ анцуг, с който бях много горд.

Всичко нашенско си беше хубаво, ама като чуеш, че някой имал нещо вносно и очите ти ставаха на паници от завист. Тогава не съм си задавал въпроса, но го приемах като даденост, просто защото това беше неписан закон за цялото общество: вносно=качествено, западно=свръхкачествено.

Борихме ние капитализма с нашата продукция, а Корекомите бяха пълни с хора. Кореком бяха магазини, в които човек (ако има … западна валута) може да си накупи от прогнилия капитализъм техника, дрехи или шоколади. Ако знаете само колко вървежни бяха „корекомските яйца“ (днешният kinder surprise)… Всяко дете, което имаше такова, беше много гордо. Само че за да си част от миропомазаните, трябваше родителите ти не само да имат долари и/или марки, ами и да решат да отделят от ценния ресурс да ти купят – едното яйце беше 60 цента и можеше да се купи само с банкноти. Монети не вървяха и по тази причина не връщаха ресто ако си купиш само едно яйце.

Книгите  също бяха кът. Да си купиш хубава книга беше възможно само ако си абонат на книжарницата (така и не разбрах как се става абонат) и при положение, че с въпросната книга си вземеш още няколко съветски книги – „свръхинтересни“. Някъде около 1986-7 година си купих от антикварната книжарница първите три тома на „Винету“ и „Съкровището в сребърното езеро“. Дадох всичките си пари, които бях спестил от цяло лято бране на билки (над 50 лева). После реших да си събирам колекцията на Карл Май. Като излезе „Олд Шуърхенд“, се опитах да си я купя – имаше я в книжарницата. Само че … ядец… Оказа се, че било само за … абонати?!? Та, трябвало да чакам 30 дни да видим дали абонатите ще оставят нещо и тогава. Изчаках 30-те дни, на 31-вия сутринта отидох – книгите бяха приготвени, само че беше затворено (бях отишъл рано сутрин – преди училище). Минах след училище и …. всички вече беше продадено. Рев … да не Ви разправям.

Колите

имаше само и единствено соц. Дотук добре … ама за да си купиш кола, трябваше да се запишеш в някакъв списък и да чакаш десетина години. Купуването на кола в семейството беше щастливо събитие, като раждането на дете. А да си купиш втора употреба, беше много по-скъпо, отколкото да си купиш нова. Защо? Защото новата я чакаш десет години, а старата я вземаш веднага. А какъв филм беше с намирането на авточасти … тук и опашките не помагаха – само връзки.

Колите бяха ценни, но транспорт имаше. Друг е въпросът че никога не знаеш кога и дали ще дойде транспорт. Висиш си като прани гащи на спирката… някой път идва след 3 минути, друг път след два часа – система няма, но винаги си изненадан (поне в Габрово беше така). Ако решиш да ходиш някъде с влак пък … и, пази Боже, да имаш едно-две прекачвания … 14-15 часа път не ти мърдат.

Жилища имаше за всеки … ама под условие. Гордостта на социндустрията – панелките се строяха със замах, само че как ги даваха … никой не знае. Моето семейство чака 9 години, докато го одобрят за жилище. Дадоха ни едва когато майка ми забременя с брат ми. При това защото някой, за който било предвидено, се отказал от него. Тук няма да навлизам в детайли, че разни наши съседи с по едно дете и по-малко чакане получаваха по-големи апартаменти. Уж се разпределяше по справедливост …

Здравеопазването си беше достъпно. Тук две мнения няма. Много добре помня как през соца отидох в Първа поликлиника, почуках на първия кабинет и … ми оправиха зъбите, без да ме питат какъв съм и що съм. Друг е въпросът как ги оправиха. И през соца въпреки безплатното здравеопазване ако искаш да те обслужат качествено, трябваше да идеш някъде и да платиш на някой – по-добър. Инак … не знам какво ставаше инак. Знам обаче, че лекарските грешки през комунизма не се брояха за нещо лошо. Колко пъти съм чувал хората да казват „Лекарите го объркаха, лека му пръст“. Не знам дали са търсили отговорност в такива случаи, аз лично не съм чувал, а по начина, по който го говореха, бях останал с впечатление, че „объркването“ не е ненормално явление.

Образованието беше сериозно. Още от първи клас, та всяка година, учих как Ленин през живота си излъгал един-единствен път (като счупил някаква ваза) и как Георги Димитров в затвора с белезниците научил немски, после научил закона на немски (това всичкото за три месеца) и най-накрая се появил и размазал Гьоринг в съда, като му казал, че фашистите са диваци и варвари (никой не си задаваше въпроса как така в най-вараварската държава Германия можеш публично да обидиш някой и да те оправдаят). Учил съм и за Митко синът на отряда (Палаузов), битката при Жабокрек, фашистите и чорбаджиите и т.н. Като цяло не беше лошо образованието – останалите работи: математика, български и т.н. си ги учихме, като хората.

Учиха ни, че е лошо да се вярва в Бог. Във втори клас, малко преди Великден другарката Минчева заплаши, че само да хване някой да ходи с дядо си и баба си на църква …
След 10 ноември другарката Минчева първа хукна на църква…
Междувременно станахме чавдарчета, носихме сини връзки. После станахме пионерчета и ни закачиха червени. А само да забравиш да си сложиш връзката … даже не ми се мисли какъв Содом и Гомор наставаше.
Пионерчетата си имаха и специален шеф – дружинната ръководителка. Нашата дружинна завлече класа ни с 200 лева при разпада на пионерската организация (които бяхме събирали цяла година). Не знам дали и другите класове получиха този нагледен урок по комунистически морал, или само ние останахме докоснати).
Почивките.

Супер евтино беше да отидеш на почивка. Тук няма спор. Ако успееш да се уредиш на почивна станция, цената ти беше по лев и нещо на ден – пълен пансион. Единственият проблем беше, че много често имаше трудности да пуснат двамата съпрузи по едно и също време в отпуска (спомням си много такива диалози, и то не само удома, но и като сме ходили на гости), но и това се оправяше с почерпка или с мили очи. 

 

Петилетката за три годни беше един основните девизи по онова време. Не знам защо хората са си мислели, че могат постоянно да преизпълняват по този начин нормата, но днес си давам сметка, че това е много добра визуализация на поговорката „през куп за грош“. Правиш го там да го видят, пък после, че се срутило – майната му.

Бригадите си бяха вълнуващо преживяване за всеки. Независимо дали си ученик, студент или работник, задължително всяка година по няколко седмици отиваш на полето да помагаш при събирането на реколтата.

Никой не питаше как може при такава добра организация и механизация да се налага и такава ангария – просто си беше даденост. Казвам ангария неслучайно. Чувал съм, че на разни хора са им плащали, ама на мен лично за 4 бригади са ми платили само веднъж – след последната, и то може би защото междувременно дойде 10 ноември. 
Часпром или частпром

(предполагам, че идва от частна промишленост) беше заклинанието за пари. Работиш си там в завода, строиш социализЪма, ама все гледаш как да направиш нещо на частно, и то с държавния инвентар. Тоя ти поискал да му струговаш това, оня ти поискал да му боядисаш онова. Тези работи не минаваха през държавата, а се плащаха кеш. И … всеки се натискаше да му го направят частно (да даде повече пари). Правете му сметката какво е било качеството ако ти го свършат по редовния начин…

Оттогава датира и разглезеността на строителите – всички ги ухажваха, а те само сучеха мустаци и викаха „швидим“, чакайки да дадеш повече.
Между другото, оня буренски анцуг, дето го споменах по-горе е придобит в резултат на частпром.
През комунизма имаше Телевизия: първа и втора програма.

Първа програма имаше сутрешно предаване: от 08:00 до 12: 30 и след това от 17:00 докъм полунощ (в понеделник имаше само следобедно).

Втора програма пък беше само следобед. И … само глупости даваха. Неслучайно всички помнят свръхсериалите „Седморката на Блейк“; „Робинята Изаура“ (която си беше долнопробна и нискокачествена бразилска сапунка), „Нашественици“ и т.н. Даже и като спрат тока, ходиш при някой приятел от другия край на града да ги гледаш, или при комшията, който има акумулатор от кола, на който си е закачил телевизора и е гъзар дори когато няма ток. Защото и тока спираше постоянно, без на хората да им прави впечатление – стига да са уведомени. Това се обясняваше адекватно с „режим“.
Та за телевизията. Даваха само мъдрости, коя от коя по-мъдри: телевизионен неделник, телевизионен справочник и … всякакви ей такива, дето се чудя кой ги гледаше. А в петък вечер нямаше „По света и у нас“, а имаше „Время“, по което от Съветския съюз бодро ни поздравяваха „Здравствуйте дарагие таварищи“…
Ей това помня на прима виста от златните времена на бай Тошо. Другото са разкази, които не съм ги живял или видял лично и не мога да потвърдя със сигурност дали са били така. Ако се сетя за още нещо, ще го добавя към разказчето.
 
Източник: http://drugi.blog.bg/

Коментари

Коментари

sandacite

144 коментара

  1. Дтатия пълна с лъжи и неточности. Аз съм живял по това време и си имаше и безалкохолно и тоалетна хартия и салами и бира и книги….хайде стига с глупостите…опорочихте цялата идея за сайта

    • Май не си разбрал идеята за сайта.

    • Да…. имаше тоалетна хартия… понякога. Не бих спорила с теб, но съм 100% убедена, че съм живяла в тази държава и е било точно по това време…
      Единствено бих допълнила, че бозата, саламът и плод-зеленчуците имаха друг вкус… И той ми харесваше

      • ама къде си живяла бе како. Натъпкахте се 1 000 000 селяндури в София че и очквахте всичко да ви е на таман.

    • Не съм съгласен за бирата, че я нямали или безалкохолните не и в София. Точно периода 82-89 помня как винаги имахме или кола или швепс портокал или някаква газирана ябълка… Относно салами имаше и то в изобилие и бяха по- вкусни. Отиваш в Халите с/у ЦУМ и пазаруваш… или в хранителните стоки на ЦУМ. Да много неща се появяваха само по- определени дни в годината, като банани и портокали… Явно в София в определените магазини са зареждали … поне за тези неща говоря не и за останалите неща. Аз живеех на бул. А. Стамболийски с/у хепи нз отдавна беше но за безалкохолни имаше си … И днес като ходя при нашите хаха се сещам за миналото. Статията е много интересна. Поздрави.

