Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Заложническата драма на летище Сарафово през 1981 г. – първата битка на бойците с червени барети

Заложническата драма на летище Сарафово през 1981 г. – първата битка на бойците с червени барети

Първата акция на нашите момчета от първия набор на Специалното оперативно милиционерско поделение, която би трябвало да е техният звезден миг, по-скоро би могла да се охарактерезира с фразата „Царят е гол!“

Командосите са тренирали по 26 специални дисциплини, сред които овладяване на бойна техника от близка дистанция, ръкопашен бой, бойни действия в населена местност, планини или море, денем и нощем, щурмуване и превземане на самолети, кораби и сгради при всякакви метеорологични условия. Кандидатите са минавали при изключителна процедура. Важни клечки са се опитали да пробутат синчета и баджанаци, но са се домогвали само до комични историйки. Защото приемът е започвал с младежи до 28 години и на ръст над 175 см, както и физическа годност по специален тест. Тъй като приетите сержанти били 182-ма и офицерите 17, някакъв майтапчия кръстил поделението „Театър 199“. „Артистите“ тренират до бойното си кръщение девет месеца. За сравнение: баретите на ФРГ GSG-9 от сформирането си до първата си операция –  спасяване заложници от отвлечен самолет в Сомалия, са се подготвяли пет години; френските GIGN едва след пет години обучение спасяват деца от отвлечен автобус в Джибути.
Датата е 24 май 1981 г. В цялата страна се провеждат празнични манифестации по повод Деня на славянската писменост и култура. Специалното поделение във Враня е вдигнато по тревога в 9 часа и 18 минути. На летище Сарафово край Бургас е извършено принудително кацане на турски пътнически самолет с 86 души на борда, без да се брои екипажа. Приземяването е по нареждане на превзелите с оръжие машината четирима турски терористи. Техният ултиматум е: освобождаване на съидейници в турски затвори и получаване на политическо убежище в България. В противен случай самолетът щял да бъде взривен.
На  злополучния ден обаче, командирът на баретите Нено Ганчев  и началник-щаба на батальона са в Москва на обмяна на опит с добилите го вече в Афганистан съветски елитни спецподеления. Нарушен е елементарен военен принцип – винаги един от двамата да е на разположение. Заместник началник щаба капитан Маринов е принуден да поеме командването. В определоното от норматива време от 199 човека се явават само 6 офицери и 42 сержанти. Тоест, едва 1/4 от целия личен състав. Останалите 3/4 от състава със заповед на шефа на СГУ са пръснати по улици и площади в София, за да охраняват ученическата манифестация. Оказва се, че самото ръководство на МВР е „ликвидирало“ елитното си поделение. В тази напрегната обстановка капитан Маринов получава заповед да подбере група от 3 офицери и 22 сержанти. Запознават ги с обстановката: на летището край Бургас е кацнал самолет ДС-9 на турските авиолинии, овладян от терористи.
Групата се снаряжава с щатното оръжие и малко след 13.00 часа излита за морския ни град със служебния самолет на военния министър Добри Джуров. В 14 часа те вече са на летище Сарафово. В Бургас вече е създаден оперативен щаб, който е започнал преговори с похитителите. Командирът е извикан и му е поставена първата бойна задача. Бойците се разполагат в Почивния дом на МНО в Сарафово и започват да навлизат в обстановката.
ДС-9 изпълнявал редовен полет от Истанбул за Анкара. Отвлечен е от трима души; на място към тях се присъединява симпатизиращ им пътник – войник от турската армия. Отклоняват полета и кацат в България. Искат незабавно освобождение на около 50 техни съидейници от затвора, откуп от 500 000 долара и публикуване на тяхно политическо възвание в няколко анкарски вестника. Държат се намахано и агресивно. Твърдо заявяват, че ако не бъдат удовлетворени исканията им, ще започнат да разстрелват пътниците с американско поданство. Ако и това не стресне и принуди турските власти да отстъпят, категорично обявяват, че ще взривят самолета с всички на борда. В процеса на разговорите пилотите успяват да осведомят нашите власти, че терористите имат два пистолета и разнасят някакъв пакет с военни щемпели, за който твърдят, че е адска машина.
Бойците са разпределени в подгрупи, на всеки е поставена персонална задача.
Обстановката е все по-усложняваща се. Аеропортът и пистата са отцепени, самолетът е в края на терена, близо до оградата. Тук, на мястото на действието, става ясен и пропуск в подготовката – нашите барети са обучавани да щурмуват самолети само по принцип, на никого не е минавало през ума подробно изучаване на обстановката вътре в машините на различните марки самолети. Никой от командосите няма представа за салона, помещенията, кабините и люковете.
Стига се до абсурда бойците да се готвят за щурм, а нямат никаква представа за разположението на салоните, сервизните помещения, багажното отделение, люковете. За щастие, късно следобяд на летището каца самолет с турски представители на външното им министерство и командоси. Истински, натренирани, подготвени. И познаващи ДС-9 до последното кабелче. Тенастояват да се заемат със случая. От най-високо място в София отговарят, че това си е наша работа, а мотивите за отказа са най-вече политически.
