Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Забравените Горяни – пропуснатата история на истинската съпротива срещу комунистическата власт

Забравените Горяни – пропуснатата история на истинската съпротива срещу комунистическата власт

 Разширявайки кръга на своето познание, човек разширява и този на нещата, които не познава. Казвам се Стоян Гълъбов и както другите колеги пишещи в сайта съм запален по историята, а това е наука, която издевателства жестоко над всеки, дръзнал да навлезе в нея. Изтормозен от тоновете информация, заливаща всеки търсещ, се опитах да намеря тема, интересна и не особено позната на читателите на сайта.
Измина повече от четвърт век, след като ръководната роля в политическия живот на Република България, беше отнет от ръцете на БКП. Постепенно се наложи тенденция сред различни хора, предимно от интелектуалния и управленческия елит да изтъкват собствените си заслуги в борбата си срещу тоталитарния режим. Читателите на нашия сайт, обаче притежават добра памет и отлично помнят как същите тези „десиденти”, в своите пламенни речи и чрез острото си перо, само преди двадесет и пет години, с готовност са заставали на амбразурата и са громели „упадъчното западно общество”. Обратнопропорционално на изминалото време от 10.11.1989, броят на съпротивлявалите се срещу властта на червената диктатура, расте в геометрична прогресия. Разбира се, тези „борци за свобода” имат едно уникално предимство – живи са. 
Загиналите обаче, тези, които наистина са умрели, борейки се срещу налагания от Червената армия режим, лежат тихо погребани в земята и дълбоко скрити в историческите архиви. Малко хора са чели в учебниците по история за т. нар. „горяни”. Дори всезнаещия Google, открива предимно информация за времето в едно хърватско село. Опитвам си да си спомня и какво бях чел в училище за това, все пак съм дете на демокрацията, но не успях. С колегите от сайта имаме прилична историческа култура и решихме да разширим нашите, а и на читателите познания, за почти единствената сериозна съпротива срещу надигащата се от Изток червена вълна, в България.
Всепризнато е твърдението, че българите, за разлика от германци, унгарци, чехи и поляци, нямат своята революция срещу съветския режим и комунистическата власт. Истината обаче е съвсем различна. Българите не само че оказват съпротива, но всъщност са първите в Източна Европа, които се вдигат на бунт. До днес се смята, че първото въстание срещу съветския режим в социалистическия лагер е в ГДР през 1953 година. Първата масова въоръжена съпротива обаче започва още през 1944 година и е в България и не само е първата, но е и най-упоритата и най-продължителната. 
Още в началото на своето управление, комунистическия режим в България посяга на най – святото и близко до сърцето, на живеещия предимно на село българин – земята. Тези опити за колективизация довеждат до селски бунтове и сблъсъци с милицията. Стълкновения има и при издължаването на държавните доставки. Непосилните задължения в селскостопанска продукция, която частните стопани трябва да предадат на държавата, предизвикват многобройни женски бунтове. “Защо ни отнемате хляба и го давате на руснаците”, питат насъбралите се стотици жени. “Долу ТКЗС”, “Долу комунистите”, са виковете на женските протести, докладвани на компартията. 
 