  2. Нямало било безалкохолно- лимонада, алтай, етър и каквото друго родно поискаш имаше дори в Кооп на село, където прекарвахме цяло лято. Виж, ако кажеш че е нямало Кока- кола и че Швепса беше кът- да, така беше. Бира също имаше навсякъде. Всеки ден баща ми дядо ми ме изпращаха до хоремага на село да им купувам бира. А се децата от блока мъкнехме празните бутилки до местния РУМ, за да купим пълни. Саламът Кучешка радост или кренвирши – ммм, дай Боже и сега такива. Шпек салам си имаше редовно. Кашкавал също имаше свободно. Дори и наливно сирене в едни стомнички си спомням, че нашите редовно купуваха.

    За колите и апартаментите – ще мълчите. Стига, че ги купихте на държавни цени, ами ги изплатихте и без оскъпяване, а някой даже накрая ги изплатиха с по една заплата, когато дойде инфлацията. Ся, дупе да ти е яко с ипотечен кредит. А който не е искал да чака за жилище или кола- също като луканката от 20 лв. имаше такива и без държавна дотация. Вадиш 45 000лв и си купуваш апартамент. Сега са много по-скъпи приравнени към стандарта.

    Хубави дрехи- да, бяха проблем. За един кожух си спомням, че майка ми години дебнеше къде ще пуснат да си купи.
    Здравеопазването и образованието обаче бяха на топ ниво. Чавдарчета, пионерчета- сега може да звучи тъпо, но възпитаваха нещо позитивно, ангажираха ни възпитателно. Имаше акции за предаване на вторични суровини, бригадите също бяха полезни и забавни и т.н.
    Почивките не само бяха без пари, ами и никога не е било проблем цялото семейство да отиде и то за 20 дена. Баща ми работеше първа категория и имаше 50 дена платен годишен отпуск, майка ми също.
    Телевизията верно работеше до обед и вечер, но пък детските, такива хубави филми….Пък и за какво ти е телевизия цял ден- хората тогава имаха работа?
    и въпреки всичко пак имаше хора със занаяти, които си въртяха час- маг- строители, шивачи, фаянсаджии, ел. техници и т.н. Много хора по селата гледаха и продаваха селскостопанска продукция и когато дойдоха промените купиха по няколко апартамента, преди инфлацията да изяде парите.
    Така, че днес има едно, няма друго, същото беше и тогава. Въпросът е кои са приоритетите на една нация- луканката и тоалетната хартия или нравственото и социално развитие или по-скоро разпад.

    • Абсолютно подкрепям!
      Във София както и в цялата страна имаше дефицитни стоки – но поне хората не ровеха по кофите тогава !

    • Пълна тъпня изфабрикувана от разказите на мама и тати демократи!Абсолютно сте прав,че имаше дефицитни стоки,като дънки и т.н. западни облекла и обувки,а може би сега няма дефицитни стоки?Къде продават истински салам,кисело мляко и не тубирано и пълно с хормони месо,къде сега има истински кашкавал?

    • Абсолютно съгласявам с господина.Моите спомени не са толкова съзнателни понеже съм бил по малък (роден съм 1970),ама доста измислена и тенденциозна статия.Всичко което коригира господина е долу горе така,доколкото си го спомням.Само за апартаментите и колите доста се чакаше…Ама безалкохолно си е имало винаги колкото искаш-и много по добро от днешните химии-и жълтата лимонада си спомням ,и Алтая,че и по пазарите продаваха едни страхотни сокове,които правеха пред тебе на подвижните щандчета-от концентрат (истински сироп от плодове и захар,аспартама беше още непознат),и газирана вода правена на място.Колко сме ги пили летата…Бира си имаше навсякъде естествено,както и домашно вино… За земеделската продукция даже не ме почвайте…Където и да пътуваш по България тогава,се виждаха поля пълни с продукция,поливани и с хора и машини в тях-не като сега буренаци само(и тук таме лозя които май единствени се запазиха от едновремешната слава).Бяхме поне по няколко вида плодове и зеленчуци в челната 10ка в СВЕТА,не само в Европа-корабите за Съюза не можеха по една седмица да ги натоварят с вагоните с компоти и консерви(бил съм и на училищните бригади и си спомням много добре за какво ставаше дума…),обратно пък се лееха танкери с харизан петрол от братушките(който нашите хитреци естествено препродаваха тайно на трети страни)… Дънки и касетофони може да е нямало по магазините (само в Кореком и от виетнамците),вярно,и по завъртени луканки и прочие-ама като ги е имало а и нормалните салами си бяха нормални от месо,и всичко си беше порядъчно направено,макар по неугледно от сега-но не като сегашните китайски еднодневки и холандски пластмасови зарзавати… И пр.и пр.И тогава и като сега си имаше и плюсове и минуси-но ценностите някак бяха други и циганите не правеха каквото си искат.Чалгата слушаха само примитивите и пограничните райони със Югославия -викаха и „сръбска музика“ 😉

      • Абсолютно точно казано. Това са и моите спомени… Имаше и много вкусни нектари в бирени бутилки… и безалкохолни и бира и тоалетна хартия. Това с вестниците съм го виждал по селата. В тоалетна на кука или пирон изрязани вестници но не защото няма тоалетна хартия просто там така си бяха свикнали явно. По- рядко пускаха плодови млека в пликчета бяха много вкусни 🙂 за тях дебнехме в магазина до нас. За секция беше трудно да си купим за в хола с връзки май ни пратиха в Аско деница в Младост и не ни дадоха тази която искаме, а те ни казаха коя да вземем 🙂 Е беше модерна за времето си и можеше да се разместват модулите и. Части за кола не помня как са стоели нещата, знам че имахме Волга и баща ми винаги оправяше нещо с тел 🙂 За пералня на майка ми май с връзки взехме Вятка някаква беше… Модерна машина и работи до преди 2 години, а я купихме 87 сигурно не помня. Към края на соца е било. Кашкавал винаги имаше сирене също. Дрехи и обувки нз имаше май знам че ни водеха в Детмак (така се казваше магазина сега е на Картие май … до ротондата) Беше на 3 етажа дрехи обувки и играчки, а също и в ЦУМ който беше уникален магазин сега не струва… Не знам помните ли ЦУМ колко беше огромен за времето си е и аз бях дете тогава и ми се струваше мега голям… и как там имаше всичко. Относно Кореком да понякога намазвахме по нещо от там 🙂 Като цяло от онова време ми липсва само спомена. Харесвам сегашното време но не харесвам как ни управляват и грабят … Как изпростя народа, и обеднява… Преди образованието беше сериозна работа а сега … прецакаха нещата

    • Bravo , Evgeni ! tova e istinata – sega ve4e sajalqvat za onova vreme – ili ne sa go izpitali – za tova zlobeqt !…

    • Битието определя съзнанието, който е расъл в беднотия за беднотия си мечтае. И за какъв морален разпад говориш? Бивши терористи са управлявали 45 години, какъв морал е имало навремето, чичо ми са го застреляли без съд и присъда през 1947, морал на баба ти хвърчилото!

      • „чичо ми са го застреляли без съд и присъда през 1947“
        Имало е причина явно. Не слушай какво ти разправят вашите…

    • Красимир Мальов

      Май че това което си написал е по правдиво от този дето е написал статията .И аз съм живял през социализма и мога да кажа че всичко си имаше ,а защо се бяхме заплеснали по източните цитроси ,като ние си имаме едни от най добрите плодове и зеленчуци .За частното също го имаше особено в животновъдството и земеделието ,много добре помня мой колега като гледаше в близко село до града пилета от птицекланницата и то в голямо количество ,като държавата му даваше смеските и лекарствата против болести и на всичкото отгоре му ги изкупуваше веднага без хър ,без мър .А в селото където бях женен хората гледаха домати консерва под аренда и си докарваха добрии доходи от това ,също така се гледаха и животни ,моят бивш бабалък гледаше по две телета и в края на годината си докарваше по над 1800лв от тях ,като държавата го субсидираше с храни и смески .За сладкарниците няма да казвам как пастите бяха по 10 -12 стотинки и заедно с бозата можеше да се похапват за 50 стотинки доста пасти .С мой приятел изядохме един ден една тава с тиквени опашки и досега се чудя къде ги побрахме тогава .Дините есено време бяха по две стотинки килото и то хубави дини ,а хибриди като сега .Та за тогавшните времена може да се пише много кой че е живял лошо ,кой че е живял добре ,аз лично съм доволен от тогавашните времена като през 1989 година бях на 31 години и бях точно в силата си .

  3. Авторът е забравил да си изпие хапчетага преди да напише статията!!!

    • Не е за хапчета, ами е сигурно бивш комсомолец, който тогава е „громил“ капитализма, а сега, като „демократичен комсомолец“ критикува социализма. И тогава е лъгал и сега лъже…

  4. Ама направо да се чуди човек какво сте яли, с какво сте се обличали? Гладни, голи и боси ли ходихте? В социално- битов план нещата стояха доста добре. Виж в свобода на идеите и словото- имаше криза.

    • И аз щях да напиша същото. Повечето, които пишат как е нямало какво да се яде и как едва ли не всеки ден комунистите са са арестували някого явно не са живели в това време..

  5. мале ква е тая пародия нямало тва онова аз 1985 давах на кучето кремвирши и шпек че мухлясваше пфф а колко безалкохолно съм изпил баба ми беше магазинерка в малко село и магазина беше пълен с стока но за това че се чака за кола и апартамент и телевизията беше с ниско качество съм съгласен по спомени

  6. Някак си тъпо е да четеш такива високопарни съчинения от някой, който е бил на 10 – 12 години през 1989 г. (по собствените му думи).

    Няколко забележки от мен, който по това време съм бил вече пълнолетен гражданин на НРБ

    1. Книгите – книжарниците бяха пълни догоре с литература, която струваше смешни пари. Да, имаше опашки, когато пуснат някоя остроактуална книжка, като например Шогун. Библиотеката ни беше пълна, през седмица – две се купуваше книга, два или три. Просто нямаше кой знае какви други забавления и народът четеше много. Отделно имаше „руски книжарници“, а там имаше от „пиле мляко“, стига да знаеш добре езика.
    Отделно имаше вестници и списания на килограм. Включително и руски. Абонаментите бяха смешни пари и всяко свястно семейство, освен задължителния Работническо дело, получаваше още един-два вестника или списания. Та материал за четене имаше в изобилие.

