Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ликовете на епохата / Сендовската образователна система

Сендовската образователна система

Освен с политическите и научните си изяви, акад. Благовест Сендов е известен и с образователния експеримент „Проблемна група по образованието“, наричан разговорно „Сендовската система“, който инициира докато е ректор на Софийския университет. Новата образователна система, първоначално е въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г.
Проблемната група по образованието (ПГО) е един амбициозен и новаторски проект, в който са ангажирани много учени и педагози, като основна роля имат проф. Мирослав Янакиев, доц. Розалина Новачкова и проф. Георги Ангушев. Името на ПГО бързо се прочува и с новия буквар в създаването, на който дейно участие вземат Валери Петров и Доньо Донев.
 
Системата предлага нови методи на обучение, както и  промяна в учебното съдържание по класове. В основата й е заложено да дава целодневно обучение на малчуганите и възможност за връзка между всички предмети. Повечето ученици по тази програма започват своето обучение на 6 годишна възраст. Записването по нея е напълно доброволно. От първи до четвърти, класовете се наричат отделения, а пети клас се води първи прогимназиален. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени. Например предметът „Природа“ обединява изучаването на Биология, Химия, Физика и География, а „Чета, пиша, смятам“ — Математика, Български език и Литература. Други интересни занятия са били „Проектирам и конструирам”, както и „Чета книга”. Учебниците са големи, тип „Всичкология” и илюстрирани от Доньо Донев. Още от първи клас (първо отделение), по-много забавен начин започва обучението по чужд език. Само говоримо. До трети клас (трето отделение) се пише само с молив и печатни букви, понеже се смята, че така е по-лесно за детската ръчичка. От пети клас се учи програмиране, като за целта се използва популярния за образователни нужди език Лого.
 
Обучението се провежда целодневно. Децата на обяд от 12.00 до 14.00 ч. имат почивка, като в училищата има помещения в които малките „сендовчета” след като се наобядват в стола, отиват да спят и после отново влизат в класните стаи. След обяд имат редовни занятия, но по-леки, като рисуване, трудово и т.н. Изключително много се държи на спорта. Физкултурните занимания се провеждат в следобедните часове и се набляга на спортове нужни за физическото развитие на децата.
Чантите се носят в понеделник и в петък се връщат у дома, т.е. вместо да учи в къщи, детето учи в училище. Това облекчава родителите и учи детето на системност и отговорност. До V клас учениците не са писмено оценявани, за да не се учи детето на бележкарство, а на любознателност.
 Макар и заченат далеч преди демократичните промени, една от основните цели на образователния експеримент е демократизацията на обучението и възпитанието. В методологията на новаторския образователен процес се залага обучението да преминава с лекота и забавление под формата на игра. Материалът следва да бъде преподаван така, че да възбуди интереса на малчуганите и да се заучава лесно. Цели се обучението да им дава изключителна обща култура и да бъде лесно приложим за децата на практика.
 Въпреки това обаче, още от самото си появяване новаторският образователен проект се приема нееднозначано и с много резерви, най-вече от страна на родителите. Освен това системата среща много противници и в интелектуалните среди. Макар и авторска тя е заклеймена като американска, а Съюзът на българските писатели излиза със специална подписка против. Заради разказчетата на Джани Родари включени в учебниците, писателите се възмущават, че е твърде западно ориентирана.
 
 В началото на 90-те и последвалите безконечни реформи в образованието, ПГО е закрита и училищата престават да работят по т.нар. „Сендовска система“. Запитан защо тази система не оцеля след демократичните промени, въпреки че цели именно по-демократично обучение, неиният автор днес казва: Ами като много добри неща, започнали по-рано, отколкото им е било времето, я закриха.

 

Има ли сред вас „сендовчета” и какво си спомняте от този новаторски образователен експеримент ?

 

Коментари

Коментари

sandacite

49 коментара

  1. Беше супер, учих по тази система 12 години . Не съжелявам, и найстина беше Новаторска за времето си.
    Мисля че и днес ще е актуална тази система за обучение.

