Спомени от Народната република
Начало / Антифашистка съпротива / Образът на партизанина и партизанския бит

Образът на партизанина и партизанския бит

Ако може да се очертае обобщен образ на партизанина, той е 19-20-годишен. Най-старият партизанин е на 63 години, най-младият е Митко Палаузов, 12-годишен, но най-монолитна и най-компактна е възрастовата група между 17 и 32 години. Това говори, че партизанската борба иска добро физическо здраве и жизнеспособна възраст, тъй като условията са сурови, знае се, че зимите са много тежки, изисква се голяма физическа издръжливост, боеспособни хора между 20 и 40 години. Партизанинът произхожда от селото (над 80% имат селски произход.), но е свързан с града било като ученик, студент или работник, най-често – занаятчийски работник. Това съответства горе-долу и на пропорцията на селското и градското население в страната от онзи период. От своя страна пък това опровергава тезата създадена преди 1989 год., че партизанското движение има работнически характер. Партизанинът е със средно или незавършено средно образование, тъй като една част от тях излизат, както е известно, от ученическата скамейка.Според наскоро направено изследване от проф. д. и. н. Донко Дочев, този „обобщен човек“ има 2.5 пъти по-високо образование от средното образователно равнище в страната, като спекулациите около това, че партизаните са били хора нехранимайковци, лумпени, и ниско образовани не се потвърждава. А този тезис се потвърждава и от голямото участие на учители в съпротивата, на студенти, незавършили, както и на хора с висше образование.

Това са хора, които в по-голямата си част нямат голям боен опит, една по-малка част от тях са служили войници, където по силата на обстоятелствата те получават необходимата бойна военна подготовка, т. е. това ги улеснява при организацията на лагерния живот, дисциплинира ги, създава умение за боравене с оръжие, тактически умения, докато по-голямата част от партизаните не са служили войници, а това създава проблеми. Факт, който усложнява нещата, е и малкия брой офицери в партизанското движение, като от това произхождат редица проблеми за командването и ръководството на бойните действия на тези формации. Като социален слой най-силно представени на пръв поглед са занаятчийските работници, следвани от дребните селяни, от работниците от промишлеността, от ученици, студенти, учители, служещи, интелигенти и т. н. Макар, че повечето партизани са от бедни семейства има и от средните слоеве, които трябва да преодолеят и по-големи психологически бариери, преди да се решат на тази стъпка, имат и какво повече да загубят.

Преобладаващата част от бойците се включват доброволно и съвсем съзнателно в съпротивата осъзнавайки всички рискове, следвани от тези, които се включват по нареждане на партийните органи. Излизали са най-много през месец август 1944, май 1944, април 1944, юни 1944, септември 1943, март 1944, септември 1944, октомври 1943, август 1943. Интересно е да се проследи и как се променят мотивите през различните години. Първите, които излизат през 1941 година, са предимно заплашени членове на РМС и БРП, най- често нелегални. През 1942 година се увеличава броят на работниците и на бедните селяни, чак през 1943-а се забелязва активното включване на средните селяни, което означава, че вече има ясно подчертана тенденция за хода на войната и се очертава победата на антихитлеристката коалиция, което е един психологически мотив за включването на социални категории, които не са свързани с бедните селяни и с работниците, а с интелигенцията – учители, студенти, служещи, както и средни селяни. А през 1944 г. вече, когато изходът е ясен, тогава вече има масово включване от всички категории, най-ярко изразен е делът на селяните. От всички партизани 47.76% са били ремсисти, 35.31% – членове на Българската работническа партия, под 1% са членовете на БЗНС и БРСДП, а 16.11% са били безпартийни. Значително е участието на семейните и на жените в партизанското движение.

Би било крайно пресилено, ако по някакви причини се твърди, че партизанският бит е близък до всекидневния живот на българите от 40-те години на ХХ в. Дори в „най-уредените“ партизански формирования през 1943-1944 г. животът в планината е съвършено несигурен въпреки натрупания опит за оцеляване в сурови условия. Изграждането на удобни обиталища е сякаш най-лесното. Всекидневната потребност от набавяне на значителни количества храна е главна грижа. През 1941-1942 г. за набавяне на храна партизаните разчитат предимно на роднините си. Това е добре документиран факт за Ловешко и Плевенско, но също и за останалите части на страната. Впрочем несъвършената система за снабдяване на партизанските отряди с храна е основна причина за разбиването им на малки чети от по 2-3 души. Така те по-лесно намират скривалища, а и за прехраната си разчитат изключително на близки роднини около родните си места. Развитата система за снабдяване с продоволствия чрез гъста мрежа от снабдители – ятаци и помагачи, е характерна чак за 1943-1944 г.

