Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Детство мое / Как изглеждаше домът от нашето детство

Как изглеждаше домът от нашето детство

Някога нашите домове се различаваха само по табелите, които висяха на входната врата. Но и сем. Иванови, и сем. Маркови, имаха почти еднакви мебели, мокети, завеси, уреди и дори сервизи. 
Повечето от нас живеехме в големите панелни комплекси, строени от държавата, за да поберат новодошлите жители на разрастващите се градове. Такива бяха “Младост” и “Люлин” в София, “Тракия” в Пловдив, “Владиславово” във Варна и “Меден рудник” в Бургас.
Повечето апартаменти имаха едно единствено разпределение – от входната врата се озоваваш в коридор, отляво има хол, отдясно – тоалетна и кухня, направо – малък коридор с две спални в двата края и баня по средата. Всички врати в „панелния“ апартамент бяха от талашит, антрето постлано с балатум, по стените имаше тапети, а в края на 80-те бе много модерно в коридорите да се правят сводове „в арабски стил“.
В коридора имаше порт-мантото или закачалка.  Коридорът беше покрит с балатум, наготово даден ни от държавата. През 80-те настилката биваше заменяна от родителите ни с модерния за тогава мрамор, а по-късно и с теракот. Характерна особеност бяха и строените в коридора обувки, понеже да се оставят пред вратата се считаше за „селски маниер“.
Холът на „панелния“ апартамент беше толкова еднотипен, че човек можеше да се обърка дали е в собствения си дом или в друг блок и комплекс. Стените бяха облепени с тапети – отново подарък от държавата. От едната страна в хола беше разположена холната гарнитура – троен диван, два тромави фотьойла и две табуретки, които бяха основно предназначени човек да си вдигне краката върху тях, но като цяло те си бяха неудобно място за сядане, защото нямаше къде да си подпреш нито ръцете, нито да се облегнеш. Гореописаната гарнитура беше покрита с изкуствен губер – най-често червен или зелен. В средата на гарнитурата имаше ниска лакирана масичка, която в делник бе покрита с плетена на една кука покривчица – или с каре с „българска бродерия“.
Редно беше върху нея да има ваза с изкуствени цветя. Когато идваха гости, изкуствените цветя се махаха и се поставяха донесените от тях карамфили (любимо цвете при ходене на гости в онези години). „Официалното“ сервиране и хранене се случваше върху тази маса, делничното – в кухнята. Срещу „меката мебел“ бяха поставени огромни секции, купувани от мебелните магазини в големите градове. Те носеха български имена, като „Павлина”, „Бояна” и прочие.  Върху тях имаше огромни бутилки с уиски върху накланяща се поставка, закупени от Корекома, а също и модерните по онова време човеци-роботи, направени от цигарени кутии.
В секциите имаше подредени сервизи от кристални чаши допълвани от порцеланов сервиз за чай или кафе – на розички или виолетки, произведен в заводите „Ломоносов“ в Съветския съюз. Секциията беше подредена с книги, а това, което беше някак си най-характерно е, че книгите не бяха „единични бройки“, а обикновено целите рафтове бяха с поредици от томове – най-често български класици. Между стъклата на витрините имаше затиснати малки снимчици на близки хора, а тук-там се срещаха и стереокартички с намигаща японка.

Кухнята ни беше с еднотипни талашитени кухненски шкафове – пак дар от държавата. Тях ги произвеждаха в завода за кухненска мебел в Червен бряг. В тях се подреждаха фаянсови сервизи от завод „Китка“ в Нови Пазар. Хладилниците ни бяха “Мраз”, пералнята „Перла“, а от печката “Раховец” се носеше уханието на приготвяната храна.
Типична баня в панелното жилище беше с размери 1.50 на 2.50 м. Облицована бе с бели фаянсови плочки и мозайка, а към началото на 80-те характерното обзавеждане за баня започна да се прави с фаянсовите и теракотни плочки произведени в заводи „Хан Аспарух” – Исперих. Гордост за всяко семейство беше да си има и вана.
В детската стая отново имаше секцийка пълна с книги, бюро с нощна лампа, а върху тапетите бяха разлепени плакатите на нашите тогавашни идоли. Там беше и касетофона (магнетофона, грамофона), както и казанлъшката китара. Спомняте ли си, че леглата ни бяха покрити с родопски одеала, а за детските легла на два етажа? Нека не забравяме също, че това беше и най-разхвърлената стая в нашия дом, но пък беше уютно и винаги намирахме това, което търсим.