    • Дванадесет безвъзвратно пропиляни години, през които училите по по-простички системки успяха да научат, че „съжалявам“, е правилното изписване на думата, която кой знае защо слабо образованите изговарят, а което е по-страшно – дори изписват като „съжелявам“. Да не говорим за Й (и краткото) в думата „наистина“.

    • Гледам, наЙстина са те научили да пишеш и е важно, че не съжЕляваш…

    • Определено – научили са те!!!!

    • Сендовската система е най-интересния феномен, който се е случил в българското образование. Бил е оценен като неефективен, като следния пример на първия коментар. Тогавашните оценяващи са залагали на фактология и дали се пише „съжалявам“ или „съжелявам“ или „sorka“. И както сами виждаме тази предметоцентричност не се е променила и днес.

      Къде ви е мярката за образование? А ми тази за интелигентност? Предпочитате Гарднър? Лягате ли си с мисълта за Айзенк? Какво знаете за интелигентност или образование. Или сте хора, които работят в държавна администрация и позеленявате от глъч и погнуса когато видите някой да напише „найстина“ или „съжелявам“.

      Кажете ми, можете ли да наречете човек идиот, защото пише „очител“, но все пак е щастлив, успяващ със занаят, докато вие и вашата „свръх-образованост“ и перфекционизъм спрямо правопис, си киснете сладко вкъщи и мрънкате докато някой някога не ви погребе някъде?

      Доста хора вярваме, тъй като аз самият съм виждал макар и за кратко тези учебници, че сендовската система е оценена като неефективна, не защото е носила некачествено образование. Напротив, носела е образование, което не се търси. Особено когато целта е да се обучават не мислещи хора, а работническа класа.

      А сега, мили хора, целунете децата си и ги пратете в някоя забутана „елитна“ професионална гимназия, с нещо което дори те не искат И бъдете благодарни ако могат да изписват правилно „съжалявам“.

      Черногледи сте и сте глупави, но ако ви нямаше щеше да е скучно по света.

      • НеСендовче

        Определено бих нарекъл индивид, който пише „очител“ идиот и то неграмотен идиот 🙂

        Колкото до казуса за щастието – ами че идиотите са едни от най-щастливите хора. Аз обаче не искам да съм такъв, съответно си държа на правописа – признак не само на култура, грамотност и интелигентност, а и на уважение към езика и отсрещната страна!

        Явно на сендовчетата, образованието им доста е куцало, за да правят такива фрапантно-тъпи грешки…

      • Tova e istinata. Proizvoditelite na negativi vinagi sa gotovi da zaleiat vsichko s pomia koiato proizvejdat v izobilie…. Samo tova mogat. Uspeh.

      • българин

        @Алекс: Хубаво е като човек попадне на интелигентен коментар сред толкова много тъпанарщина 🙂

      • Никола Ников

        @ Алекс:

        Трябва да се възпитат възпитателите. По същото време (1980г.) бях превел една методика за „бързо четене“. Предложих я на издателство „ТЕХНИКА“ в София. Пълна скръб – никакъв интерес. Същият ден издирих телефона на акад. Сендов и позвъних. Обади се доволно приятен глас и каза, че баща им отсъства. Внедрих тези методи (бързо четене) в своята военно-педагогическа дейност, въпреки неодобрението на Началника на Политотдела на ВМФ – ген. Желев. Резултатите бяха потресаващи: матроси с успех 3,00-3,50 от средното си образование и далече от електроника и електротехника (тогава във Флота влизаха и с нисък успех) заучаваха много бързо преподаваното и бяха много добри в тренировки и учения. Когато, след случая в дискотека „ИНДИГО“, започнах да си отговарям на въпросите, стигнах до извода, поставен в един материал „Не кофа, а факел!“:

        “Ние не раждаме деца и не възпитаваме български граждани, а клиенти на полицията и затворите, на чалгата, на хип-хоп културата и наркобосовете, клиенти на босовете на проституцията, на контрабандистите на крадени и акцизни стоки, клиенти на трафикантите на възпитани бели роби и робини, клиенти, които да увеличават тяхното богатство. Ние сме Държава от клиенти. Пазарна икономика, “пазарно свободно слово”, пазарно общество от зарибени клиенти на Сатаната.”