    2. БДЖ – влаковете бяха на ниво. Много високо ниво, на фона на днешните. Влаковете бяха значително по-чисти и значително по-нови. 6 часа и 45 минути. Нито минута повече. Това беше времето за което експреса покриваше дистанцията София – Бургас. 22,45 часа тръгваш от София и в 5,30 си в Бургас 🙂 Освен това имаше страшно много влакове. Всеки ден между София и Бургас вървяха 10 влака. Между София и Перник от сутринта до полунощ имаше на 30 минути влак.
    Да, автобусните превози бяха много зле развити. Разчиташе се основно на железницата, а рейсовете разкарваха народа от гарите до селата без железница.

    3. За дрехите нямам спомен да е имало кой знае какво нямане. Да, кожен кожух се купуваше с връзки, но пък връзките всеки ги имаше. Освен това кожухът беше Кожух и спокойно изкарваше две петилетки, че и повече. Иначе дрехи имаше много, бяха качествени и цените бяха нормални.

    4. Хумана имаше. Две деца съм отгледал с нея. Без връзки без нищо. Въобще, за децата не се пестеше тогава.

    5. Тоалетна хартия имаше, но народа не купуваше, защото ползваше масово вестници. Които бяха масово достъпни и евтини.

    6. Храната. Това, че магазините били празни са митове, които днес се насаждат умишлено. В магазините имаше храна, но нямаше разнообразието, което има днес. Кренвиршите бяха един вид, понякога имаше и пилешки. Колбасите бяха няколко типа и това е. Хляб два вида – бял и типов. Ориз, леща, олио, оцет и прочие – по един вид. Безалкохолни винаги имаше, но пак разнообразието куцаше. Лимонада, етър и сайдер и още един-два стандартни вкуса имаше винаги. Ама ако искаш швепс или пепси си трябваха връзки или късмет. Отделно в плод и зеленчука се продаваха плодови нектари за жълти стотинки. Бяха много хубави. Шоколад имаше (Кума Лиса), но не беше много качествен. Шоколадови бонбони имаше в изобилие.

  7. направо манете тая статия

    • Абсолютно подкрепям! Да се махн е тая малоумна статия! Хванах (слава богу) от годините на комунизма. Помня многхо добре как беше тогава и го помня, не защото е било толкова лошо, че да не може да се забрави, а защото бе толкова уредено и Спокойно, че сравнено със сега е направо удивително. На училище съм ходил с 20 стотинки и съм се връщал сит, и с 5 стосинки в джоба плюс няколко бонбони – вярвайте ми бяха си истински, а не пълни с менделевата таблица. Времето на комунизма не предлагаше това което предлага това време сега, но предлагаше абсолютно всичко необходимо, за да живее човек като НОРМАЛЕН ЧОВЕК! А сега просто не е възможно. Всички хлапета дето пишат против онова време ще им кажа само едно – имате късмет, че махнаха задължителната казарма, защото мнооооооооооооооооооооооооооого Ви липсва!

  8. Силен текст, много верен! Липсва ми младостта, не ми липсва тоталитаризма и безкрайната гавра над личността!

  9. Absoliutno vqrno e vsi4ko ,edno kam edno!

  10. Голям кеф беше тогава, добре, че свърши ….

  11. Това за шоколада, бананите, портокалите и прочее дефицитни стоки и аз го помня, макар да бях дете по това време. А иначе „соца“ си беше олицетворение на максимата „Всички са равни, но някои са по-равни“. Всички бяхме равни в мизерията си, с изкючение на великия вожд и цк на бкп

  12. Абсолюти лъжи! От къде ги съчини тия ве? Лимонадата се била появила масово в края на комунизма!? Кви са тия бълнувания ве? Нямало било кашкавал! Кой ти ги разправя тия, или ги преписа от някой глуповат блог, чиято задача е да плюе всичко от миналото? Тва са измишльотини и насосваници от а до я ве, авторе.

  13. De si jivial be brat? Ima6e do si4ko

  14. Пич, ти от кое село си, бе? Нямало бира и безалкохолхи по магазините?!?. Кашкавалът бил рядкост?!? И месо също нямало :)))) Е, да в магазинът на затвора, където си лежал, вероятно не е имало голямо изобилие :)))

  15. За да пише тия глупости, явно не е бил роден по това време. Бирата в къщи се купуваше с касите. Салам на корем и то истински, от месо. Кола имахме още през 1970
    И не съм дете на член на политбюро. Баща ми беше тракторист, майка ми шивачка.

  16. Вярно е написаното, съвсем вярно. Много бедно живеехме тогава. 8 часа на работа после 2 -3 часа по опашки. Прибереш се спрат тока режим.
    Мизерия , мизерия беше.

    • Ами явно сега живеете като „баровци“…Няма мизерия,всички са доволни и щастливи и тънат в изобилие…Само че ще ми подскажете ли адреса на този охолен живот,че нещо не мога да го намеря…

    • това с опашките, купоните и режима на тока и водата беше след 1990 г…. Соца падна през 89 … ако не се лъжа или бъркате нещо или просто в града в който сте живяли нещата са били малко по- различни.

  17. Пълни глупости!!!Българско безалкохолно си имаше навсякъде,само Кока-Колата беше кът,но и тя се намираше!Кашкавал също си имаше!Бира съм купувал всеки ден без проблеми!

  18. Пълни глупости луканка имаше целогодишно месо, кашкавал също не липсвал ….

  19. This comment has been removed by the author.

  20. А не сте ли се замисляли, че дали нещо го е имало или не е зависело и от това къде живеете? В София доста повече работи е имало… Та не бързайте да скачате на всеки, който казва нещо различно.
    Аз живеех в Сливен (по соц време над 100 000 души). Месо там имаше в изобилие – там имаше голям комбинат „Родопа“. Говоря за салами и често луканки. Пастърма примерно нямаше, пускаха я 3-4 пъти годишно. Бира, безалкохолно, книги си имаше. Шоколади се намираха, млечните малко по-трудно от марципаните, но все пак имаше. Тоалетната хартия също не беше чудо невиждано, имаше си в супера до блока, само дето беше рехава и се късаше.
    Транспортът беше ужасен, аз така и не ползвах градски транспорт – пеша стигах по-бързо. Често пътувахме до Шумен и най-обичайното нещо беше влакът да закъснее с 45 минути. Вагоните бяха малко, бяха мръсни и бяха претъпкани, особено зле беше по празници.
    Бригадите… ходил съм на няколко, пари не са давали на никого. Не знам как е било на по-дългите, аз съм бил само на кратките.
    Образованието беше на ниво, далеч по-добре от сега. Беше абсурдно да вдигаш шум в час, за отговаряне на учител беше направо смешно да се мисли.
    Здравеопазването.. ами имаше и читави лекари, имаше и боклуци. Веднъж бях вдигнал някаква зверска температура (към 41 градуса). От тамошната бърза помощ отказаха да пратят линейка, защото видите ли баща ми бил военен и трябвало във военна болница да ида.
    Почивки на море – съвсем не бяха толкова масови и си беше събитие да се сдобиеш с карта.
    Та така… имаше хубави неща, имаше и лоши и е идиотско да отричаш което и да е. Животът никога не е бял или черен.

  21. ех , хора,,, сега като има всичко и мнозина гладуват за да имат последния модел телефон или ниакаква кола ,,колко е сега средната работна заплата и цената на един iphone ?щастието нее да се разхождаш по Витошка с лъскав телефон .. а се крие някъде другаде ..онова време си имаше своите предимства

  22. Всеки има право на виждане, факт е че ако махнем розовите очила – миналото е доста по-близо да това описано в статията, а не до това, което искаме да си спомняме от него, определено има неточности в статията – светло пиво, лимонада, етър и алтай имаше навсякъде, нямаше кока кола, бира загорка..

  23. Този е абсолютен лъжец – преднамерено изкривяване на истината с малки парченца от фактите за убедителност – благодатна храна за „шараните“

    • В областен град може и да е имало разлика! Аз лично съм живял в малкият град Трявна по онова време, и всичко си е както го е описал автора.

    • Живял си в затвора на Трявна…

      • Ей помиар. Аз също съм от малък град, и мога да го потвърдя написаното от автора, с допълнения дори. И точно тези психично нестабилни помиари, хленчещи от най-малкото, да лекуват хората със собствените им лекарства, не им оправя определено проблема със заболяването им. Така че. Имаше си викат разни лиггьовци всичко. Ами да имаше си. Само за тези от голямото добро утро както им викахме тогава. Всичко под щанда, на моя на твоя, на нашият човек. Те му обясняват, че е имало някакво жалко подобие на шоколад наречено марципан, то ти обяснява колко си беше хубаво. Да беше си хубаво от специалните магазини на партийната върхушка да пазаруваш. Там където никой не можеше да проникне. Но инак имаше бре. Хайде вървете в Северна Корея, за да видите там какво има, и да си спомните хубаво. Но като отидете, не се връщайте.

        • Ти къде тръгна да сравняваш икономически мощтната по онова време България, тази страна която хранеше целия СССР И СИВ с продукция и пак за нея имаше.Северна корея никога не е била на нивото на България.Същтото важи и за Монголия.

          • Явно си заблудено селянче щом соца ти се е виждал богат или си бил прекалено малък за да те е грижа, малките деца нямат представа как се изкарват пари, те просто се радват на живота докато могат……

          • @052 Хех, „иконимически мощна“ викаш… ами то се видя в края на 80-те колко е мощна и как по магазините трудно се намираха някои неща…. беше мощна докато руснаците наливаха пари под формата на евтин петрол, който ние препродавахме, а те си затваряха очите, беше мощна докато ни изкупуваха неконкурентната на чуждия пазар продукция. Малкото конкурентни предпиятия ги разсипаха пак така любимите ви социалисти, след 89-та, половината набързо се пребоядисаха в синьо, другата половина си останаха в червено и каквото ставаше за пред хора го доразсипаха, останалото което не ставаше си фалира по естествен път а материалната база пак разграбена… е това е.