Капитан Маринов не спи. Той тутакси оценява шанса да се добие представа как изглежда  вътрешността на отвлечения ДС-9. Машината с турските дипломати и командоси е същата. В интерес на общата работа турците скланят да допуснат нашите бойци до техния самолет, за да го огледат и опознаят. За половин час двама офицери правят скици на отделните салони и отделения, пресмятат откъде биха могли да атакуват. Когато обаче започват да планират конкретно, разбират, че в схемите им липсват още много неща. Отново молят турците за допуск в самолета. Те великодушно им отпускат още 45 минути. Турските дипломати са категорични: никакви отстъпки. Преговори – докато се създадат условия за атака от командосите. И дават да се разбере недвусмислено, че при атаката пленници няма да се вземат. Цяла нощ преговорите продължават.Те обаче текат бавно. Турските дипломати нервничат и настояват техните командоси да решат проблема.
Към 22 часа терористите дават съгласие на самолета да се качат представители на летището, които да донесат храна и вода. Преоблечени като обслужващ персонал, при терористите отиват капитан Маринов и лейтенант Колев. Няколко часа по-късно отново се връщат и внимателно оглеждат самолета отдолу. С малко данни и много фантазия ръководството успява да сглоби план за атака. В същото време психолози се опитват да убедят по радиовръзката терористите в необходимост от преговори очи в очи. Това е за печелене на време.
 С падането на нощта излиза наяве още един недопустим пропуск – групата не разполага с прибори за нощно наблюдение. Оперативният щаб пък прави друга глупост – вместо да ги остави да почиват, възлага на момчетата цяла нощ да охраняват двата самолета и главния ход на аерогарата. Нещо, което и десетина пенсионирани военни биха свършили идеално. На разсъмване бойците сдават охраната на местни милиционери и се прибират за почивка в Сарафово. Едва полегнали, след час получават заповед да се приготвят за атака. Недоспали и уморени, са натикани в автобус, паркиран зад централната част на аерогарата.
Денят е горещ. Акумулаторите на аероплана се изчерпват, радиостанцията отказва, климатикът спира работа. За кратко време температурата в салоните на самолета достига 40 градуса. Терористите нареждат да се отворят вратите. Шансът е оценен от оперативния щаб правилно и заедно с техниците в самолета са изпратени и двама офицери от спецгрупата. Те наместват липсващите части от мозайката. Добиват и представа за психологическата обстановка – терористите са изнервени от ситуацията и разтревожени от забавянето на двамата техни преговарящи другари, мъжката част от пътниците пък е на крачка от бунт и саморазправа с похитителите си.
Терористите приемат да преговарят очи в очи. Към 10.00 часа изпращат парламентьор, който освен, че иска зареждане на акумулаторните батерии и ремонт на радиостанцията, категорично  заявява: до 12 часа да започне процедура по освобождаването на затворниците в Турция и даването им на политическо убежище в България. В противен случай започват екзекуции като начало, а като финал – взривяването на самолета.
Около 12.00 часа агресивността нараства. Похитителите на самолета вече са сигурни, че преговарящият им е задържан, че никакви преговори не се водят, че им се готви някакъв капан и поставят ултиматум: или изпълнение на исканията им, или започват убийствата. Нещо повече – всички пътници са заставени да напишат прощални писма до близките си. Оперативният щаб разбира, че е преиграл и съобщава, че връща парламентьора-терорист на борда. Другарят му, който е в пилотската кабина вижда как го качват на лек автомобил и изтичва да го посрещне на изхода.
Командирът на отвлечения самолет за миг е оставен без надзор и включва двигателите. Самолетът бавно се плъзва по пистата. Терористите се объркват. Страхът взривява пътниците – една част започват да скачат през отворените врати, друга се нахвърля върху похитителите. Проехтяват гърмежи.  Трима по-смели мъже от пътниците се нахвърлят върху единия от терористите и го повалят, отнемат му пистолета и го застрелват. Другият се шмугва в скачащата през люковете навалица. Голяма част от останалите пътници се спускат да търсят аварийните изходи. От страна на оперативния щаб успяват само да наредят да се блокира пистата от пожарните автомобили. Без заповед от никого автобусът със спецгрупата се насочва към самолета.
Командирът на групата капитан Маринов даже не е там, а пред централната сграда на летището. Виждайки, че леката кола с парламентьора тръгва към самолета, съобразява светкавично и се спуска подире й.  Шофьорът-милиционер го вижда и усещайки, че нещо не е наред, спира. Капитанът отваря вратата и поваля терориста по очи на асфалта. Същевременно щурмовата група се хвърля, за да овладее паниката сред безразборно напускащите машината пътници. Самолетът бавно допълзява до пожарните. От него продължават да скачат ужасени хора. Една част от бойците го обкръжават, други подгонват пътниците. Стрелят във въздуха, за да ги респектират и заповядват всички да легнат. Пътниците разбират каква е целта и изпълняват послушно всичко. Те посочват третия от терористите, който веднага е заловен. Последният е намерен в самолета и обезвреден. Проверката после показва, че самолетът не е бил миниран, както са твърдели терористите.
Кошмарът свършва. След това започват анализите. За съжаление, изводът е тъжен: България все още няма антитерористична част, подготвена да даде адекватен отговор на планиран и подготвен терористичен акт. Заповедта да се създаде специално поделение не прави командоси. Те се създават с много пот, ум и не накрая – пари. Държавата дава последното. Закупени са пистолети със заглушител, компактни картечни пистолети, револвери с възможност за стрелба със стоп-патрони и газови боеприпаси, светлинно-шокови гранати… Нарядите по линияна СГУ са спрени. Момчетата се трудят.