    • Затова ли пишеш „съжЕлявам“, след което си сложил запетайка, а пък за „наЙстина“ да не говорим, осве това при „мисля че“ си изял друга запетайка?

  2. ООО многа да напиша много по темата. 1. Тове вероятно е първият опит за дълбока реформа в образователният процес и приом след 1944 г. Аз съм сендовче и смятам, че системата беше превъзходна. Да ползва западни модели, да за малките отделения има много игри, учебниците бяха изпълнени с откъси от литературни произведения. Прекрасна система, която ми е дала много като развитие на мисълта и личността. Някак си възпита свободният дух в мен. В статията има леки неточности. Например аз учех в едно от централните столични училища и тям в първи клас нямаше избор – всички паралелки бяха ПГО. Нямахме стая за сън, а си играехме сводно на двора или в малкото салонче. Истината е, че отпор на ПГО даваха преподавателите, защото прозираха своята неподготвеност да се справят с новите изисквания. Те видиш ли 20 г. си преподават по старата система, а сега за ужас трябва да учат нещо ново. Системата беше отлична, въпреки всички трудности с които се сблъскваше в нашето консервативно и ретроградно общество.

  3. Като ви гледам правописа и на двете „сендовчета“… 😀

    • Ами виждал ли си правопис на завършил през демокрацията? Те кирилицата не ползват.

      • НеСендовче

        То и повечето от комунистически образованите не я ползват… Аз съм завършил през демокрацията – хайде ми намери кусур на правописа, като имаш предвид, че при комунизма имах по български 4, а по литература – 3. Интересно защо ли…

    • Сендовски випуск 74

      Не е защото си много умен…със сигурност. Ти(или вашите), си от тези, които са търсили връзки за да те вземат в някоИ от тези класове.
      Сендовската програма е, може би, най-смислената програма от 9-ти Септември насам.
      От нашия клас бяха приети във ВУЗ всички, които кандидатстваха, а абсолютно всички са вече много добре реализирани професионално.
      През цялото обучение се забавлявахме, а такива като тебе завиждаха.
      СъжАлявам, че на моето дете не мога да осигуря нещо подобно в обученито му.

  4. Аз учих по тази система и мога да кажа, че беше хубаво, букварите бяха много интересни и забавни. Не съм сигурен, но май още пазя няколко от тях. Както е написано в статията, карикатурите на Доньо Донев бяха много сполучливи, но разбира се не само това. Имахме обеда почивка, обяд в стол, следобед често ни разхождаха в близкия парк по два часа и ни оставяха да играем там. Имахме час по ЧЕТЕНЕ, където всеки трябваше да си носи книга и да чете, а учителката (в случая зам.-директорката) обясняваше непознатите думи, когато някой я попита. В шести клас учихме програмиране (което сега ми е част от професията). Учил съм и една година в обикновено училище и още тогава ми се стори много глупаво, че там трябва да зубриш уроците от учебника наизуст и да ги разказваш за оценка. Това е сбъркано в образователната ни система и до днес, че те карат да зубриш информация, а не как да я използваш и да развиваш уменията си, както е например американската образователна система. И е много прав Благовест Сендов с изречението накрая: „Ами като много добри неща, започнали по-рано, отколкото им е било времето, я закриха.“

  5. Всяко едно нещо, което не е стандартно, а алтернативно е добро. Тази система по-скоро развива математчиеското мислене, поне такова ми е наблюдението от хората които познавам. Аз съм учил по друга експериментална (алтернативна) система, която е класи над стандартната система и обхваща 8-12 клас – говоря за 151 СОУПИ в Овча Купел. За системата, по която аз учих мога да кажа, че не е лъжица за всяка уста. Да запишеш детето си в конвенционално българско училише или детска градина е пагубно. Но алтернативни училища са и езиковите гимназии, математическите, художествените.