Спалнята пък беше общо-взето забранена зона за нас децата. Тя обикновено беше най-малката и мистериозна стая в дома ни. Имаше голяма спалня, където спяха нашите родители, а от едната й страна стоеше и прословутия ВЕФ. Естетвено и там обзавеждането беше със секция или голям трикрилен гардероб, а на нас децата винаги ни беше интересно да знаем какво “криеха” нашите родители там от нас.

А помните ли, че тогава всичко се покриваше и „обличаше“. Покриваха се с покривчици телевизори и радиоапарати, хладилници, облегалки на фотьойли; килими тип „персийски“ се опаковаха в найлон; шиеха се и специални покривала за колите. Тази модна тенденция е имала символна функция – от една страна, да не се повредят, хабят и цапат закупените с много труд и чакане вещи, а от друга – те биваха „издигнати в ранг“, прибавяше им се „добавената стойност“ на нещо свръхценно.
А стремежът на домакините беше новата вещ да си остане минимално употребена и похабена, да си остане „новичка“ или поне „като нова“.

Въобще много рядко можехме да се изненадаме от обзавеждането на някой съсед или приятел. Обзавеждането се делеше на купено по обикновения начин и на купено по „втория начин“, „с връзки“, „под масата“, „вносно“, „корекомско“. Общо взето, бяхме като от калъп. Но това изобщо не пречеше на домашния ни уют, дори напротив! Като че ли, това, че всички разполагахме с еднаква покъщнина, ни беше оперирало от манията да притежаваме. Живеехме щастливо не с вещите си, а със семейството. Не завиждахме, не страдахме от комплекси, че нямаме и рядко заключвахме вратите си.

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

16 коментара

  1. Да дом се вземаше с чакане ама се дочакваше. сега „децата „на 45-50г.чакат да пукнат родителите за да се поразширят.Сега работят от сутрин до вечер/ако имат работа,макар и не по специалноста си/ и пак не могат да съберат за жилище.Да сега се обиждат че сме се наричали „другари“, но наистина бяхме такива. сега се наричаме „господа“, но често се чува не рови в мойта кофа/боклука/. Е кога сме биле по-добре.Жалко за нас/а за вас въобще да не говорим/. Нали ви пълнят 25г. тиквите,че сме върхът/на дъното/.И не плюйте в извора/може да се наложи пак да пиете от него/. И ние не допускахме ,че ще стане това което сме сега.

    .

  2. Аз не виждам нищо лошо в обзавеждането,“подарените от държавата“тапети или балатум и не виждам защо е това пренебрежително отношение към секциите пълни с книги от поредици,китарата или родопските одеала!Всички книги от библиотеката на родителите ми съм прочела/а те бяха над 1000/.Скоро влизали ли сте в апартамент или къща на средностатистически българин?Обзавеждането е същото ,нос 30години по-старо!Това ,че секциите в хола сега са само две три рафтчета и поставка за TV и DVD не ни прави по-умни,свободни и интелигентни.Какъв е смисъла да имаш свободата да избираш когато не можеш да го направиш

    • I remember growing happy, happy with my parents standard kitchen, bathroom and living room set, happy with the fact that we had our own space, plenty of food, the chance to go on vacation and to the hospital for free. Times cannot and should not come back as they were, but they should also progress for the better.

  3. hospitals for free ..are u insane … it is a big fucking lie , also chance for vacation …second big lie .. The truth is other – now we PAY for all that good stuff in the past .

    • Poor George…. What are you paying for? You have no money, but you are very cool guy – you replace „you“ with „u“ – WOW! No future for poor George. :))))

  4. Всеки един от нас вече по пораснал се сеща за стаята която е имал или там където са били неговите неща.Всичко беше страхотно и тогава какво ли не са правили за нас родителите и не правят и сега само и само да се чувстваме добре.В крайна сметка всичко се променя и идват нови модерни мебели и уреди.Но картинката от старият ни апартамент няма да ме напусне.Благодаря ви за с тази статия. Много спомени нахлуха в мен.Дано да ни пишете пак с малко снимки.