Снабдителите на партизанските отряди, самите те бедни и средни селяни и градски жители, осигуряват прехраната на четите и отрядите за собствена сметка. Пак през периода 1943-1944 г. се събират храни от членовете на БРП, Работническия младежки съюз, от земеделците. След създаването на Отечествения фронт през 1942 г. организациите, членуващи в него, събират храна и облекло за партизаните сред собствената си членска маса. В много малка степен храната за партизанските отряди е осигурявана централизирано, с партийни средства. От изключително значение за прехраната са снабдителите на партизанските отряди, които имат достъп до по-големи количества храна и материали или могат незабелязано да ги закупят срещу пари. Често храни за партизаните предават собствениците на малки магазини за хранителни стоки и на фурни. Снабдяването на партизаните с храна се преследва упорито от официалната власт чак до септември 1944 г., а наказанието най-често е смърт на място и без присъда. В края на 1943 г. открит у заловен партизанин самун хляб се оказва идентичен с хляба, приготвен същата вечер в семейството на етнически турчин от с. Горско Сливово, Ловешко. Приликата между самуните е достатъчна турчинът и двамата му сина да бъдат изведени на площада на селото и разстреляни пред сградата на общината същата вечер. Въпреки трудностите със снабдяването, въпреки честия глад на територията на цялата страна действа строга забрана да се приема храна от непознати. Приготвянето на топла храна става рядко, при наличие на необходимите продукти, но и при спазване на изискванията за сигурност. Обикновено импровизираното огнище се огражда плътно с платнища, за да се прикрие димът.

Тежките условия на живот в планините, дългите преходи, продължителният престой на открито, липсата на дрехи и обувки за смяна много бързо амортизират облеклото на партизаните. Това налага честата подмяна на дрехите и обувките или поне редовната им поправка. Тези от партизаните, които поддържат непрекъснати връзки с близките си, могат сравнително редовно да разчитат на подмяна на износените си дрехи. Най-често обувките се поправят в полеви условия с материали – подметки, цинти, конци, доставяни предимно от военните складове.Изискванията към качеството на дрехите и обувките също не бива да се пренебрегват. Майката на поета партизанин Цветан Спасов си спомня, че той „. . . треперел от студ, защото . . . беше по едни сандали. В София му бяха взели [в полицията] балтона и туристическите обуща . . .“ Макар много от партизаните да ползват държавни униформи – полицейски, войнишки, лесничейски, или пък ученическите си униформи за младите, за наличие на някакво специално отличително облекло за партизаните в цялата страна и дума не може да става не само поради недостиг на средства за ушиване на униформи, но и от конспиративна гледна точка. Шивачите – членове или симпатизанти на партиите от Отечествения фронт, са привлечени за ушиване само на кожуси за партизанските отряди през зимата.

Въпреки несигурните условия на живот партизаните поддържат старателно дрехите си. Често с това се заемат съпругите на ятаците. Обущата се поправят веднага след появяването на скъсване или отлепване, за да не стане поправката сложна и неизпълнима. Особено се държи на личната хигиена. Освен храната и облеклото, друг не по-малък проблем е и набавянето с оръжие за родните борци. Тъй като повечето от тях не са разполагали със собствено такова, са били принудени да крадат от германците, както и от родната армия и полиция. Нелегалните групи са се „самообслужвали” от складовете на българската армия, като са грабели пушки Манлихер, Берданка, Мартини, пистолети, боеприпаси. А по време на нападение бойното поле направо се е превръщало в „пункт за безплатна доставка” на оръжие, директно набавено от поваления враг. Разбира се, получавали са и по-модерни оръжия, директно от Антихитлеристката коалиция, които със самолети нощем, на точно определено място се е доставял необходимия арсенал.
 