    • Първото изречение е тотална глупост ;))) Алтернативата не е задължително да е добра или непременно да е нестандартна.
      По отношение на системата – не съм учила по нея, само съм чувала. Сега, обаче като чета и виждам всичко към, което се стреми днешното образование. Само че не знам защо се смята, че хаотичното съчетаване на всякакви образователни системи е добро. Според мен сегашното образование е лошо, а системата на Сендов не знам как би работила тогава. Възможно е да е била добър вариант. Но е факт, че сегашната система е ужасна точно, защото никой не отчита културните различия. Те хубаво ще ми въвеждат френската, американската и пр системи, ама ное сме българи и си имаме своите особености. Сендов е направил нещо подобно. Чудя се дали Възрожденците бига се обърнали в гроба при тези обстоятелства и как така се получи, че тяхното дело потъна.

  6. По подобна система се учеше в Националното Експериментално Училище в София още от 1976 г. Доколкото си спомням беше по методиката на проф. Лозанов. Сутрин бяха основните часове, а след обедната почивка си подготвяхме домашните работи. До 8-ми клас нямахме бележници. В края на всеки срок получавахме т.н. „характеристики“ по всеки предмет, които даваха много по-точна представа за знанията на ученика от „сухите“ много добър (5) или среден (3) например. А за да илюстрирам на сегашните „соросчета“ и „демократчета“ колко беше „лоша и закърняла“ тази система, ще ви обърна внимание, че в момента по всички телевизионни канали върви рекламата за „целодневно училище“. Много новаторско, американско и демократично, нали?

    • НеСендовче

      и все пак, въпреки цялото това „образование“, си си останал олигофрен… Тотален 🙂

      • българин

        Прави впечатление, че има тролове, на които много им пречи тая система. Плюят и по нея, плюят и като се заговори за българските компютри, за българското производство… Целта е да се оплюе всичко наше и да се възпитава чуждопоклонничество. А това са българи, не чужденци. Ако някой още се съмнява в американската пета колона – да се загледа внимателно в коментарите тука 🙂 Ще разбере и защо едно време бащите им са били тикани в затворите – не е защото са били „борци за свобода“ и „неудобни на режима“, както сега ги изкарват.

  7. Удаваше ми се с лекота да съм „сендовче“, разбирай, да уча по неговата система, доставяше ми удоволствие и години след това да прелиствам учебниците – текстовете не бяха политически украсени, или поне не толкова, колкото в стандатрните помагала. След всеки текст, мисля, от трето отделение нагоре, имаше къс преразказ на написаното в превод на руски и англуйски. Учителите ни работеха с любов и съжаляваха, когато тази програма бе премахната от учебния план.
    Моят син сега учи в гнилия запад по подобна програма в гимназията – тук се води за новаторска 🙂

  8. Идеята е прекрасна, но като всеки експеримент не се знае къде са и слабите места. Имам няколко приятели, учили по тази система в различни краища на България. Повечето от тях имат затруднения с четенето и писането и сега – това са хора по на 35-40 години. Това е едно от слабите и места, вероятно. Не знам какви са били резултатите от експеримента – не съм чела обобщено изследване, но би било интересно. Като философия много напомня Валдорфската система. Но, докато Валдорфската е много масова и с много повече наблюдения, тази просъществува достатъчно дълго да се наблюдава, но не и да се развие. Има хляб за размисъл и „за“ и „против“, но е наистина иновативен подход в образованието.

  9. Системата беше изключително добра. Изучавахме блок-схеми и кодиране по времето когато другите си губеха времето да пишат ръкописно – тотално ненужно умение в наши дни. Беше модерна система за времето си. Спомням си, колко тъпо стана училището, когато трябваше да премина към „стандартната“ система. Моментално намразих литературата, която толкова харесвах… В днешно време нещата са още по-зле, но за съжаление нямаме избор да запишем децата си по системата на Сендов…

    • Мисъл, достойна за съжаление: „другите си губеха времето да пишат ръкописно – тотално ненужно умение в наши дни“. Както и изказалият подобна мисъл…

      • българин

        На мен ми се налага да пиша ръкописно 1-2 пъти годишно – като оставям бележка с показанията на водомерите. За останалото има електронна поща, скайп, мобифони… А блок схеми ми се налага да правя почти всеки ден. Дали наистина е достойна за съжаление тази мисъл или ти си идиот? Естествено, че никой няма да остане да не знае да пише – въпроса е на какво трябва да се набляга.