Първоначално горянството възниква като бягство от терора и като невоенно нелегално движение, но към 1945–1947 година се появяват първите партизански чети. Четниците от въоръжената съпротива, за цялото време на съществуването си, са над 2000 души, като в организирането ги подпомагат над 8000 ятаци и горяни занимаващи се с пропагандна дейност. Въстаниците са въоръжени предимно с останало в тях оръжие от войните. По данни от документи на ДС, всички чети са около 160. 28 от тях са големи, има и поединични участници. 52 чети влизат от чужбина и са съставени от емигранти. Съпротивата е най-силна в Южна България, особено в Сливенско, Старозагорско, Велинградско и в Пиринския край. Според други данни през периода 1949 – 1956 г. са унищожени 440 „банди“, в края на 1953 г., т.е. след масовия разгром все още съществуват 736 нелегални организации и групи, а заедно с неорганизираните групи вражеският контингент възлиза на десетки хиляди души.
В Пиринския край съпротивата е най-силна през 1947 — 1948 г. Основната чета, начело с Герасим Тодоров контролира по-голямата част от Санданска околия. Извършва походи и атаки чак до долината на Места — до Разложко и на юг — до Неврокопско, днес Гоцеделчевско, а също и към Горноджумайско, днес Благоевградско. През 1948 година хиляди милиционери и войници блокират голяма част от Северния Пирин. В Горноджумайска и в други околии е въведено двуседмично обсадно положение. Четниците са откъснати от ятаците си и са разбити. Обграден, на 31 март Герасим Тодоров се самоубива. Така е нанесен фатален удар на Пиринското горянство. 
Въпреки всичко, в края на 1948 година Борислав Атанасов и още няколко души от ВМРО преминават гръцко-българската граница и създават нелегална организация. Движението придобива максимален размах в периода 1950 — 1952 година. От Гърция предава радио „Горянин“. В средата на 1951 година то излъчва съобщения, че в Сливенско се формира въстаническа армия. Като резултат, от различни краища на България се стичат хора към Сливенския край. Армия от 13 000 милиционери и войници блокира Сливенския Балкан. Най-голямата Сливенска чета от 106 души, начело с Георги Стоянов-Търпана, наричан Бенковски, е обкръжена от 6000 души армия. На 1 и 2 юни те водят сражение две денонощия, като накрая се измъкват от обкръжението и въпреки тежката битка, успяват да изнесат ранените; пленени почти няма. В боевете с превъзхождащия ги враг загиват над 40 горяни, но макар и ранен командирът извежда четата и я спасява. Освен това известно е, че при това сражение, милицията и армията са командвани от министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната, а в един бронетранспортьор, недалеч от гората, следи действията първият секретар на БКП Вълко Червенков. Но в края на 1951 година Георги Стоянов-Търпана е пленен при акция на ДС, осъден и екзекутиран. Дори и без своя командир и въпреки жертвите, тази чета продължава борбата: през 1952 година се обединява с малки чети и други хора, достига до 156 души и отново започва да превзема села. 
Един от успехите на горянството е превземането на с. Раково, Сливенско за близо 3 дни (1952 година). Около 15 горяни-парашутисти се приземяват в Казанлъшко и Ихтиманско. Те са подготвени в Югославия и Франция. Движението съществува дори и в равнинни области. Например, в Добруджа има сравнително силно четничество, като за кратко време са превземани села. И в Русенско действа горянство, въпреки че в този район има само една по-голяма гора (край с. Писанец) и някои други гори край р. Русенски Лом. Лидер на русенските горяни е Цанко Иванов Цанков — Мечето, а идеолог — Цветана Попкоева — Цена, клетвата е написана от Тодор Цанев. Цанко Цанков е убит по време на акция на властта, а Цветана Попкоева е осъдена задочно, пленена и убита. Тодор Цанев оцелява след 11 години затвори и концлагери. Той доживява до 1989 г. С изключение на Северозападна България, където горянството е много слабо разпространено, в повечето области действат горянски чети.
 
Вълко Червенков в доклад пред партията се противопоставя на извращенията при провеждането на политическата линия. Това се оказало коварен капан – излезлите от нелегалност противници на властта били заловени в края на април същата година. Пикът на арестите и осъжданията е през 1951 и 1952 г. 
Факт е пасивната позиция на Западните страни при Берлинското въстание — 1953 г., Унгарското въстание — 1956 г., Пражката пролет — 1968 г. При това отношение на Запада към източноевропейските въстания, горянството е обречено, но въпреки това, е една продължителна съпротива.
Разпокъсаната съпротива на горянските чети започва да се координира от радио „Горянин“. Най – решаващото му предаване е от края на май 1951, когато съобщава, че в сливенския Балкан се сформира въстаническа армия и хора от цялата страна тръгват натам. Позволявам си да отделя повече внимание на това радио, защото то по своята значимост надминава ролята която имат „Свободна Европа” и „Гласът на Америка”, на по – късен етап. Радио „Горянин” започва предаванията си през април 1951 г. (според някои източници от лятото на 1950 г.). Радиото излъчва от околностите на Атина, с два предавателя на различни честоти. Заглушавано е от военни радиопредаватели, по локализирането му – дълго време неуспешно – работят МВР, разузнаването и техническите отдели на Държавна сигурност. Някои от работещите в радиото са: Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Емануил Кожухаров, Иван Митев. Емисиите са от 6:30 до 12:00 часа и от 17:30 до 22:30 часа, започват с марша „Един завет” и завършват с химна „Шуми Марица”.
В създаването на радио „Горянин” участват българските емигрантски организации Временно българско представителство (ВБП), Български национален фронт „Свобода” (БНФ) и Български национален комитет „Свободна и независима България” (БНК). ВБП действа в Мадрид, издава вестник „Един завет” и излъчва програми на български език по Радио Мадрид. БНФ е основан в Мюнхен през 1947 г. и в следващите години преместен в САЩ и Канада. БНК под ръководството на д-р Г. М. Димитров – Гемето създава в САЩ радиостанцията „Свободна България”, след 1957 г.: „Свободна Европа”. Последното предаване на Радио „Горянин” е през октомври 1962 г. „Гласът на българската съпротива” изиграва много важна роля в координирането на нелегалната съпротива и информирането на българите в този период. Мисията на радиото е борба за свободна България, в защита на българщината и срещу съветизацията на страната. Радио „Горянин” информира за политическите събития по света, за насилията на властите, за действията на горянските чети. Радиото създава кореспондентска мрежа в България, ръководена чрез шифровани съобщения по време на радиопредаванията и предупреждава за конкретни внедрени агенти на Държавна сигурност
 
