Спомени от Народната република
Начало / Антифашистка съпротива / Ден първи и оценка на деветосептемврийските събития

Ден първи и оценка на деветосептемврийските събития

На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена Народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени политическите затворници. Разпускат се концентрационните лагери на предишния режим. След 9 септември българската армия е включена в състава на III Украински фронт и дава десетки хиляди убити и ранени в действията срещу германската армия. Командни дейци на НОВА стават от 22 септември 1944 г. помощник-командири в Българската армия по време на войната срещу Германия и нейните съюзници (1944-1945). От кадровия състав на НОВА са сформирани и участват във войната доброволчески отряди и дружини в състава на полковете на Българската армия. Въпреки участието на страната ни в заключителния етап на войната, на България не е признат статут на съвоюваща страна, но е разрешено да запази освободената през 1940 година Южна Добруджа.

След Деветосептемврийския военен преврат с цел овладяване на армията доскорошни партизани масово са назначени в множество военни части на влиятелния политически пост „помощник-командир“. Тяхна задача е да предотвратят евентуални опити на царските офицери да саботират ефективността на бойните действия срещу Вермахта и да контролират българската армия. Също така, бивши партизани участват и в започналите масовите репресии и акции на отмъщение срещу служители на администрацията, военно-полицейския апарат и противници на БКП.

Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно антифашистко въстание“. Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. Това е и най-големият мит изфабрикуван от управляващите след Девети септември комунисти. Основните лозунги през целия период на съпротивата са насочени към изгонването на хитлеристите от България, скъсване на съюза с Германия и установяването на истинско народно демократично правителство. И това става. Нито един от партизаните, нито отделните формации, нито движението като цяло никога не са се борили и не са очаквали, че тогава ще се извърши социалистически поврат. След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като „военен преврат”.

След девети септември Отечественият фронт взема властта в България с помощта на Трети Украински фронт на Червената армия. Впоследствие настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние, начертана по-рано от Великите сили – победителки във войната. Реалните революционни преобразувания у нас след преврата на 9 септември 1944 г. започват от септември 1947 година, когато на Варшавското съвещание на комунистическите партии се разисква въпросът за състоянието на отделните партии и техните действия за ускоряване на процеса на революционните преобразувания. Тогава се отправя остра критика срещу Българската комунистическа партия и Георги Димитров, че БКП и лично Г. Димитров са забавили процеса на преобразуване. И като следствие на тази критика само три месеца по-късно започва национализацията на промишлеността – декември 1947 година, и веднага започва безпощадна борба за ликвидиране на политическата опозиция. Следва отстраняването на Никола Петков от Народното събрание, съдебният процес срещу него и екзекуцията му през септември 1948 година. Така, че най-правилно би следвало да обявим събитията от 9-ти септември 1944 год. като военен преврат с последващи революционни обществено-икономически преобразувания по съветски модел. По времето на социализма датата е обявена за национален празник на Народна република България, която всяка година се чества с пищни манифестации като годишнина от социалистическата революция у нас.

Макар, че съпротивителното движение в България няма онази масовост, която то има в страните, окупирани от германската фашистка армия, например в Югославия и Гърция, то е несравнимо по-масово от съпротивителното движение в другите страни — съюзници на Германия, каквито са Унгария и Румъния. България е формален съюзник на хитлеристка Германия. Докато Гърция и Югославия са страни, които са окупирани от Оста и борбата там придобива национален характер. Армия, полиция, държавна администрация, цялата държавна машина е разрушена и целият народ, включително и тези институции, се включват в по-голяма или по-малка част в съпротивата. Докато в България съпротивата има по-скоро класов, отколкото национален характер.
 

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.