            Истината е, че тогавашната икономика на България си беше субсидирана от СССР, как както Запада наливаше пари в Гърция. Спряха кранчето и икономиката ни съвсем очаквано рухна и лъсна истинското и състояние и възможности.

  24. ти или слушал какво са ти разказвали някои ,,демократи,,или баща ти е изпивал всичките пари които е печелил.Разказваш пълни лъжи,ние също сме живяли по онова време и точно пък 80-те години имаше каквото
    искаш по магазините.В нашия хладилник,саламите камчия,хамбурски,шпеков,кренверши и т.н.бяха редовните храни,сирине,крема сирине,кашкавал,масло и още кво си искаш.Майка ми редовно ни правеше сандвичи за
    училище с горепосочените продукти но ние с брат ми отказвахме да ги взимаме щото ни бяха втръснали.
    Луканка-6,20лв за килограм имаше 3-4 вида.Вярно е че беше по-скъпа със сравнение с другите но я имаше.За безалкохолно имаше колкото искаш 7-8 вида.Бира 4-5 марки,като по кът беше ,,Шуменско,, малките бутилки.Водки,гроздови ракии,коняци по няколко вида и то истински.Имахме роднини от Гърция и като идваха на гости,на тръгване си пълниха багажника със сирене,кашкавал,луканки,салами и т.н.Майка ми работеше за 160-180лв.баща ми 260-280лв.и с тези пари направиха 3 етажна къща,имахме ,,Лада,,1500 и не бяхме лишавани от нищо с брат ми.1988г. почнах да работя шофьор към товарните таксита и първата заплата ми беше 164лв.В ресторант ,,Явор,, 10души приятели ядохме и пихме ,водки,ракии,мешени скари мезета,бири и т.н и платих 102лв и 50ст.С другите 60лв си посрещах разноските сам до следващия месец.

    • баща ти яко е чукал частно, най-вероятно, просто не си го знаел….. една Лада 1500 беше 8000-10000 хил. лева, луканки, коняци …. със заплатки от по 200 и нещо средно, мечти…..

    • А сега и на частно и на държавно – едва ли ще ти стигнат кинтитИ за нова кола…

      За какво са ви тея глави не знам…

  25. статията като цяло е доста точна, другите не искат да си го признаят, защото просто ….. човек идеализира миналото, това му е вродено! Липсата на стоки по магазините беше факт, в късния соц токът беше на режим, за нашумелите книги също се чакаха големи опашки. Имаше ли опашки при соца – имаше, много и какви ли не! Щом е имало опашки, значи е имало (голям) недостиг, какво да се говори повече… освен това София беше много по-добре снабдена със стоки, отколкото провинцията! Млякото и хляба може да са били по-качествени, но … свършваха по обяд, това си го спомням прекрасно, а съм отрасъл в центъра на един от големите областни градове. Живеехме в къща, с тоалетна на двора и веднъж седмично ходехме на градска баня…. На почивка не сме ходили никога, родителите ми бяха учители и нямаха ведомствени станции, нямахме автоматична пералня, нито бойлер за топла вода, да не говорим за кола… Месо (не колбаси!) ядяхме веднъж седмично – пилешко, а пържоли и луканка – два-три пъти годишно. Маратонки (български) получих на 15-16 години, тогава и първите дънки, но шити с някакъв измислен плат…. Да не говорим за пътувания, информираност, вносни стоки…. За първи път излязох в чужбина на 18 (ГДР), докато сега децата ми на 12 и 14 обиколиха половин Европа и си пекат задниците на Бяло море. В сравнение със соца аз не просто живея по-добре, аз ЖИВЕЯ В ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ…. В заключение, скъпи другарки и другари, искам да ви напомня, че самият Т. Живков заяви публично и в прав текст, че социализмът е мъртвороден, едно „недоносче“, което няма шансове за живот! Какво да се добави повече:-((

    • Поздрави за точния коментар. Соца имаше и някои предимства, но цялостно беше същински кошмар в сравнение със сега. Всичко останало е чиста проба носталгия по детските години или младостта.

    • И двамата горе сте с доста промити мозъци…амо след 25 години няма как…

      • Това за такива като теб се отнася, за промитите мозъци. Но няма как. Комунизма направо стрива мозъка на прах.

        • Яж ми путката бе мангал…Кога кой и къде е виждал комунизъм за да приказвате. Изобщо защо сте живи незнаете..

  26. Потвърждавам 1:1 същите неща и дори съм на същата възраст, не знам как го помните различно, но през детския спомен написаното в статията е самата истина. Може в София да е било по-добре, но и аз живеейки тогава в малък град абсолютно потвърждавам написаното.

    • А аз потвърждавам че си болен…

      • А аз потвърждавам, че който му липсва соца най-вероятно произлиза от супер селско семейство за което 9 септември е великият момент в който открадва частната собственост на заможните хора и като всеки селски тарикат се чувства горд от долната си постъпка, кажи ми че не съм прав!

  27. Колкото и зле да е сега пак е много по-добре от соца. Никой не може да ме убеди в обратното.

    • Никой не може да те убеди може би. Но причината е в теб, поликлиниката е някъде наблизо надявам се…ходи на лекар…

  28. This comment has been removed by the author.

  29. Нямам думи било е пълна пустиня за едни а оазис за други радвам се че малко го закачих соца но си спомням как трябваше да имаш връзки навсякаде за да се уредиш с нещо по-качествено и си спомням как гасеха тока и седяхме на тъмно на свещи или на газова лампа да не говорим как вдигахме антената с 5 метра тръба на покрива на къщата за да може да хващаме сръбска телевизия за да може да запишеме някоя друга касетка на видеото за да има какво да слушаме по нова година и коледа и как събирахме празни кутии от вносни цигари изхвърлени по пътищата и лепяхме опаковките от тоблерон и киндер сюрприз по разни колекционерски тетрадки страшно беше. Соца за едни майка за други мащеха. И вскички краднеха и с гъза.

    • Ходи лижи гъза на обама!

    • На тъмно си седял 90-те години. нямаше режуим на тока през 80-те. За съжаление много от младите, дето сте били на по 5 „тогава“ и „знаете“ соца само от разказите на продажниците, които тогава бях комсомолци, а сега са демократи – та всички вие помните адът на ранните 90 и ги отнасяте към соца. не, сладури, магазините се опразниха в първите години на демокрацията. Тогава имаше купони. Тогава нямаше ток. Тогава живеехме на семки. малко достверност на „спомените“ няма да е излишна.

      • Ей, Зеленичкия…
        Я си поразмърдай пилешкия мозък, кога беше „възродителния“ процес у нас!
        Със сигурност по това време имаше режим на тока.
        Намираха се и градски легенди как турците използвали режима, че нищо не се вижда, тропали по вратите на хората, когато човек погледне през шпионката с шило му избождали очите.
        Това разбира се бяха легенди. Като химикалките с експлозив и много други.
        Някой от нещата, които автора е написал са така, някой не.
        Склонен съм да вярвам, че е по-скоро прав.
        В къщи никога не сме имали липса на храна, но си спомням как се презапасявахме с всичко. Е, разбира се дядо ми лека му пръст, тогава беше снабдител в Булгарплод и винаги носеше по нещо.
        Никога няма да забравя как ме пратиха през половината град с 10 лева, че имало кашкавал. Живеехме в Хаджи Димитър, кашкавал имало на алея Яворов в магазинчето на блока.
        Ясно си спомням, че сме ходели само с майка ми на море, на станцията на нейната служба, понеже баща ми не са го пускали отпуска….
        Така че колкото и да не им харесва на някой, статията е по-скоро вярна, отколкото автора да си измисля.

  30. Авторът да уточни за кои години разказва. Истина е че имаше дефицити, но от 80-те години основните стоки се осигуряваха безпроблемно. Вярно, нямаше разнообразие, но това което го имаше беше инстинско.
    А за бирата изобщо не е прав. Хем не е имало бира, хем е успял да направи статистика за замърсената. Е да, имаше го тоя проблем с парцалчетата, но се преживяваше. А в малкия град в който отраснах можеше по телефона от днес за утре да си поръчаш (от каса нагоре – според потребностите!) направо в бирената фабрика и ти я доставяха до вратата.

    Всъщност приемам статията като замислена с цел провокация на читателите.

  31. az sym roden v godinite za koito toy razkazva no kato dete si spomnqm 4e ne sme ostavali bez lukanka i ka6kaval vsi4ko ot tova koeto toy kazva 4e go e nqmal az ne si spomnqm da go e nqmalo vseki namira6e nqkakav na4in za da go ima

  32. Пълна глупост е тази статия. Особено като прочетох това от къде идва думата „купон“ щях да падна. Няма тагава идиотия. Автора или наистина не си е пил хапчетата или е прибрал някаква сума за да си измисли тези истории. Помня всичко от тези години и спомените ми нямат нищо общо с тези тъпни тук.

  33. Statiata e napisana ot 1 lakom idiot ,koito ne e vizdal i togava i sega po daleko ot varha na nosa si.Takav parazit,kato tozi upravliavat BG.Takiva kato tozi vazi praviloto- lud na shareno se radva.Da tv raboteshe ama ot 10 -do 12,30. ikakvo ot tova ,niamashe zombirani deca s nadnormenno teglo ,a biagaha i igraeha v realen i spokoen zivot ,bez strah ot pedofili. A shtom za tova laze ,vsichko ostanalo e sashtata laza.Koito mu viarva e sashtia nekadaren parazit.

  34. Моля модераторите на сайта да изтриват моментално коментари писани на шльокавица и такива, в които грешните думи са повече от правилните, видях също и думата „сирине“, безумно е да се коментира от профани, статията вярна или не е стилно написана.

  35. Няма нищо по отвратително от социализма. 8 часа на работа после 3 часа по опашки пребит се прибираш в къщи, там пък няма ток, режим.
    За ходене в чужбина хич и не си мечтай.
    Отврат отврат беше !!!

    • Като гледам какви ги пишеш – ти си отвратителния…
      Ходи си по чужбината и не се занимавай с неща, които не разбираш…

  36. Абе тогава само овче сирене ядяхме, кравето само за баница купувахме.Кашкавал само балкански,Витоша не взимахме,че се топеше. У нас само масло се купуваше,а от 25 години само маргарин ядем , мляко овче ядяхме.. И сега седнал някой да ми обяснява,колко зле сме живяли.