  10. Имах истинско и много интересно детство, именно учейки по Сендовата система. Учителите ни бяха приятели и с лекота говорихме и споделяхме всичко с тях. Опитах в четвърти клас да уча в училище по масовата практика и ужасът беше пълен – 30-40 тетрадки… С 5 стотинки правиш кръгче в горния десен ъгъл и си пишеш номера – пълни простотии и излишен стрес. Нямахме имена, а номера. Чантата беше непосилно тежка за мен… Издържах месец и още имам кофти спомени от преживяното. Няма да споря с отричащите системата. За мен спомените са прекрасни, а и реализацията също. Класът ни завърши със среден успех – отличен и абсолютно всички бяхме приети в университети.

  11. Моите деца учат в Монтесори, в Германия. Описанието на системата на Сендов учудващо съвпада в много отношения с идеите на Мария Монтесори. Децата ми отиват с желание на училище и учат много по-бързо от връстниците си в нормалните немски училища въпреки, че са изправени пред предизвикателството да се научат да пишат и четат правилно на български и немски.

  12. През соца баща ми беше военен, поради което ни местеха доста от град на град. В едно от многото училища, в които съм учила, се срещнах и с тази система. Сутрин учехме по-сериозните предмети, следобед – по-леките. След 17ч се прибирахме вкъщи и започвахме да пишем домашните за сериозните предмети от сутринта! Най-голямото удоволствие беше, че имаше и режим на тока!!! Познайте как дете във втори-трети клас, след цял ден в училище пише домашни вечерта на свещи!!!

  13. Учих математика по тази система, като помня, че стартира от 5-ти клас. Помня споровете, коментарите на учителите… Всъщност математиката никога не ми стана любима, може би не попаднах на учители. И досега това ми е „тъмната Индия“, за което наистина съжАлявам.

  14. В нашето училище имаше само една паралелка по тази система, която сега рабирам, е била Сендовската. По прочетеното тук разбирам , че има доста общо с Валдорфската, Монтесори, а може би и други много добри идеи, което приятно ме изненада. Факт е, че изказалите се по-горе „сендовчета“ не пишат много грамотно, но нека приемем това за минус на една все пак експериментална система. Правопис се усвоява с много писане. Неслучайно в мпзъка има център, който отговаря за писането- простете, но е глупаво да се твърди , че ръкописното писне е излишно. Познавам доста хора, които сядайки да учат, хващат молив в ръка- нещо като условен рефлекс. В науката, когато правиш експеримент, отчиташ всички фактори и условия. Тази система е имала доста потенциал, но дали ще се прояви зависи от толкова много неща. Въпросната паралелка в нашето училище беше не особено успешна. На нея се гледаше като на едва ли не спортна паралелка, съответно със съшия лош имидж, който имаше „спортното“. Мисля си, че до голяма степен причината беше в учителите, които най-вероятно не са харесвали тази система и са имали други убеждения. Поне в нашето училище беше така. Много е трудно да те признаят за успешен, когато си различен. Особено по онова време беше много, ама много лошо да си извън общата схема.

    • Сендовче

      Прощавайте, но и във Вашия пост открих няколко грешки. 🙂

    • Видка Атанасова

      Възпитаник съм на Сендовската система. След седми клас учих в езикова гимназия, а висшето ми е Информатика… Допускам правописни грешки в рамките на нормалното за всеки човек, обичам да чета, но любима ми остава математиката… Сендовската система не осакатява погледнато от моята камбанария.

