Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Когато се наливаха основите / Славният славяновски птицекомбинат – от съзиданието до разрухата

Славният славяновски птицекомбинат – от съзиданието до разрухата

През 70-те години на миналия век Плевенски окръг е сред водещите в страната в стопанско отношение. Освен пушещите комини на големите заводи край Плевен, изключително добре развито е земеделието и животновъдството. Това дава повод на  първиясекретар на ЦК на БКП Тодор Живков да  бъде чест гост на окръга по това време. Дори посреща Фидел Кастро на аерогарата в  Плевен.
Точно преди 40 години едно селце отстоящо на 25 км от Плевен и разположено в най-плодородна част на Дунавската равнина е обявено за град. Новият град появил се на картата на България е Славяново, а 9 години по-рано там е открит голям птицекомбинат, който скоро след това става водещо птицевъдно предприятие в страната и предпочитан партньор на международния пазар. Птицекомбинатът за промишлено производство на птиче месо и яйца се превръща в основа на промишленото развитие на града, а земеделското производство служи като основна фуражна база за развитие на производството в комбината и за задоволяване на нуждите на населението в района. Основател и дългогодишен директор на птицекомбината е големият стопански деец от ловешкото село Радювене Кочо Караджов. Той ръководи комбината 26 години и го превръща в огромна промишлена империя, която разбива монопола на световната яйцеборса и дава на България шанса да диктува пазара на птиче месо в света.
Още със създаването си птицекомбинатът е планиран да бъде най-големия на Балканите. Оборудването на разположения на големи декари площ сграден фонд е изцяло внесено от Запад. Основната дейност на прославения в миналото птичарник е била производство на разплодни и стокови яйца, на еднодневни и едномесечни пилета, производство и преработка на птиче месо и разплодни пилета. Пълният капацитет на комбината е достигал 300 хил. птици. Над 60% от икономическо активното население на Славяново тогава е било заето в производството на птиче месо и яйца, а градът е достигал почти 6 000 души. Персоналът е бил изключително добре квалифициран. Отличната продукция на комбината е била добре позната далеч зад пределите на страната.


Комбинатът е поддържал делови контакти с предприятия и фирми от бившите страни членки на СИВ, Франция, Холандия, Германия, Дания, Гърция, Турция, Ирак, Израел, Кувейт, Саудитска Арабия, Сирия, Кубадр. И до днес по-възрастните славянчани си спомнят натоварените с яйца и птици тирове поели посока за Арабския свят. За постоянните високи производствени резултати, птицекомбинатът е бил награден и с орден “Народна Република България” – І степен.

В края на 80-те обаче, най-големия птицекомбинат на Балканите, който е и сред водещите на Стария континент задлъжнява. Един от основните му търговски партньори Ирак натрупва дълг към него в размер на 12 млн. лв, а парите така и не постъпват по сметките на предприятието. Настъпват тежки години за птицекомбината, който освен че изпитва финансови затруднения, започва да губи и многобройните си пазари. През 1997 г. той става става Акционерно дружество “Славяна”, част от собствеността на бившия приватизационен фонд „Стара планина холд“ и компанията „Славяна“. Предприятието от година на година работи с все по-намален капацитет, за да се стигне до днешното му положение, което е меко казано трагично.


Днес от големия в миналото птицекомбинат нахдодящ се на разклона за градчето по пътя Плевен – Русе, е останала само част от огромния фирмен надпис. Самият комбинат тъне в печал и разруха. Не е останало почти нищо. Част от сградния фонд е продаден, от  производствените мощности няма и помен. Люпилнята, която е била с холандско оборудване отдавна е нарязана за скрап. Така, от наричаната някога Славяновска империя, диктувала пазара на птиче месо в Европа и в Арабския свят са останали само спомените на хората.
                                                                                                                                          07.05.2014

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

3 коментара

  1. Не ми е ясно, как един единствен комбинат, пък макар и най-големия на Балканите може да диктува пазара на континента и в Арабските страни.Капацитетът му все пак е ограничен, пък сигурно някое и друго яйце или пиле са отивали и за вътрешния пазар. Дългът ог Ирак е изцяло заслуга на мениджмънта от социалистическо време и това ясно показва една от причините за фалита на страната от края на осемдесетте-необезпечени кредити към рискови пазари. Същото е и с продажбите на оръжие и на машиностроителна продукция и пр. поради лошата работа на търговските ни организации и невъзможността им да работят на конкурентните и претенциозни западни тържища. Цялата тази социалистическа славна индустрия и търговия малко сбъркана. Завършекът на комбината е логичен.

    • Винаги подценяваме себе си. И аз се изненадах през 80-те, когато австралийски бизнесмен ми каза, че единственият му конкурент на международния пазар е българския Яицекооп. А за военно-промишления комплекс грешите. Преди 10.11.1989г. военно-промишлената ни продукция беше под 0,1% от световното специално производство, но осигуряваше от експорт годишен валутен доход на България над 1 милиард щ. д.. Тогава САЩ ни внушаваше вина за това , каква насоченост има този експорт , докато те продаваха оръжия на Иран в замяна на освобождаването на американски заложници, а част от средствата от продажбата на оръжие пренасочваха за финансиране на анти- сандинистките и антикомунистически бунтовници в Никарагуа. Вероятно помните Оливър Норт и Иран – контра аферата.

  2. Като бях войник в с. Радишево (до Плевен) идваха ТИР-ове в 3 часа сутринта да товариме пилци за този комбинат. Гледахме около 60 000 пилета в поделението.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.