  37. Авторът е явно „младеж“ на 35-40 и няма много подробни спомени, но в общи линии описанието е много точно. Лимонада и алтай имаше по всяко време и навсякъде. Също и газирана вода в ония зелените шишенца, умалени копия на бирените. Кока колата беше 1 лев литъра (млякото беше 30ст) и беше „престижна“ напитка, която много рядко пускаха, а по-евтиния швепс също беше кът. По въпроса с месото – само личните връзки с месаря можеха да те уредят с качествено прясно месо. Говоря за София. Ако имаш приятели или роднини от село – това си беше основен начин за снабдяване. Хората в малките градове и по селата правеха домашни суджуци и луканки като коленето на коледното прасе си беше значимо събитие в провинцията. Относно бирата не мога да кажа как е било в провинцията, но фабриката на Прошек на ъгъла на Шейново и Сан Стефано работеше някъде до началото на 80-те и в кварталния магазин винаги имаше бира. Но това си беше богопомазан квартал. В началото дори нямаше режим на тока, докато не отделиха кооперациите на простосмъртните от кооперациите на активните борци и военните. Относно хубавите и лошите неща – най-хубавото е, че бяхме млади! Нищо друго кой знае колко хубаво нямаше. Относно ровещите по кофите – редовно минаваха някакви цигани, които се провикваха из дворовете „стари дрехи куп’вам“. Никой не изхвърляше абсолютно нищо, защото нямаше откъде да си купи ново. Сега се ровят в кофите, защото има какво да намерят в тези кофи!

  38. Статията описва периода 1990-99г.

  39. Добре де, като беше толкова хубаво, защо като ходих на пионерски лагер в ГДР ми останаха очите в тамошните магазини за бонбони, но марките не ми стигнаха защото нашите ми поръчаха да си купя яке с тях, а имаше лимит колко марки можеш да вземеш.
    Смятай ако бях отишъл не в ГДР, а ФРГ. Ама кой е ходил тогава…
    Защо като е било толкова хубаво, берлинската стена само в една посока я прескачаха?

    Вярно, едно нещо беше по-хубаво: храната. Но то и в Америка тогава е била истинска храната, а сега е само Макдоналдс и пакетирани индустриални боклуци. Така че това не е заслуга на соца, просто индустрията сега напредна и се научиха да правят полу-изкуствена храна и не остана истинска.

  40. Дами и господа или другари и другарки, не можете ли да разберете че просто хората живееха различно- едни можеха да се снабдят по „втория“ начин други – не, градовете бяха снабдявани различно – в големите градове имаше повече стоки. Нека някой чиято баба е била магазинерка да не ми разправя че е хранил кучето си с шпеков салам, защото аз съм ставал в 5ч сутринта да се редя за колбас. това не е имане за всички. По същият начин мога да кажа че нафта за отопление е имало в изобилие (за по-младите разяснявам че тогава много хора се отопляваха на нафта за отопление, не е като дизел) , защото дядо работеше в Топливо. Така че бих казал че основните продукти се намираха без разнообразие и право на избор- ако има вземаш. За битова техника, кола и апартамент – чакаш различно дълъг срок.
    Образованието – мисля че там всички са единодушни че беше качествено. Здравеопазването- по-точно казано беше достъпно, за качество – и сега имаме много добри специалисти , но …са вече в Европа. Тогава ходеха в Либия, но поне се връщаха тук.
    В крайна сметка искам да кажа на всички които са крайни в мненията и изказванията си, че нещата не бяха само черни и само бели, имаше добро имаше и лошо. Младостта е най-прекрасното време и всеки лесно я идеализира.

  41. Страцимир

    Никой не споменава за основната разлика между тогава и сега.
    Справедливостта.
    Тогава имаше справедливост и правосъдие. Едно, че имаше партия, която следеше нещата. Имаше милиция, а некато днешната разпасана полиция. Имаше и граждански патрули. Като станеше престъпление и веднага всички свидетели сами се засилваха да докладват, защото не ги беше страх за тях си, както е сега. И прстъпниците бързо ги хващаха, и още по-важно и ги осъждаха. И после си носеха наказанието. Понякога, партийците се опитваха да спасяват синчетата си при престъпление, но успяваха много рядко. Все се намираше някой от по-ниско да използва случая и да се вреди като доносничи, т.е. все пак си имаше справедливост.
    Колкото до магаините, не бяха отрупани като сега, но и не бяха празни. Изпразниха се зимата на 89/90г., защото всички спряхме да работим и се оглеждахме за прехода и риформите. Преди това си имаше централизирано снабдяване и основните продукти винаги бяха налични. Първите купони се раздадоха точно тази зима за която говоря. Преди това имаше какво да се яде, хляба беше 40ст бял, 30ст. добруджа, типовия беше по-евтин но не помня вече колко, баничка малка 13ст., баничка двойна 26ст., кисело мляко 14ст. бурканче стъклено с алуминиева капачка от 250гр., краве мляко пакет 30ст., кренвирши 1.60лв/кг, шпек 3.60лв/кг обикновения и 5.40лв/кг по-хубавия, и двата бяха върха спрямо сега. Мога и още да изброявам, но няма смисъл, стоки си имаше, човек можеше да живее нормално и никой не е гладувал. По-кът бяха други неща, например риба по-трудно се намираше и не винаги имаше, караха 2-3 пъти в седмицата. Но пък имаше хайвер, 90ст. кутийка от 250гр, вътре само чист хайвер, а не като сега 8% хайвер + олио + галета и т.н. Други добри стоки мога да спомена платовете например, имаше всякакви, вкл. и тукашни копринени на много добри цени, сега за подобни платове трябва да броиш от 50лв./м нагоре. Не възхвалявам предишния режим, напротив. По-скоро критикувам сегашния, ако е позволено разбира се.

    • Тогава НЯМАШЕ правосъдие, тогава бяхме управлявани от БКП. Правосъдието беше контролирано от тях, милицията също беше под техен контрол. Ако сега нещата не са по-добре обвинявай тези които са създали системата от която не може да се отървем вече 26 години…..

  42. Ти помниш когато в петък даваха само програма „Время“, ама аз помня времето, когато в петък се излъчваше програмата на централната съветска телевизия. Тогава разбирахме, че колкото и да е скучна нашата телевизия, може да има и по-скучна от нея.

  43. Четейки коментарите, излуваха ми в съзнанието 3 детски спомена от времето преди 89-та.

    Помня една случка в магазин в Младост в София – чакаме с майка ми да ни дойде реда на касата, когато се задава работник, който влачи 3 каси с Кока-Кола. Цялата опашка протегна лакомо ръце да се добере до шише или две от най-горните каси – че ако не в този момент, кой знае кога… Майка ми успя да хване една бутилка и щастлива от този факт извади от количката Швепс-а и ме прати да го върна на рафта. Добрахме се до по-елитната напитка, но и иначе нямаше вода да пием с вечерята.
    Един път отиваме на гости на наши познати, през деня. Някой от тия познати беше щъкал по чужбина – като ми дадоха чаша безалкохолно от нея стърчеше сламка, която се прегъваше в горната си част! Не права и проста – прегъваща се! Толкова се впечатлих, че като си тръгвахме аз си я хванах в ръчичка и тръгнах да си я изнасям, а майка ми се притесни от злодеянието ми. Домакините любезно ми я подариха, а аз си я ползвах поне година.
    Чакането ми по опашки беше най-вече на село, при баба и дядо. Беше ежедневно и направо се е гравирало в съзнанието ми. Започваше към 3 без 15, 3 без 10 следобяд и продължаваше поне до 3 и 10, когато идваше моя ред да взема току що изпечен хляб. От нямане всеки вземаше поне по 2 или 3 хляба. Ако бях на опашката с брат ми или братовчед – взимахме един хляб допълнително, който да изядем преди да извървим 400-те метра до къщата ни. Всъщност, можеше да се вземе хляб и без да се чака, ама беше от сутрешното печене и никой не го щеше – освен ако не му трябва за кокошките.

    Така си спомням имането, нямането и опашките. Докато едно нещо за нас беше абсолютно невиждано, то друго беше глезотия.

    • a sega porkai koka kola trovi se trovi si i decata …eiiii iiiii ne naiadohte se be banani nemalo portokali nemalo golem praz a sega pluskai na volia vsi4ki otrovi s bukavata E tumori rakove e tova sa palni ravtovete 4e 4eka6 gotin 6pek ili4isto sirence nema nema i da ima mesoto nema vkus luk bez miris porkai koka kola da si dovolen egati i plemeto tapo smukai slamki ima mnogo

  44. Анализът е добър, но спорът на тема „кога е било по-добре“ сам по себе си е абсолютно безсмислен. Времето не може да се върне назад и социализмът никога няма да се върне. Тези, които тъгуват за него, са доста възрастни, които, всъщност, просто тъгуват за младостта си, или млади, които нямат никаква обективна информация за онова време. Тъй като не спадам към нито една от тези групи, смея да твърдя, че моята оценка е доста обективна. Много може да се говори по тази тема. Но, ако трябва да формулираме някакъв лаконичен извод, той ще звучи така: по времето на социализма диктатурата на БКП гарантираше на гражданите екзистенц-минимум, като за сметка на това напълно им отнемаше свободата.
    Иначе, явно социализмът в Габрово е имал своите особености, в сравнение със социализма от София, от който са моите спомени…хахахахаха

  45. Тук има толкова кухи кратуни, макар и облечени в грамотност и чувство за собствен авторитет. Толкова е глупаво да се сравнява „Байтошовото“ и сега…, който не осъзнал абсурда на носталгичните паралели ще продължава да го прави да края на дните си! Ако има форумни сбирки сайта трябва да се замислите замислите дали да ходите защото може да се появи някой който със вселенско усещане за справедливост да освободи това налягане от кратуните ви, за да въстанови поне малко всемирния баланс.