  15. Брат ми 2 години го мъчеха с тази система в едно „елитно“ софийско училище.
    Помня, че в първи клас ги караха да пишат печатно в тетрадки с малки квадратчета. Той и до ден днешен пише грозно 🙂 Имаха един предмет – ЧПС (чета, пиша, смятам).
    Доколкото си спомням разговорите вкъщи, никак не вървяха добре нещата и го отписаха във втори клас. Помня, че класната му тогава дойде вкъщи, да пита защо го отписваме и да убеждава нашите да не го махат…
    Такива ми ти работи 🙂

  16. Системата на Сендов за малките деца може да се счита за провалена още преди промените, преди 1989. В същност, образователната система е толкова консервативна, че всеки проект за обновление ще бъде провален, независимо каква политическа подкрепа получава.

    Обаче Сендов има заслуги в областта на висшето образование по математика. Той въведе интеграцията между БАН и Софийският университет, въведе бакалавърската и магистърската степен, въведе английският език като задължителен, още през 70-те.

  17. Учил съм по системата в Дановото у-ще в Пловдив.От 24 човека клас,13 бяхме приети с много висок бал в елитните гимназии в Пловдив,като двама изкараха единствените пълни 6-ци по математика от всички въобще кандидатствали след 7-ми клас в града.Така че аргументите и словоблудствата на горнопишещите са невалидни,поне за мен.

  18. Сегашната система е възможно най-тъпата, която може да се измисли. Никой не може да ме убеди, че е нормално да имаш ваканция 10 дена примерно и после да продължиш първи срок. После учиш още 2-3 седмици и изведнъж на другия ден вече се водиш 2 срок при това обръщаш и смяната. НЕма такъв глъм…

  19. Учих по сендовската система до трети клас. И до днес това си остават най-щастливите ми години в училище. В четвърти клас се преместих в „нормално“ училище и се сблъсках с феномена „домашно“, който според мен съществува, защото учителите трябва да преподадат повече материал, отколкото е нормално да бъде усвоен на дадена възраст. До трети клас никога в час учителката не е повишила тон, учебниците ни стояха в училище, заедно с тетрадките, писалките, моливите, боичките и пр. Слушахме и запомняхме всичко в час. Днешната система с хиляди учебници и помагала не позволява да се развие интелектът, прилича на дресиране. Часовете по математика днес са два пъти по-малко явно с цел да не се развива логичното мислене. Превръщат децата ни в животни, способни единствено да задоволяват първичните си нужди. А къде остава удоволствието от това да си човек?

  20. Постарах се да пропочета повечето коментари, публикувани тук и реших, че имам право и аз да коментирам темата. Прави ми впечатление, че всички, учили по сендовската система, си спомнят с нея с най-добри чувства. Критикуващите я, са, основно, хора, които никога не са учили по тази система или са учили по 1-2 години. Аз имам 2 деца – син и дъщеря с разлика 1 год. Синът ми беше последният випуск, учил по тази система от 1 до 4 клас в дановото училище в Пловдив, а дъщеря ми – първи випуск по, така наречената, масова програма. Т.е. мога спокойно да сравнявам знанията по едната и другата система. Моето мнение – бях възхитена от сендовската система. Зяапочвайки в 5-ти клас по масовата програма, децата преговаряха материала по математика, тъй като вече го бяха взели до 4-ти клас. Относно четенето – както вече по-горе е писано, имаха час „Чета книга“ и всички деца си носеха книги по техен избор, а не задължителна литература, която може въобще да не ти е интересна. Спомням си, че на дъщеря ми им отчитаха време с хронометър за бързина на четене в 3-ти клас. И до ден днешен, синът ми чете по-бързо от нея. Той прочете „Синовете на великата мечка“ още в 3-ти клас, а дъщеря ми, и до ден днешен, не я е прочела. Докато, в 3-ти клас, на дъщеря ми и засичаха бързина на четене, синът ми намираше НОК и изчисляваше обикновени дроби. Относно българската граматика – масово, тук пишещите, с претенции за знания по българска граматика, са допуснали правописни и пунктоални грешки. Аз нямам претенции, че пиша без грешки, но и в никакъв случай дъщеря ми не пише ,кой знае колко, по-правилно от синът ми. Относно помоща на родителите в къщи – никой никога не ми е забранявал да помагам или обяснявам на синът ми, ако има проблем с материала. За реализацията – синът ми беше приет и завърши езикова гимназия при първо класиране, а дъщеря ми завърши „Техникум по хранене и туризъм“ (не че не е кандидатствала в езикова гимназия). И накрая – моят съвет – не критикувайте неща, които не познавате.