Когато на 7 май 1983 г. четирима отвличат АН-24 от редовен полет София – Варна, МВР вече има командоси. Специализираният оперативен милиционерски батальон издържа изпита и с чест може да носи червените барети.
Терористите изискват промяна на полета до Австрия.
Оперативният щаб планира и провежда акция, която е чест за всеки мозъчен тръст и заслужава да влезе във всеки добър учебник по антитероризъм. Специалистите нареждат на пилотите да симулират полет към Виена. Самолетът се върти почти два часа из България и се насочва към Варна, в която осветлението е спряно. Малко след 20.00 часа преминават над Девненския канал и един от пилотите обяснява на нахаканите младежи, въоръжени с ножове:
– Това е Дунав, вече сме над Виена.
Когато кацат на пистата, към самолета се насочва група командоси в „австрийски“ униформи. Един от терористите се усъмнил, гледайки атлетичните мъже, сграбил стюардесата и опрял нож в гърлото й. Бойците са натренирани, те вече са онази мечтана пружина, която не може да бъде спряна. Щурмът завършва за една минута – люковете са избити, командосите нахлуват, ехтят изстрели. Бабаитът, посегнал на момичето, е застрелян, а другите трима са проснати и овързани на пода…

България вече има своите червени барети. Те са там, където другите не могат!

Източници: http://anika.hit.bg/; www.blitz.bg; www.desant.net; www.temanews.com

30.06.2014

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

4 коментара

  1. Кур за куките.

  2. ДО Anonymous НА МАЙКА ТИ П_____А! ЛАЙНАР ТАКЪВ КАК МОЖЕ ДА ПСУВАШ ТАКА БЕ!

  3. дааа,кур за куките докато не дойде времеточно тези куки,с червени шапчици да спасяват мършавия ти гъз,който анадолските манафи са натикали в мазе и искат някви неща за да види аналното ти отверстие слънце поне още веднъж…

  4. Тогава се говореше друго. Нашите парламентьори уж успели да уговорят терористите да освободят самолетът със заложниците, в замяна получили политическо убежище и пълни студентски стипендии в България. Дали е вярно, че са получили политическо убежище и студентски стипендии? Ако е вярно разказаното в статията, те заслужават екстрадиция в Турция и нищо друго.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.