  46. Статията е супер тъпа. Ясно е, че авторът кара по преразказани спомени. И моето детство беше по същото онова време, в неголям областен град. И безалкохолно пиех и сладолед ядях, и бира имаше, и кашкавал. Луканката и тогава си беше скъпа, но пък какви кремвирши имаше, а „русенско варено“ беше страшно като се панира, докато сега и кучето не го доближава. Просто си имаше стандарти. Я, си припомнете вкуса на килото мляко в буркан от магазина! Сега може и да намериш нащо приблизително същото, ама за по пет кинта в био магазините. Бананите си бяха дефицит, наистина, и продаваха само по една връзка на човек, но това да ни е бил кусурът. Били сме сити и добре облечени. Даже ми се струва, че тогава хората се обличаха с повече вкус. Като няма по магазините маркови дрехи, купуваш плат (поне имаше качествени платове) и ходиш при шивачка, да ти го направи „едно към едно“ с модела в „Бурда моден“. Нямаше луксозни и шарени стоки, затова се радвахме от все сърце на всяка играчка. Сега ми става лошо като гледам какви пари се изсипват грозни и безидейни играчки на разглезени до Бога сополанки. И на соц панелката си се радвам, понеже след 15 години бачкане на средна софийска заплата, не мога да си купя собствено жилище, без да изтегля заробващ кредит.
    Да, социализмът беше система без бъдеще, но не заради изброените от този евтин драскач неща. Имаше други проблеми, които са меродавни и днес, но явно за тях не трябва да се пише.

  47. Евелин Петрони

    Лейдис едн джентълмени, винаги ще има защитници и на едната епоха и на другата. Аз не знам от коя съм, по простата причина, че съм родена през 1982г, в малък провинциален град, който по него време е бил 20 000 души. Бях в първи клас, когато е дошло новото време. Естествено, аз не съм разбрала. НО! В малкия град, всичко се случва със закъснение и на 3 март 1990г станах чавдарче. Така и не разбрах защо ми вързаха връзка. Пионерче не станах, нито пък съм ходила по бригади.
    Дали здравеопазването и имотните въпроси са били уредени, не мога да кажа, но ясно си спомням, че само по нова година имаше банани и портокали (празник като Коледа не съществуваше, празника беше Нова година с Дядо Мраз). В дълбоката провинция имаше само един вид шоколад „ЧАР“, с ядки, черна опаковка, 2 лв., беше скъп и много рядко имахме щастието да го хапнем.
    Образованието, не знам дали е редно да се твърди, че е било на ниво, при положение, че е било промивка на мозъците. Изучавали са се идеологически науки (за щастие по мое време вече ги нямаще) и се е налагало изкуствено поведение. Спор няма, че е имало някакъв ред и уважение сред учениците.
    Отново ще припомня, че в малкия град нещата се случваха със закъснение, защото ясно си спомням как висяхме по книжарниците за тетрадки и блокчета. А тоалетната хартия и дамските превръзки бяха лукс, съпътстван с висене по аптеките.
    В цветен телевизор „Електрон“ се сдобихме през 1992г, след като баща ми изкара няколко нощи пред магазина, в който докарали 5 телевизора. Бяхме си направо щастливци. По същото време се сдобихме и с автоматична пералня „Перла 05“.
    Със сигурност е имало и хубави неща, за които не знам и до които не съм се докоснала за да ги разкажа. И тогава е имало побоища, убийства и бедствия, но премълчавали. Така е премълчано и за експлозията в Чернобил през 1986г. Да, със сигурност в днешно време има голяма престъпност и безнаказаност. Да, тогава циганите са работели на равно с българите и не са разчитали на помощи. И без значение дали съм привърженик на едното или другото време, нито мога да върна старото, нито да променя настоящето.
    Нещото, което със сигурност ненавиждам, е че по времето преди 10 ноември 1989г се е забранявала църквата. Защо? Е за това, винаги ще ми е трън в очите този режим!
    В заключение искам да вмъкна, че родителите ми са били най-обикновени държавни служители. Не са били директори на заводи, нито са чукали часТпром за да съм облагодетелствана допълнително и да боготворя периода на промивка на мозъците.
    И наистина последно – бъдете щастливи и се усмихвайте, без значение кой дърпа конците!

    • Църквата е била забранена защото навремето е била много силна и е могла да накара хората да се обърнат против партията майка БКП

  48. Не знам къде е живял автора, но съм живял 22 години в едно варненско село и там винаги имаше лимонада и бира!
    Няма нужда да коментирам много от останалите „истини“ в статията, защото са силно преувеличени!
    Не това обаче е най-важното от онова време!
    Спомням си че имаше ред, дисциплина, сигурност, здравеопазване, образование!
    Каква е ползата, че сега има Кока Кола по магазините, след като тези неща вече ги няма!

  49. Радостина

    Статията е интелигиентно написана и е страхотна. Проблема е, че се чете от чобани, които даже коментират тук.

    • Intelegentno napisani otkrovenni laji.A ti,koia si ta da obijdash horata?Ili i ti si,ot tezi stolichani,deto sa otupali lainata ot carvulite,i s bahchata na ramo,si slezla ot Gorno huin,v Sofia prikotkala si niakoi bogat dart idiot,deto ti e lepnal povechko silikon, minala si s perhidrol v kosata,i veche si mislesh che si goliama rabota,ta si davash i maloumnoto mnenie.Evtina si, i si smeshna, takiva kato teb,v grada s lopata da gi rinesh.

    • Евелин Петрони

      Браво Радостина, точно така!

    • Радостинааааа като не ги разбираш нещата по-добре не пиши, че ставаш смешна и трагична. Кротувай там на магистралата…може и днес да ти излезе късмета…

  50. Статията няма нищо общо с истината. Аз съм живял по онова време и единственото което нямаше и се намиряще рядко са бананите и портокалите. Всичко останало имаше в изобилие.

  51. Tazi statia e palna glupost.“Avtora“,e roden 70godina,az 75godina,i malko ili mnogo pomnia onezi godini.Lagera mi,beshe 15lv za 14 dni na more,s obilni zakuska,obed i vecheria,kuponite v uchilishtnia stol biaha0,25st za zakuska i 0.50st.za obiad.Nie sme dve sestri,roditelite mi s 30lv ni kupuvaha i na dvete obuvki,ili botushi spored sezona i zimni iaketa,ili palta.Dnes,za 30 lv,nemojesh da kupish,detski obuvki za 4 godishno.Za kashkavala,deto go niamalo po magazinite,si spomniam che beshe na golemi kragli piti i mi beshe interesno,zashtoto go rejeha s edni golemi nojove,niamashe vakumirani bokluci,kaimata se meleshe,v magazinite,pred klientite,ot mesoto koeto te si izbiraha,a ne paketirana soia.Kato izkliuchim,lukankata imashe salami,kremvershi,debarcini, shpekovi i netraini kolbasi,velikata kucheshka rados birenki i zabravenia veche leberkez, kakto i salam zakuska koito beshe mnogo skap 2.50lv.za kg.I nai vajnoto e,che vsichko beshe kachestveno i vkusno,ot rodno proizvodstvo,a ne vnosni bokluci.Imashe si gazirano,koeto e lipsvalo po magazinite,a nie go piehme v mejduchasieto,na uchilishnata lavka s banichki ili kifla,i obshtata smetka na dvete beshe 0.19st.ili v kvartalnata sladkarnica s pastichka za nemislimite 0.55st.az obicha nai-mnogo „Altai“i „Etar“,a birata si a imashe,samo za zagorka se chakashe.V uchilishte,ne sa ni zaplashvali da ne viarvame v gospod,a na carkva togava ne se hodeshe po razbiraemi prichini,no imashe hora koito pak si hodiha.A ako si zabravish pionerskata vrazka,ili te vrshtaha ot uchilishte da si a slojish,ili imashe preduprejdenie,no chak pak Sodom i Gomor,ne e bilono imashe pravila i te se spazvaha,a ne kato sega uchilishtata prilichat na bardaci.Kolkoto do toaletna hartia,riadko no ia imashe,kakto i humana v aptekite,do nas imashe dve knijarnici,i bez da sam abonat v tiah(kakvoto i da znach tova),si kupuvah hubavi knigi koito oshte si pazia.V magazinite,drehite i obuvkite,biaha evtini i kachestveni,i ako se skasa dreha ili obuvka,otivash i ti gi smeaniat bez problemi s kasovata belejka.Za zdraveopazvaneto,kakvo da kaja?Kato malka sam boleduvala,i ako beshe i togava kakto sega,niamase da sam mejdu jivite.I biaha istinski lekar,a ne s kupeni diplomi kato segashnite.Verno za jilishte i kola se chakashe,no ne te odiraha ot bankite s neponosimi krediti i lihvi,i ne ti vzimaha jilishteto,vsichki rabotiha.A liatoto,se hodeshe na pochivka,i sas 120 lv,izkarvash 14dni na more,i ti ostava niakoi lev kato se varnesh.Stanciite biaha chisti,spretnat i poddrjani,hranata be dobra,nezavisimo na more li si ili na balkan,vsichko se poddrjashe v idealen red.Kolkoto do brigadite,ne sam bila,no sam chuvala che makar i malko se e plashtalo neshto.A televiziata ne beshe blestiashta,no beshe dobra.Imashe interesni predavania, osobenno detskite predavania i filmcheta,nezavisimo animacionni ili igralni,tova sa filmi koito oshte pomnia.Pomnia i kak ciala sedmica pazih dobro povedenie,zada mi pozvoliat v sabota da gledam“studio x“,ili prez sedmicata,zada cledam „Sedmorkata na Bleik“ili „Robiniata izaura“,koito za vremeto si biaha dosta dobri filmi.Za balgarskite filmi i tv teatar,prosto neiskam da komentiram,te sa vechni.Taka che,drugariu „avtor“,ne se opitvaite da pravite horata na idioti,zashtoto ste smeshen.Tova beshe vreme koeto,za sajelenie nikoga niama da se varne,i shte lipsva na mnogo hora koito go pomniat.