 
Докато преглеждах наличните материали по горната тема, успях лично за себе си да направя някои изводи. Нямам право да ги натрапвам на читателите като абсолютни истини, но все пак използвам случая да ги споделя пред голяма аудитория.
С години съм имал усещането, че в след 09.09.1944 г. единствената съпротива срещу тоталитарната система са били групички от отчаяни интелектуалци, окъсани и недохранени, които с жалък плач са драскали по монолитната броня на Партията. Предполагах, че в началото дори е имало някои смелчаци, способни да поведат народа към друг изход от ситуацията, но са били размазани по добре научен от Съветския съюз начин. Оказа се, че в същност България е била в гражданска война, като противника на установената власт е бил организиран и дори подкрепян материално от чужди страни.
Второто ми наблюдение се свързва с факта, че това въстание е пряко свързано с посягането на собствеността на хората. Не бях предполагал толкова силно собственическо  чувство в българина и се зачудих колко ли време е било необходимо, за да се изтръгне и да се стигне до примирението, с което посрещахме разграбването от 90 – те години.
На края се замислих и за причините горянското движение да стои като кръпка в историята на България след края на Втората световна война. В тоталитарните учебници, то няма място поради пропагандни причини, но в модерната ни история би могло да стои до събития като Априлското или поне Септемврийското въстание. Имам мнение, но оставям въпроса като провокация към читателите.
Автор:Стоян Гълъбов (31 г.), пишман историк и публицист на свободна практика
                                                                                                                                                30.04.2014

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

7 коментара

  1. Благодаря младежо,напълни ми душата.Позволявам си един цитат:“Собственоста върху земята на българския селянин е крепоста на българската демокрация“Никола Мушанов.Социялизмът завари България с 80% селяни а я „остави“ с 80% граждани.Само в България имаше 100% колективизация.В северозапада също имаше бунтове /Тодор Живков в началото на ченгеджииската си кариера потушава бунтове в Кулско/,просто района е равнинен и е неподходящ за чети.Самият факт че хората напуснаха масово родният си край и не помислят да се върнат говори достатъчно.Колективизацията беше най-масовата репресия,но не всички го осъзнават.Хора с тридесетина декара земя бяха обявявани за „кулаци“,не разрешаваха на децата им да учат.Работехме за 15 стотинки на трудоден,затова избягахме в градовете.Още веднъж благодаря за поста.

    • emil giumishev

      И този път сме първи…/ имам предвид горянството, преди Берлин-53, Будапеща-56, Прага-68, Полша-81/, и въпреки това сме последни сега! Смятам, че с горянско сърце трябва да скочим на тези и следващите избори, за да извергнем завинаги от властта сегашните наши управници. Вижте как са се вкопчили във властта, сякаш ще векуват… Пред нас са непримирими, помежду си са си свои! Всички на изборите! Да не оставим платените вотове да определят нашите съдби и съдбите на децата ни!

    • Към emil giumishevл И за кой да гласуваме така дружно, че да се промени нещо. Защото или аз съм сляпа или такъв герой няма.

  2. Благодаря за статията! Дава доста обстойна информация за неща, за които преди не само не се говореше, а дори не се и мислеше. За съжаление най-гнусните производни на тогавашната партия продължават да управляват и днес. Само дето днес целуват не съветски, а американо-еврейски и турски задници. След национализацията и колективизацията в средата на миналия век земята поне беше българска. А днес чия е?

  3. Ама ти възхищаваш ли им се на тея престъпници и убийци, които са обучавани и финансирани от чужди държави и са преследвали чужди интереси, бе? Колко объркани и прости хора може да има по тая България. Господине Гълъбов, я разкажи как селяните днес благоденстват със собствената си земя…колко си смешен и жалък! Язък за идеята на тоя сайт!

    • „Ама ти възхищаваш ли им се на тея престъпници и убийци, които са обучавани и финансирани от чужди държави и са преследвали чужди интереси, бе?“

      Господине, навярно имате предвид комунистите – обучени и финансирани, и дошли на власт с помощта на СССР, наложили терор, нарушили всички основни права на повечето хора в държавата и така 45 години? За тях твърдите горното, нали така?

  4. Лесно е да се събори къща – става за секунди. Но се гради с месеци или с години. Лесно се руши, трудно се съгражда. Лесно е било да унищожат българското село, да откраднат земята на селяните. Като се разбута една добре работеща машина, после – край. Сега върнаха земите на дядо ми. Но какво да ги правя аз? Не разбирам нищо от земеделие. Проклети да са всички комунисти и всички, които някога са помисляли добро за комунизма.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.