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

8 коментара

  1. До обед лежиш – следобед обереш нЕкоя маднра… Е тва е живот!!! После вземеш властта и колиш и бесиш. Гореописаните крадци на мандри са основната причина да сме далеч от Европа в момента! Заблудена глупави и мързеливи обирджии на мандри! Какви са тези доброжелателни описания… Вземете пушките и отидете в гората да видите как ще Ви гонят и СЕГА…
    Партизанинът е НИСКО-образован дори само заради факта, че се вързал на такива глупости. Няма високообразован терорист/крадец на мадри. Що разправят ПЪЛНИ глупости. На времето Георги Тарабата Димитров е питал русия и е получил отговор, че са 3000 души на брой! А не както 89 г. 100 000 и нагоре активни борци!

    • Люборитно как не са могли да се справят с някакви си три хиляди заблудени, глупави, мързеливи и лошо въоръжени обирджии на мандри големите армейски формирования, подпомагани от авиорляци от Въздушните на Негово Величество войски, полицаите и полицейските агенти, в това число и на агентите от териториалните структури на Държавната сигурност към Дирекцията на полицията, чийто началник бил вездесъщият Никола Гешев?

  2. Със сигурност е имало безделници, мързеливци и криминални елементи в партизанските отряди. Но е имало хора, които действително са вярвали, че се борят за по-различен, по-справесдлив свят от тогавашния. Що се отнася до броя на партизаните, сигурно е бил около 3000 души. Но само на 8-ми срещу 9-ти септември 1944 г. се увеличил с пъти.

  3. Първоначално идеята за партизаните не е било да се въздигне кумонизма на власт за ония който ги нарича обирджи на мандри. Целта е била борба срещу фашизма , но впоследствие под натиска и решението на великите сили Русия Англия Америка европа е разпределена за добро или лошо България се пада под крилото на другаря Сталин Гърция е дадена на Америка и Англия .След тази подялба на окупираните (освободените) от Русия страни Сталин налага своята диктатура за това не говорете глупости че партизаните са били обирджи на мандри доста висок процент от тях са били студенти и със средно ниво на образование …а какво може да направи малка България срещу решението на големите

    • Според разказите на моите родители основно са разбивали мандри, палели са снопи със жито на несимпатични на тях хора, режели са телефонни кабели и са горели документацията в общината с натрупани актове и глоби. А, и са заплашвали горските, че ако глобяват тези, които секат в бранището, ще бъдат наказани със смърт. В нашето село са убили кмета, един комшия, който им се оказал на пътя в тъмното, и по случайност жената на мелничаря Идеалисти със сигурност е имало, но не са живи да ги питаме, как са гледали на този тип акции.

      • А разказвали ли са родителите Bи, че е била създадена и милиционна структура за борба срещу партизаните на местно ниво, известна като „Обществена сила“ по инициатива министърът на вътрешните работи от кабинета на Богдан Филов, Дочо Христов? В тази структура влизали освен селските полицаи, кметове, служители на общината, ветерани от войните и местни доброволци. На местно ниво структурите на „Обществена сила“ се командвали от селският кмет или градоначалник, или пък от ветеран офицер или подофицер. Чували ли сте, че още през 1942 година година била обявена награда в размер на 50 000 лева за главата на партизанин и че голяма част от членовете на Обществената сила режели главите на убитите партизани, за да получат такава награда? Чували ли сте за големият „лов“ за партизански глави?

      • Да, нападали са мандри, складове, крадяли са овце от стадата по Балкана … нали трябва да се ЯДЕ за да се оцелее. Лично баба ми като е била мома се е срещала веднъж с такива „шумкари“ както тя им казваше докато е пасяла овцете. Били брадясали и страшни за детското й съзнание тогава. Поискали й нещо за ядене – сирене, лук и просеник е „имало“ за народа тогава. Взели й половината, а другата й оставили – така че въпреки студа и глада в горите не са си били загубили човешкото в себе си. Това са лични преживявания които ми е разказвала. А сега и другата страна на медала. Когато баба ми е ходила в Околийското в Ловеч да търсят с една роднина след арестите в селото, на дядо ми брат му, не могли да го познаят от побоищата там – бил посинял, в кръв и дрипи.

  4. Шумкарите са криминални престъпници. Обирджии на мандри.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.