    • Евелин Петрони

      Силно се възмущавам от хора, които не използват кирилица и въпреки това, написаното от тях е пълно с правописни грешки. Пунктуационните няма да ги коментирам, те са повече. А това, че им се губят часовете по математика, буквално ме вади от равновесие. Иначе образованието било на ниво! Абе муцко, колко ти струваше обяда в училищния стол? 0.55 ст? Ами това си е половин стотинка. По всяка вероятност е струвал 55 ст или 0.50 лв, което е същото. Сигурно така е било, но на фона на заплати от по 120-150 лв, даже си е скъпо. Сега при заплати 1 200 – 1 500 лв, да платиш 5 лв е нормално. Тук пак трябва елементарна математика за да се разбере. А 120 лв за екскурзия си е цяла заплата. Сега е пак така, с цяла заплата си изкарваш екскурзията и се простираш според чергата си.
      Хайде, със здраве и грамотност напред!

      • Po princip,ne otgovariam na prostaci s niska koltura,no v sluchaia shte go napravia.Parvo Gn.Evelin,mucka shte vikash na maika si ili na sestra si, az ne sam ti mucka ili neshto ot toia sort,kakto bi se obarnal kam niakoia selska kifla,kato naprimer momata,deto narich horata chobani a ti i rakopliaskash.No po selata e taka,ne ti se sardia.Vtoro,mrazia da pisha na latinica,no niamam kirilica .Za sajelenie.Govorish mi za pravopis i matemateka,ok kato ti gledam obarkanite pisanici,triabvashe oshte vednaj da si procheta napisanot ot vchera,neshto koeto ti iavno ne si napravil vnimatelno,zashtot pisha ne za ekskurzia,a za 14 dnevna pochivka na more za 120lv.ot koito ostavaha.Kolkoto za stotinkite,vij kak sam gi pisala,i togava napadai.Oshte si pazia kuponi ot onova vreme,taka che ne mi razpraviai gluposti.I tuk nestava vapros, za pravopis i matematika,a za statiata koiato e palna laja i glupost.Interesno mi e ti, na kolko godini si ta si pozvoliavash,takova prostashko povedenie kam hora koito nepoznavash.Ta gnPetroni ili kakto tam se vodish,ne si predavai vajnosti,zashtoto ne si interesen.Taka che sas zdrave,i dobro vaspitanie kakvoto i da znachi tova za teb.

        • Евелин Петрони

          Eli, муци, ти май не разбра, че има разлика между 50 ст и 0.50 ст?
          И за твое огромно съжаление, не съм си позволила нито да нападам неоснователно хората, нито да ги обиждам. Цитирам твоите бисери „prostaci s niska koltura, niakoia selska kifla“. Кирилица ясно не можеш да инсталираш, едва ли е толкова трудно, щом селска кифла като мен го прави без проблем. Явно в градовете образователното ниво е било по-ниско от това по селата. Затова ти е простено, че не ползваш кирилица.
          А случайно да си чувала за пунктуационни правила? Че запетайките си имат точно определени места? Май и това не си?
          На въпроса, кой набор съм – 1982-ри.
          И понеже видимо си люта гражданка, може да звъннеш на селската кифла на 088 987 0 951 и да я набиеш по телефона.
          И пак със здраве, добро въЗпитание (пише се с буквата „З“, а не със „С“ както си го написала „vaspitanie“) и да не забравя грамотност!

          • Чета и се смея. Типично по български. Интелигентен човек имал дързостта да направи забележка на неграмотния коментар и веднага г-жа Eli започна обидите – „prostaci s niska koltura“ и „niakoia selska kifla“. Чета и ми иде да зарева, колко озлобен и ниско образован е народа.
            Кажете ми, как да се оправим?
            Поздрави, Иванов, 54г, живял и в двете епохи.

          • biaha0,25st za zakuska i 0.50st.Pravia razlika,i kakto kazah mucka shte vikash na maika si.Nito te poznavam,nito imam ogromno sajelenie za neshto,nito e tvoia rabota,kakvo shte instaliram i kakvo ne .Za kiflata,nestavashe vapros za teb,no ne si chel dostatachno vnimatelno,“az ne sam ti mucka ili neshto ot toia sort,kakto bi se obarnal kam niakoia selska kifla,kato naprimer momata,deto naricha horata chobani a ti i rakopliaskash.“Ta kade sam te narekla kifla?A i nesam liuta grajdanka,nito se bia,kato veroiatno tova na teb ti se otdava,dosta dobre,i taka si nalagash mnenieto.Kolturata, vazpitanieto i gramotnosta ne se izraziavat samo v pravopisa,jiveia na miasto kadeto sasedite mi sa profesori i docenti,s po 2 vishi,no sa si prostaci.Mojebi i ti si ot tova saslovie,ta taka che te razbiram i te sajeliavam.Taka che ne me interesuva mnenieto na takava kato teb,no iavno ti niama,s kakvo drugo da se zanimavash,ili nikoi ne ti obrashta vnimanie,ta si tarsish,kade da si izbivash kompleksite.Taka che ti jelaia hubav den,i ne obijdai horata,zashtoto i te mogat da ti otvrnat sas sashtoto.

      • Красимир Мальов

        Евелинче за стотинките ти разбрах намека , но друго искам да напиша тук .През 1973 година започнах да уча в техникум и столът ни беше напълно безплатен ,даже много пъти аз или мой съучиници сме си оставяли и нашите купони когато не съм искал да си чакам реда в стола и бързам да си отидя у дома по някакви причини .А най хубаво беше когато ми се паднеше да дежуря в стола като помагахме на готвачките в приготвянето на закуската ,обяда и вечерята ,и се радвах че три дни няма да уча уроците си .

  52. Господинът не уточнява къде точно е живял. Някъде из дълбоката провинция или Сибир?
    Щото аз съм от София, и с чиста съвест мога да твърдя, че това са пълни глупости. Не е имало дефицит на храни, месо, шоколад, безалкохолни, луканка имаше ПО ВСЯКО ВРЕМЕ. Друг е въпросът, че докато бяхме студенти си купувахме по 100 грама, за 1,60….А ВСЯКАКВИ плодове имаше в т. н. „показни“ магазини, на по-висока цена, но много по-ниска от сегашните. От там купувахме по изключение, за свиждания в болниците, например – но така, или иначе, имаше винаги. А шоколадчета имаше винаги и в провинцията – любими ми бяха тези по 11 стотинки с рисунки на Кума Лиса и други приказни герои… и така нататък.

  53. Описаното в статията съвпада със спомените ми. Малко се ококорих на снимките, но текста е съвсем верен.

  54. Авторът малко е поизмислил нещата .Настина кока-колата беше лукс,но безалкохолни имаше.Бира-да се удавиш в бира,водка, коняк и мастика и ракия без пари бяха.Риба в рибарските магазини-бол.Но хората ядяха месо-каквото поискаш имаше.Луканки и шунки в София си имаше,суджук също.Сиренето беше прекрасно,киселото мляко вкисваше на другия ден ако забравиш да го прибереш в хладилника.Шоколадите не бяха върха,но ставаха.С дрехите и обувките нещата бяха малко куци-отидеш на сватба или банкет(те бяха поне един път месечно) и гледаш колежката я като с твоите обувки,я като с твоята рокля.Но имаше списание Бурда и се шиеха оттам моделите.Във „Валентина“ също имаше хубави неща.Почивките лятото на море бяха достъпни за всички,наистина в доста мизерни условия по бунгала и станции,на ски ходеха малко хора.Велосипеди имаше Балкан и Школник ,аз имах Бианчи от Кореком след 4 години тръшкане на дядо ми бог да го прости.Жилищата не бяха проблем,пералните бяха лукс-Перла 03 и 04 ехааа 🙂 Печки не знам,ние имахме газова италианска печка,която продължава да работи 46 години. Престъпност нямаше,или поне не не знаехме.Играехме до късно по улиците,ключът седеше под черджето и никой не влизаше в къщи.Съседите оставяха ключ да им поливаме цветята когато ходеха на почивка. Ходехме си спокойно по барове и кръчми през нощта пеша,най-много някой милиционер да провери паспорта ти.Само кафето беше ужасно…:) Със сигурност има и още неща,но това се сещам .

  55. пълни лъжи и простотии в тая статия някои я е писал по поръчка и едва ли е живял по онова време за разлика от мене и писанията на автора тука са чиста злоба и простотия предадени уж по културен начин . Автора си е чисто педерастче като Плевнелиев да кажем както и всички „демократични народни“ представители в Българския парламент сега

  56. Евелин Петрони

    Eli, муцинко, не разбра ли, че съм жена, писала съм в женски род 🙂 Ту ми отговаряш в мъжки, ту в женски род.
    И пак ще припомня, че 0.50 ст означава половин стотинка. Ако искаш да напишеш, че нещо струва 50 стотинки, трябва да изглежда така: 50 ст или 0.50 лв.
    И с ръка на сърцето мога да те похваля, имаш напредък, пооправила си правописа, но пак имам забележки в следния текст: „Kolturata, vazpitanieto i gramotnosta“.
    кУлтурата, пише се с буквата „У“, а не както ти си го написала „Kolturata“,
    въЗпитанието – тук си се поучила от забележката ми „vazpitanieto“,
    грамотностТа – пише се с двойно „Т“, няма да обяснявам защо, а не „gramotnosta“.
    И още една думичка „sajeliavam“
    съжАлявам, пише се с „А“, а не както ти си я написала „sajeliavam“.
    Напълно съм съгласна с теб, че не е нужно да имаш няколко висши образования за да се държиш на ниво. Нито ти трябва висше образование за да си грамотен. Граматиката, която усилено критикувам се изучава до към 3-4 клас.
    И да, адски си права, че нямам с какво да се занимавам и си избивам комплексите. Част от работата ми е да изучавам поведението на хората, в случая твоето. Работя като психолог в социалните мрежи, убедена съм, че знаеш какво означава това.
    Желая ти здраве и късмет!
    П.П. Благодаря на г-н Иванов за коментара по-горе.

    • Edva li si takava, za kakvato se predstaviash.Edin psiholog,ne se obrashta,kam horata s mucki macetai drugi podobno prostashki obrashtenia,taka che vmestao da se zaiajdash,i kritikuvash si nameri seriozno zanimanie,ili si gledai semieistvoto ako imash takaova.Taka che vmesto men,analizirai sebesi.

  57. Лора Донева

    От къде се навъди толкова злоба и завист у хората? Вместо да се засрами неграмотния човек (както е учен по време на възхвалявания от него соц), тръгнал да съветва и обижда, защото някой му казал истината през своите очи, от която истина го заболяло.

