Спомени от Народната република
Начало / 1980-1990 / Тетрадката за ЧКР на една IV-класничка в 25 страници, 1982/1983 г.

Тетрадката за ЧКР на една IV-класничка в 25 страници, 1982/1983 г.

Днес с помощта на една овехтяла, но неостаряваща тетрадка  ще ви върнем в ученическите години.
Мирът и Асамблеята – това са били водещите теми за пионерите в часовете на класния тогава. Е, нямало е как да мине и без пионерските задължения и политинформацията!  
O, tempora, o, mores!, както би възкликнал Цицерон.
А на вас не ви остава нищо друго, освен да се потопите в ученическата атмосфера отпреди повече от 30 години.
Велинград, ЕСПУ „Васил Левски“ – IVА клас, класен ръководител: др. Тенчева
По молба на притежателката на този хубав спомен запазваме името й в тайна.

 

Коментари

Коментари

sandacite

15 коментара

  1. Млади хора не продължавайте да се присмивате,.От това момиченце е станало жена, майка.Вие не сте неин син или дъщеря ,тя не е могла да роди и отгледа такова недоразумение като вас Помислете си.Най страшно е да си за съжаление/ а вие предизвиквате само него със своите коментари..Е…

  2. Мда, в доброто старо време всичко беше по-хубаво, по-добро. Децата уважаваха учителите си, ходеха на училище за да научат нещо, радваха се на всичко по детски, имахме едно истинско детство нямаше мобилни телефони, нямаше интернет, нямаше мп3..имаше ластик, народна топка,лагери, лято на село,събиране на сълфетки, марки…

  3. Аз все още уча и едва ли някога ще видя в тетрадката на някой връстник, да пише „ТРУД!“.

  4. Какво унищожено детство лъха от тази тетрадка. Нищо детско само кухи лозунги. Много жалко .

    • Труд, другарство, книги, творчество, красота, мир – все „кухи“ неща, които унищожават детсвото. 🙂

    • Ако тази тетрадка е унищожено детство, то днешното детство май въобще липсва или е с лика на Азис и простотията… А тук виждаме най-важната и ценна дума в човечеството – мир, равенство и толерантност. Колко пуста душа трябва да си за да си мислиш, че това е унищожено дество, жал ми е за теб…

    • Айде стига с този Азис, това,че вие го пускате на децата си не значи,че всички са подложени на този тормоз.

  5. Духовният инвалид, който е направил коментара за унищоженото детство, да сподели нещо от своите детски години. Сигурен съм, че са изключителни и изпълнени със съдържание. Така всички ние ще можем да запълним кухотата в душите и сърцата си с нещо по смислено, плътно и материално, като задника на Азис или силиконовите цици на някоя от колежките му. А от самият автор на коментара сигурно лъха на бира „Ариана“ от пластмасова бутилка, синьо „Victory“, развалени зъби и вмирисана тапицерия на 15-годишен Фоксваген Голф. Ето това е жалко.

    • На четвъртокласничката със сигурност са и били изключително интересни политическите конфликти по света и е имала ясна политическа позиция относно отношенията между Сирия и Ливан. Тетрадката явно е на пионерско активистче- КИТ и ПИБ, и в часа на класния се изяснаха подобни беседи. Със сигурност детето си е нямало понятие, а ине е нужно да го знае за военните конфликти и игрите на полит.лидерите по света точно на тази възвраст. И стига с този Азис и мутри,и чалга. Синът ми е първокласник и още в детската градина шм четяха детски енциклопедии за всичко- динозаври, планети и т.н., рицари и т.н., обича да гледа и NatGE wild и слуша рок по собствено желание.

    • Франция и Ливан, маймуно. прочети преди да коментираш

    • Детето е точно внучка на активни борци и дъщеря на партиен секретар. Ако се чудите защо е толкова надъхана.

    • По надъхани от такива като теб няма.

  6. Много ми хареса тетрадката. И аз имах такава и още си спомням за нея с радост и вероятно, както и много от вас. Някъде тя се пази. Хубаво е да има лозунги, когато носят ценности, без да заявяват идеологии. Много решително е подобни лозунги като този за труда да се появят отново във възпитанието.

  7. Винаги ме е озадачавал начина, по който хората, живели по време на социализма критикуват времето на демокрация в България, по-конкретно днешните деца, които слушат Азис и прочее. Ехо, та тези деца са вашите деца и децата на вашите деца; децата на вашите роднини, приятели, колеги, съученици, съседи. Те са отгледани и възпитани от вас – от хора, живели и възпитани по времето на социализма. Да ги сочите с пръст и да ги обвинявате за това, което са, е лицемерно. Защо търсите вина в държавата и строя, а не в родителите?
    Откровено казано, не ми е ясно защо очаквате от държавата да възпитава децата? Те нямат ли си родители? Или може би отговорност на родителите според вас се свежда до техническата част на нещата – производство на деца, пък за останалото нека друг се грижи?
    Аз съм родена след 89та, не слушам Азис (което го цанихте за лакмус) и имах страхотно детство с игри пред блока – криеница, гоненица, ластик и въже. И го дължа не на държавата и нейния строй, а на своите родители, родени и възпитани по време на социализма.

  8. Явно никой не забеляза Асамблеята. Повечето ми набори си я спомнят. Както я помня и аз. Беше супер интересно – камбаните, деца от други държави. И какво още имаше в тази тетрадка? Повечето думички бяха мир. Това ли е лошото възпитание , в което сме възпитани? Много жалко за всички продажници, че успяха да унищожат всички морални ценности в настоящото поколение.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.