  21. ИА - още едно Сендивче

    Колко интересна статия и колко по- интересни коментари!
    Аз съм Сендовче. Учих по Системата от 1-12 клас.
    Както всички които наистина познават тая система искам да кажа че БЕШЕ Прекрасна!!! Да, имаше недостатъци, но моля, покажете ми нещо без недостатъци – особено в образованието! И ето един факт – всички Управляващи ВИ са завършили Нормални Училища! А сега, това се казва Успешна система, нали!
    Винаги казвам, че правописа на трите езика които използвам ежедневно не е на най-добро ниво, но честно казано предпочитам да мисля и да изразявам нещо смислено с лош правопис, отколкото нещо тъпо, но без грешки. Това е просто мое, лично предпочитание. Надявам се да не бъда осъдена на публична смърт във виртуалното (демократично) пространство.
    От 25г не живея в България. Не че не искам, просто живота ми така се стече. По световни стандарти съм „Успял човек“ и даже с ужасния ми правопис и с бавното ми четене (за да разбера това което чета) станах учителка в средно училище в една далечна страна в така наричания от някои „Развит свят“.
    Моля ви, мили хора, ако не знаете нещо – питайте! Това е един урок от нас – Сендовчетата. Не давайте мнения за неща които познавате по-малко от частично! Отценете че има Успешни и Не Успешни хора независимо по каква система са учили. Всяка прогресивна система е успешна само ако има хора които я реализират с ентусиазъм, любов и знание. Последното го казвам защото изглежда, че не всички учители са знаели как да преподават по- различно. Нашите например, преподаеаха на нас и на другите паралелки по едно и също време и всеки учител би отценил че това е много трудно.

    Айде- до скоро 🙂 I molq простете на моя телефон за допуснатите грешки 😎😎😎

  22. Любинка Димитрова

    Толкова години след като завърших образованието си, още помня с най – топли чувства времето, което изкарах в основното училище, и не спирам да съжалявам, че през някое от многобройните си местения загубих учебниците от първите класове, които с интерес прелиствах дълго след края на всеки клас. Системата на Сендов ми даде една невероятно широка обща култура от съвсем невръстна възраст, научи ме да се наслаждавам на придобиването на знания просто защото е интересно да научаваш всеки ден по нещо ново, дори и да не ти потрябва никога, и не на последно място ми създаде една трайна обич към четенето, която и до ден днешен е най – големият дар за мен. Благодарение на книгите правописът ми е приличен, а ежедневието ми – богато. Който е искал да учи, и тогава, и сега, трудно би намерил по – удачна система, е моето скромно мнение. Аз исках, и научих, за което ще съм винаги признателна на акад. Сендов.
    (И за щастие мога да изкажа едно мнение без да обидя никого, което виждам не е даденост тия дни, уви… )

  23. Юлия Маникатова

    Аз също съм Сендовче. Учих от първи до 3ти клас по „експерименталната програма“. Започнах на 6 години, когато повечето първолаци започваха на 7. Според мен това беше една чудесна програма. В учебниците ни имаше всичко- и логически пъзели, И езиково обучение, и математика… А откъсите от различни книги ме караха да тичам до библиотеката през няколко дни и да търся книжките, от които бяха цитирани. Завърших гимназия с отличие, имам 2 висши образования и уча още едно сега в държава далеч от България , в която живея от 16 години. Синът ми е в четвърти клас и виждам много от методите на Сендовия учебник прилагани тук. За мен това беше успешна програма, но може би не беше подходяща за всички деца. И академик Сендов е прав като казва,че просто е било рано за подобна промяна…

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.