  5. Вратите никога не са били от талашит, а от картон. На мен държавата не ми е подарила нищо….От мен само е вземала. Взе ми две къщи с дворове на безценица и ме завря в тази комуналка и трябваше да доплащам. дала ми била….

    • Бай миле бай миле….ами осъди държавата бе аджъм. Дадоха ти комуналка с течаща топла вода и вътрешна тоалетна с седалка и тоалетна хартия вместо амбалажна…кенефа на двора и като е студ се завираш пред входната врата да мочаш оти кенефо е далече у дворо и че измръзнеш. Къпеше се веднъж месечно в градската баня и бързаш да си преблечеш с новите дрехи за да се покажеш на ванчето! Плачко,вместо да плюеш и се оплакваш се благодари на режима който имахме,че и това имаш. Че ти възпитаха децата на уважение към собственото си его. Че не хващаш ангина като ходиш „повънка“зимата. Че можеш да се похвалиш с възпитание на отрочетата ти към всичко останало и най-вече към теб. Че не те бият и грабят. Моли се всеки ден на алах ако искаш,че „ванчето“ти е била другарка,а не госпоичката дето баща и те гледа с комерсиално око и не го е грижа дали си се изкъпал или миришеш на жена му! Заради това имаш жена,семейство и деца! И не онанираш гледайки задницата на комшииското говедо,а галиш задника на жена си вечер! Мисли и говори с горната глава. А ако си недоволен-нали сме демокрация. Завеждаш дело. И осъждаш милата ни татковина да ти върне коптора и ванчето!!! Те мангалите я съдят за щяло и нещяло,па камо ли такъв бивш „помещик“като теб!!!

  6. В пъти по-хубав и качествен живот живеехме. И книги четохме, и музика слушахме, и на почивка редовно ходехме, и работа имахме.
    България беше пълна с хора, с много хора.
    Сега всичко е модерно, много модерно с кичове, внесени от Китай, модерни сме да носим дрехи също от тях, но модерните неща са некачествени и миризливи, от дрехи до обувки.
    Работа – няма, и хора – няма, българските села са опустошени, българските заводи сринати, а гледките в хубави жилищни комплекси – плачевна. ЗА КАКВО ГОВОРИМ…..
    при гледката на тези снимки ми се свива сърцето, че хубавото е заминало безвъзвратно, нека да е било еднообразно, панелно и еднотипно….на мен ми липсва. Загубихме се като нация и народ, изгубени в модерния свят, където работим като чистачи и сме подлога на всички . И не живеем в панелни жилища, а 50 човека в къща, за да икономисаме от разходи и да изпратим колет и пари на близките си в България, на родители и деца за да не гладуват и студуват. Ето това е съвременния живот!

  7. Моят дом не беше, като на сем. Иванови и сем. Маркови…

    Домът ти е такъв, какъвто си го направиш.

    Той може да бъде хубав и различен и без „Кореком“.

  8. Аз и сега живея в панелка от 46 кв. м. в Люлин. Е, обзавеждането е по-модерно. Това е положението в България. За голяма част от българите. Не се оплаквам, защото моят избор беше да остана да живея тук. Вероятно ще трябва да се откажа от мечтите си за по-голям апартамент, ще се наложи да преустройваме този за да има синът ми детска стая. И това е след две завършени висши образования и около 15-20 години трудов стаж. 🙂

  9. Лакомията и суетата погубиха всичко. Не от всяко дърво става комунист.

  10. Георги Георгиев

    Много е лесно да се оплакваш,по трудно е да си вземеш живота в ръце и да постигнеш сам всичко което си искал,с малкото уточнение ,че докато си осъществявал своите цели и желания си пропуснал друга не по-малко важна част от живота на любимите за теб хора.Имам всичко материално което съм искал,но пък пропуснах последните 8(осем) години от израстването на дъщеря ни като човек.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.