  58. Светльо Станчев

    ОпасТна напЪст е негрЪмотнУстТа у бългЪрина!

  59. Евелин Петрони

    Слез Боже и си прибери вересиите…

  60. Здравейте Българи!!!No hard filings!!!Имаше всичко по онова време бе братя!!!И лимонада и сайдер,кооп кола,бреза,етър,алтай,швепс поне 10 вида,кока колата я караше баркаса у дома,сънкола,буратино/дано някой си го спомня от 1987…газирана и минерална вода…и още много други безалкохолни напитки!!!За бирата да не говорим!Имаше 10%,12% тъмна светла,радебергер,шуменска,старозагорска,бургаска итн!За алкохолните напитки да не говорим!Можеше да се удавим в алкохол по това време!В сладкарниците беше пълно с торти за рожденни дни с гипсови пиленца за украса,по късно пуснаха торти с къщички с вафлени кори,малки торти по 1лев за ученици бишкоти които сега не могат да се намерят,витошки,толумбички,кадаиф и много други!!!Страхотен избор повярвайте ми!В ресторант на Балкантурист например можеше да си поръчаш най добрата Българска бира- зелена загорка!!!И най добрият Български специалитет филе миньон или рамстек с лук на цена от 3-4 лева!!!

  61. И продължавам-

  62. Долари намирахме постоянно и всеки ден от моряци,тиксимаджии,хора работили навън,за да си купим дънки,якета,ризи,касетофони,цигари,уиски и други!Курса през 1980 беше към 3 лева за долар!Баща ми беше директор и ми намираше долари за по 2.50 лева за долар….Не сме имали никакви проблеми да се снабдим с валута! Не ги слушайте помиярите за това колко е било трудно!Трудно беше и тогава и сега за некадърника!!!

  63. ХРАНАТА-СЕГА ДА ПОЯСНЯ-КОЙ ЗА КАВОТО РАБОТИЛ И УЧИЛ
    В моето семейство се ядеше шунка,кашкавал,бекон,яйца,черен хайвер,само сьомга,лефер,калкан,агнешко,пиле и само прясно свинско!Салатите бяха само пресно доставени от селските дворове!Имахме достъп до пресни сокове и нектари директно от Булгарплод!Прасковите ни бяха доставено директно от аерогара Сарафово от самолета за Русия…

  64. Имахме луканка направена от баща ми,само от телешко месо!Също и пастърма,дядо и други деликатеси!Майка ми и баща ми консервираха много зимнина,тогава нямаше това изобилие!Имахме къща на 3 етажа но не на село а в град,и то областен/не може всички да са родени в София…а може и да сме били много по добре от много софиянци…Имахме жигулиииииии…. но после го сменихме за Самара..а после за Форд,а после за Волво… апосле за ,,,абе стахме милионери!

  65. Сега сме ок,нямаме проблеми,караме коли за по 50 хил евро,имаме домове за по 200 хиляди евро,състоятелни сме ама може би защото изкарахме по 20 години навън ама не след туристическата емиграция!!!Батко ви Боби

  66. Samo da poso4a -ibjagahme prez 1986 i do1999 npravihme milioni!!!

  67. Това е така защото точно през 1999 смениха парите и 1000 марки бяха 1 000 000 лева!!!ха ха ха!!!

  68. И за да не бъда като анонимните тарикати тук по форумите мога да дам телефон за контакт,както и името си!-0876775745
    Боби

  69. And only for the record i am born 1964 year!!!

  70. Ako ima njakoi nesuglasen s men molja da mi se obadi!!!

  71. a momi4necata po tova vreme bjha maiko mila…ela ela arap dade 4orap..

  72. всички бяха запленени от доларите и тези които ги изкарват….

  73. мръсен циганин

    След всичките коментари които изчетох реших да задам няколко въпроса на всички демократи ,защото явно не разбират или не искат да разберат очевадното.
    1. Колко беше външният дълг на България преди 1989г.?
    2.А сега?

    3.Колко работещи предприятия,заводи,фабрики и ел. централи имаше?
    4.А сега?
    5. Колко училища ,болници ,детски градини,старчески домове имаше?
    6.Какъв процент от българите станаха собственици на жилища,макар и да нямаше банани и портокали по магазините (по ваши твърдения)?
    7.Знаете ли какъв е процентът на хората които имат жилища в европа(сащ)?
    И последен въпрос,знаете ли колко човека умряха в България преди 1989г. защото не са яли банани?
    п.п А
    А колко умряха след 1989г.защото вече по магазините има и кола,и банани и портокали?

  74. В София имаше малко повече „благинки“ – кашкавал, безалкохолни и неща от първа необходимост. Но по отношение на малките градове всичко, описано в статията, си беше точно така. Може тук-там нещо да е поукрасено малко, но е много малко. ‘Баси, даже на шоколадовите бонбони се радвахме – „Диана“, „Амфора“ и к’ви още тъпотии бяха. А всички в семейството имаха „хубава“ работа, не е било от нямане на паре.

    Т’ва майка ми да ми донесе от София конфети за нова година… сънувах ги още от предишната…

    Така че някои от по-равните да престанат да обясняват кой кога да си пие хапчетата, ‘щото по онова време са живеели в алтернативна реалност. Те и сега май така си живеят…

  75. 1.Кой го интересува сега? 03/08/2015
    2.И да искаме да знаем няма да узнаем!!!
    3.Имаше заводи и предприятия в които хората ходеха на работа но не работеха ами крадяха!!!
    4.Явно не са рентабилни сега-03/08/2015
    5.Колкото са могли да построят!Друг е въпроса какво се преподаваше,дали е било актуално,дали е било добро това безплатно образование щом още има хора които са супер неграмотни а са родени преди 1988…за старческите домове можем много да спорим!!!
    6.Жилищата бяха масово панелки за селяни,които и сега трудно сменят собственниците си!!!А и станаха собственници след 1990 нека си говорим истини!
    7.Знам тъй като съм живял между 1986 и 2005 в Скандинавието!!!
    А за последният въпрос виж моля статистиката от преди 1989!!!
    Наздраве!!!

  76. „Любимата на всички ни луканка беше много евтина…“

    Евтина, другият път. Средата на 80-те години. Започнах работа със 135 лв. заплата (всичките ми познати, уволнили се от казармата и без висше образование по онова време, започваха работа с подобни заплати) и тя остана такава поне година и половина (не че после се вдигна много). Килограм луканка беше 12 лв., тоест 1/11 от месечната ми заплата. По-рано, в края на 60-те и в началото на 70-те е била май 6 лв. килото (това не го помня), заплата на млад инженер – 100 лв. Естествено, че беше и дефицит, освен другото, та се купуваше 3-4 пъти годишно при това положение.

    • Красимир Мальов

      Абе приятел ,ти къде си работел бе ? да не би Зимбабве ,защото аз започнах трудовият си стаж през 1978 година като мотокарист в консервно предприятие със 140 лева заплата .През 80 -те години на миналият век вече работех като тракторист на транспортен трактор в смк и заплата ми беше 260 -280 лева зависимост от изминати км , тонаж и тн към края на 80 -те години вече като шофьор взимах по 450 -500 лв ,а заплатата ми през 1989 год беше вече от порядъка на 700лева като шофьор и това е в град Плевен .

  77. МНООООООГО преувеличено, с цел! Всъщност безалкохолни и кашкавал имаше постоянно! Разбира се, само 2 вида кашкавал – крави и овчи (в София и Витоша), олио имаше 2-3 вида – Роса, Калиакра и още едно, дето му забравих името, но беше разпределено по райони в страната. По нашия край имаше Роса, по други окръзи – Калиакра.
    Субтропични и тропични плодове имаше само зимата, при това често само в „показните“ магазини (така ги наричаха, по очевидни причини). И там човек рядко можеше да се уреди, освен с връзки. Но от време на време, неочаквано, се появяваха и по обикновените „плод-зеленчук“ магазини.
    От друга страна, нямаше токсични храни, с които да извършват геноцид над населението, както сега. Алтай си беше супер безалкохолно, много съжалявам, че го няма сега. Беше от билки и не вредно като Кока-кола и Пепси. На вкус беше върха! Имаше няколко вида швепс, няколко вида лимонади, етър и какви ли още не други марки (ябълка, круша и т.н.). Разбира се, говоря за 80-те год. (и малко за края на 70-те). Преди това може и да е било по-зле, но е нормално, все пак са сменяли парите 2-3 пъти, следвоенни години са били…

  78. РОбската психика е неизкоренима!
    Който е свикнал да живе като роб в комунистическото робство, когато човек нямаше право даже да избере къде да живее (г.нар. „Жителство) и къде да работи (т.нар. „разпределение“) той ще си плаче за рабоството.
    За да си свободен е нужно не само да имаш условия за избор, но и да избиеш от кратуната си робската психика. Защото когат в съзнанието си си роб, никой не може ад ти помогне!

  79. По магазините се продаваха боклуци, имаше всякакви дефицити, имаше режим на ток и вода… Имаше една комунистическа кочина, наречена НРБ! Нямаше свобода, нямаше алтернатива, нямаше перспектива. Само същество с интелект на хлебарка може да въздиша по концлагера НРБ.

  80. Коста Чолаков

    Статията е пълна с грешна фактология. Телевизията започваше програмата си в 10.00 часа, а не в 08.00 часа. От вторник до петък, от 10.00 до 12.30 имаше повторителен блок. Вечерната програма почваше в 17.30 часа, а не в 17,00. Втора програма излъчваше вечер, а от началото на деветдесетте , само през уикендите, и в следобедните часове. През почивните дни телевизия имаше цял ден от 10.00 часа. А когато тръгна „Добро утро“ на Сашо Авджиев, през 1987 година и от 08.00 часа в събота.Не харесвам квалификацията “ глупост“, по адрес на предаванията „ТВ неделник“ и ТВ справочник“, водени от Бригита Чолакова и Таня Димитрова. Едното беше първото ток шоу в социалистичска България, а другото информационен гайд за всичко, което предлагаше бизнеса в България, за съответния ден.Грешна е и фактологията относно другите сфери. При препълнени с храна хладилници , явно сме имали легални пътища, за да се сдобием с нея.

Коментирай to теди66 изтрий

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.